Невидимата барикада

Добрин Тодоров

В късната вечер на 40-я ден от началото на протестите срещу кабинета „Орешарски” се стигна до сблъсък на гражданите и полицията, който и двете страни дълго се опитваха да избегнат. Равновесието на улицата бе нарушено след като свърши търпението на мирно протестиращите граждани към управлението, което се правеше на глухо и сляпо за техните искания, а те нагледно му показаха своята нетърпимост към него. Макар и нежелан от тях до физически конфликт все пак се стигна, като той показа, че отвращението към наглостта и арогантността на това провалено управление е достигнало нива, от които няма връщане назад. Настоящото правителство е обречено след като критична маса от граждани не само не одобряват действията му, но са готови с телата си да му противостоят, поставяйки под заплаха своето здраве и живот.

След 23 юли България не е същата. Беше преминат Рубикон, отвъд който не просто този, а и всеки следващ кабинет, ще трябва да се съобразява с волята на свободните и ангажирани с обществените дела граждани, ясно заявили, че така повече не искат да бъдат управлявани. Още след „издевателството Пеевски” – тази гавра със здравия разум и моралното чувство на гражданите – стана ясно, че непренебрежима маса от граждани проявяват решимост да скъсат с досегашния начин за управление на страната, при който водеща е ролята на олигархията, а политическата корупция е основен способ за формиране на държавната политика.

Днес всеки български гражданин трябва да се определи, като застане от едната или другата страна на барикадата – не тази на противниците и привържениците на кабинета „Орешарски”, а тази на искащите промяна на начина, по който функционират обществото и държавата в страната, и на доволните от досега действалия такъв. Става дума за една невидима разделителна линия, от двете страни на която застават хората, изповядващи противоположни ценностни системи – на традиционните гръко-римски ценности: истина, добро, красота, свобода и справедливост – и на циниците, интересуващи се само от личното и групово облагодетелстване, чрез придобиване на пари и власт.

Сега у нас е налице уникална възможност да заживеем в общество и държава, в които здравият разум и почтеността са се превърнали от кухи думи в реални норми на поведение. Имаме редкия шанс да материализираме настоящия взрив на гражданска енергия в дългосрочно подобрение на съвместния ни живот. За целта обаче е нужно още сега да започнем да работим за това, основано на личното достойнство и взаимното доверие, бъдещо социално устройство на родината ни. Преди това обаче е нужно да се уверим един друг, че след предизвестената развръзка на настоящата политическа ситуация няма да има „победили” и „победени” граждани, че не става дума за надделяване на „нашите” над „вашите”, за оправдание или заклеймяване на „моите” и „твоите” безобразници. Говорим за установяване на общ стандарт за оценка делата на участниците в публичния живот, вкл. занимаващите се с политика. Днес е време да помислим за утрешния ден, в който отново ще бъдем заедно и ще решаваме общи проблеми. Затова е нужно да започнем с изграждането на доверие помежду си и да полагаме усилия за преодоляване на разделителните линии в обществото. Ако успеем да постигнем съгласие, базирано на споделени ценности и съвместен проект за България, всички ще спечелим.

Накрая бих искал да се обърна към хуманитарите у нас и да ги призова да изразят ясно своята позиция, като застанат от тази страна на барикадата, от която са гражданите, ръководени от водещите ценности на европейската цивилизация. Време е всички ние – философи, социолози, литератори, историци – да се ангажираме открито с каузата по тяхното утвърждаване в нашия живот. Нека опровергаем мнението, че тези ценности са просто част от учебните програми – мухлясали и архаични реликти от далечното минало на нашите предци. Да покажем на своите ученици и студенти извън класните стаи и аудиториите, че утвърждаваното в тях е наше убеждение, а не просто материал за зазубряне, с овладяването на който се придобива диплома. Да поемем своята отговорност на духовни водачи на нацията в този съдбовен за нея момент.

------------

Авторът е университетски преподавател по философия и бивш учител в Класическата гимназия. Още текстове от него може да намерите на блога му