Президентът сезира КС по казуса „Пеевски“

Президентът Росен Плевнелиев ще сезира Конституционния съд (КС) по казуса „Делян Пеевски“, научи OFFNews от източници на „Дондуков“ 2.

Решението идва, след като миналата седмица Реформаторският блок внесе правно становище до държавния глава по случая с искане той да сезира съда.

Президентът е приел изцяло мотивите в становището, в което се настоява да се обяви за противоконституционно решението на парламента за отмяна на решението за избор на Пеевски за шеф на ДАНС. Държавният глава е подготвил и допълнителни мотиви към това искане, което се очаква да бъде внесено следващата седмица.

Президентът вече има заявено становище по случая, като заинтересувана страна по делото по искане на депутати от ГЕРБ за предсрочно прекратяване пълномощията на Делян Пеевски като депутат от ДПС. В президентското становище се отбелязва, че "трудовото правоотношение на Делян Пеевски като председател на ДАНС е възникнало на 14 юни 2013 г. с избирането му от Народното събрание на този пост и полагането на клетва по чл. 8а ЗДАНС. С това е настъпила несъвместимост с положението му на народен представител, поради което предлага искането като основателно да бъде уважено." В становището си президентът поставя и въпрос за неконституционност на решението на парламента от 19 юли 2013 г. за отмяна на избора. Последното обаче остана извън предмета на делото, тъй като решението на парламента не беше оспорено в искането на ГЕРБ. 

Освен до президента Реформаторският блок внесе предложението си и до всички останали институции, които имат право да сезират Конституционния съд – главния прокурор, Министерски съвет, председателя на парламента, Върховния касационен и Върховния административен съдилища.

Това, което ние днес питаме, е има ли право Народното събрание да нарушава Конституцията, коментира след внасянето на мотивите Петър Москов от ДСБ.

Йонко Грозев от Движение България на гражданите смята, че едно ново решение на КС за Делян Пеевски ще бъде важно не само, „за да каже ясно, че той не може да е депутат, но и също би могло да оправи кашата, която парламентът създаде, опитвайки се да спаси мандата на Пеевски“.

На 8 октомври КС се произнесе по искането на 96 народни представители от ГЕРБ за предсрочно прекратяване пълномощията на Делян Пеевски като депутат от ДПС. Против него се произнесоха шестима от общо 12-те конституционни съдии - председателят на съда Димитър Токушев и членовете Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев. В решението им се казва, че пълномощията на Пеевски като депутат не са прекратени автоматично с полагането на клетва за избора му на друг пост. В интервю за в. „Преса“ шефът на съда проф. Токушев обясни, че не КС е върнал Пеевски в парламента. „Той не е преставал да бъде народен представител, след като не е бил освободен от Народното събрание“, обясни той.

По думите му нито едно от основанията за предсрочно освобождаване на депутат, записани в Конституцията, не е било настъпило. “Основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител са посочени в чл. 72 от конституцията. Доколкото нито едно от тях не е настъпило, г-н Пеевски е народен представител. Искането на 96-те народни представители не събра подкрепата на седем или повече съдии, поради което е отхвърлено”, обясни Токушев.

Ден преди това колегата му и докладчик по делото Александър Ненков изрази съмнения, че КС работи независимо. „Досега не съм се убедил, че Конституционният съд действа независимо. Не ми се иска да казвам дали съдът е компрометиран. Поставен е под въпрос авторитетът му, мога само да подозирам за политически влияния“, коментира той пред bTV, ден след произнасянето на съда.

След връщането му в Парламента Пеевски още не е идвал на работа. Той обаче успя да внесе законопроект, който регулира собствеността на медиите. Заедно с колегата си от ДПС Йордан Цонев той написал текстовете с промени в Закона за икономическите и финансови взаимоотношения, с който ще се забрани офшорни фирми да участват в управлението на медиите, банките, пенсионните дружества, застрахователните компании, здравноосигурителни фондове, инвестиционни посредници, професионални спортни клубове, ЕРП-та, мобилни оператори и ВиК дружества.