Нарушенията на ПИБ според адвоката на източената фирма "Кулинар"

В публикацията си "1 милион лева източени от сметка в ПИБ. БНБ осъдена за отказ от проверка" от 23 септември разказахме как близо 1 милион лева са били източени от сметките на фирма „Кулинар“ АД в Първа инвестиционна банка от лице, сдобило се с фалшиви пълномощни. От ПИБ отказват да възстановят парите, а от БНБ - да извършат проверка до момента, в който са осъдени окончателно от Върховния административен съд. И до момента от банката не са доказали, че източването на парите е в резултат на измама от самото ръководство на "Кулинар". За сметка на това от "Кулинар" описват редица сериозни нарушения на служители на ПИБ, заради които обирът е станал възможен. В днешния си втори материал за скандалния случай описваме детайлно нарушенията на ПИБ, според председателя на Съвета на директорите на "Кулинар" адв. Калоян Янков.

1. В приетите от ПИБ пълномощните има сгрешени данни - сгрешено е ЕГН на единия от членовете на Съвета на директорите на "Кулинар", а в друго пълномощно е сгрешено ЕИК на самото дружество "Кулинар".

Несъответствието на цифрите от това ЕГН е задължавало служителите на банката да откажат приемането на пълномощното - на основание на т. 1.2. от Вътрешните правила, Глава Първа, раздел IV. Пълномощни, подраздел Б: “При несъответствие на имената (освен ако не е редставен документ - съдебно решение, удостоверение за идентичност или друг официален документ, доказващ несъответствието или промяната им) или несъответствие в ЕГН - пълномощното не се приема.”

Приемането на такива пълномощни е грубо нарушение на правилата на банката.

2. От ПИБ не са извършили проверка на пълномощните в „Кулинар“ - те не са се обадили, не са получили никакво потвърждение от представляващите дружеството, че са упълномощили съответното лице (адв. Бисер Борисов) за регистрацията.

С това от ПИБ са нарушили собствените си вътрешни правила (т. 1.7. от Указанията за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически и юридически лица в Първа инвестиционна банка), според които „служителят от фронт офиса задължително (курсивът е на ПИБ) се свързва с титуляря на сметката на телефоните за контакти, посочени от титуляря (и въведени в информационната система на ПИБ). Не се приемат телефони за контакт, предоставени от упълномощеното лице.”.

Тези правила се прилагат и при регистрация на дружеството във Виртуалния клон на банката, какъвто е случая. В информационната система на банката фигурират, както личния мобилен телефон на изпълнителния директор Ива Кирилова, така и стационарен телефон на дружеството, което е задължително условие за откриване и водене на банкови сметки. Въпреки това служителите на банката не са се свързали с дружеството на посочените телефони, за да се потвърди или отрече представителната власт на лицето по представените пред банката изключително странни и необичайни пълномощни.

3. Пълномощното е изготвено само на гръцки език (само апостилът е на английски), и е заверено от кмет на населено място в Никозия, Кипър. При заверката не е направен превод на български език от преводач и в текста на пълномощното не е отбелязано дали упълномощителите, доколкото са българи, разбират текста на пълномощните, които са на гръцки.

4. ПИБ не е проверила пълномощното чрез кипърското министерство.

То е издадено от българско юридическо лице, представлявано от двама българи, в полза на трети българин, за представителство единствено в България, пред българска банка. Съгласно процедурите на банката, при всякакви съмнения в представените документи служителите на банката са длъжни да уведомяват отдел „ОККО”. Независимо от горепосочените явни странности в пълномощното, от страна на служителите на банката не са предприети действия за тяхната проверка.

С това са нарушени процедурите, описани в Приложение 29 „Схема за работа с пълномощни“ към „Указанията за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически и юридически лица“ в Първа инвестиционна банка.

В допълнителна инструкция до служителите на ПИБ относно проверката на пълномощните се казва:

“Колеги,

Напомняме Ви, че съгласно Указанията за откриване, водене и закриване на банкови сметки при депозиране на пълномощни в клон/офис на Банката се правят следните запитвания по електронната поща:

1. До дирекция „Правна”:

а. При трудност да се определят правата на упълномощеното лице във връзка с исканите от него действия;

б. При невъзможност за преценка на представителната власт на упълномощителя – юридическо лице

2. До отдел „ОККО”:

а. При неосъществен контакт по телефона с титуляря на сметката/сметките

б. При представяне на Удостоверение за наследници

в. При каквито и да било ваши съмнения за опит за измама.“

5. Пълномощното е регистрирано в офиса на ПИБ в МОЛ София (видно от печата на ПИБ върху искането а не в офиса на ул. „Стефан Караджа“, където се води сметката на „Кулинар“, което нарушава т. 4.10 и 5.5. от Общи Условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги, представляващи рамков договор по смисъла на ЗПУПС.

