NYTimes: Преходът в България буксува заради бавната раздяла с комунизма
"Преходът в България и Румъния буксува". Под това заглавие престижният американски всекидневник The New York Times публикува кореспонденция на Джуди Демпси от Берлин. Демпси е главен редактор на Strategic Europe на фондация „Карнеги Юръп“.
Откакто България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г., страните са под непрекъснато наблюдение не само от Брюксел, но и от Европол.
През 2007 г. страните-членки на ЕС и без това знаеха, че нито Румъния, нито България са готови да се присъединят към Евросъюза. Достатъчен е само един поглед в докладите на Европейската комисия, в които са описани корупцията, мощните престъпни мрежи, свързани с трафик на хора и наркотици, както и неспособността на съдебната система и властта да се справи с проблемите. Все пак надделя схващането, че присъединяването на България и Румъния ще насърчи реформите в двете страни, а отказът за членство в ЕС - по-скоро щеше да забави модернизирането.
Откакто се присъединиха към ЕС, България и Румъния правят семпли опити за борба с корупцията. Но положението все още е твърде окаяно.
"Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона е изключително сложен ", казва пред The New York Times Антоанета Приматарова, експерт по европейски въпроси в Центъра за либерални стратегии.
Според Приматарова, Европейската комисия подценява системните недостатъци, които наследихме от комунистическата ера, както и от преди нея.
20 години след падането на комунизма в България и Румъния все пак има очакване, че в двете страни ще се появи поколение политици с нова култура, коренно различна от предишните.
В последния си доклад за България Еврокомисията посочва ключовата роля на организираните престъпни групи. Според Европол, българските престъпни мрежи, специализирани в трафика на хора и измами с кредитни карти, са активни в 15 страни-членки.
Вътре в страната организираните престъпни групи имат уникална роля - влияят на икономиката по начин, който ограничава конкуренцията и възпира чуждестранните инвестиции.
Главният въпрос е: какво се обърка с България и Румъния?
Приматарова коментира, че за промяна на политическата култура, формирана десетилетия наред, е нужно много повече от приемането на множество технически по същество закони на ЕС.
Години наред Еврокомисията и страните членки на ЕС следваха формула,според която страните кандидатки адаптират своите икономически, търговски, екологични и здравни закони към законодателството на ЕС. Но адаптирането е едно, а прилагането им -и промяната на политическата култура- е нещо съвсем друго.
Според Приматарова, Еврокомисията не е успяла да прецени колко време ще отнеме преходът към смяна на толкова вкоренените структури.
Все пак няколко други бивши комунистически страни се справиха далеч по-добре с посткомунистическия преход. Но те са имаха влиятелни дисидентски движения при тоталитарния режим, а след демократизирането им отвориха тайните полицейски досиета.
Полша, която влезе в ЕС през 2004 г., имаше силна антикомунистическа опозиция, която й помогна при изграждането на демокрацията през 90-те.
Бившата Чехословакия, макар и с малко дисидентско движение, проведе в началото на 90-те една от най-радикалните в Източна Европа "лустрации" и прочистване на секретните служби от комунистически агенти.
За разлика от тях България и Румъния неотдавна се заеха с комунистическото си минало – и все още са твърде колебливи.