Целта на това правило е да гарантира клиентите на банката срещу евентуални злоупотреби. В офиса, където се води сметката на дружеството се съхранява досието на съответния клиент, в което се намират и оригиналите или заверените копия на всички документи, необходими за идентифициране на клиенти и проверка на пълномощни. Служителката от офиса в МОЛ София, извършила регистрацията във виртуалния банков клон и дала достъп до сметките на неоправомощено лице, не е разполагала с необходимите документи за идентификация на титуляра на сметката и на оправомощения ползвател, т. е. такава идентификация на практика не е извършена в нарушение на т. 3.4. и т. 3.4.1 от Общите условия за ОВБСППУ.

И още нещо не по-малко важно, обикновено служителите в съответния клон познават лично своите клиенти, контактували са многократно с тях, което е допълнителна гаранция срещу възможността трети неоправомощени лица да получат неоторизиран достъп и право на разпореждане с авоарите на вложителите.

6. Банката е предоставила достъп до платежен инструмент и неговите защитни характеристики на неоправомощено, дори и според фалшивите пълномощни, лице.

При регистрацията Бисер Борисов е представил двете пълномощни и е подписал Искане за регистрация за ползване на услугите, предоставяни чрез електронната система за банкиране Виртуален банков клон на „Първа инвестиционна банка” АД (e-fibank). Той е подписал искането в края на документа като титуляр и като оправомощен ползвател, без да е такъв. Оправомощеният ползвател е Николай Янакиев.

В искането Борисов е посочил, че Янакиев е оправомощен ползвател, но не имал правото да го представлява, да подписва вместо него, нито да получава вместо него средствата за достъп и идентификация.

6.1. Второто пълномощно дава правото на Бисер Борисов да представлява „Кулинар“ АД пред ПИБ, да регистрира дружеството във виртуалния банков клон, да посочва оправомощени ползватели и определя техните лимити, потребителски имена и т. н. Борисов е пълномощник само на дружеството, но не и на оправомощените ползватели (в случая - Николай Янакиев). Не може да действа от тяхно име, да ги подписва, да получава средствата за достъп и идентификация вместо тях.

Съгласно Вътрешните правила за работа на виртуалния банков клон за Първа инвестиционна банка АД оправомощеният ползвател следва да се яви лично, няма право да действа чрез пълномощник, пък бил той и представител на титуляра. Оправомощеното лице получава лично средствата за достъп и идентификация до електронното банкиране. Затова в случая с Борисов в банката е трябвало да се яви и Янакиев, за да бъде идентифициран и да се подпише, което очевидно не е станало – той дори не е знаел, че е бил регистриран като оправомощен ползвател.

„ПИБ е приела да регистрира Николай Янакиев като оправомощен ползвател на база представеното от трето непознато лице съмнително пълномощно, и на практика е дала достъп до сметките на „Кулинар“ на третото лице, без знанието на самото упълномощено лице. Това е дало възможност на неоправомощеното лице да източи наличността по сметките на дружеството от името на Николай Янакиев без негово знание“, коментира адв. Янакиев.

6.2. Оправомощен ползвател може да бъде само физическо лице, което има самостоятелно право да се разпорежда със сметките на дружеството, като законен представител или пълномощник, отново според вътрешните правила на банката. Право на разпореждане със сметките не се дава с посочването на лицето като Оправомощен ползвател. Тези права следва да съществуват, преди лицето да бъде посочено като ползвател. Мнимият пълномощник няма такива права по нито едно от двете пълномощни, и съответно няма право да посочи себе си като оправомощен ползвател, нито да положи подписа си като такъв, което е направил, а ПИБ е приела.

„Ако ПИБ беше извършила проверките, потвържденията или процедурите дори и по една от точките по-горе, извършването на неразрешените платежни операции щеше да бъде осуетено. Съвкупността от тези обстоятелства буди съмнение, че неразрешените операции са допуснати с помощта на служител/и на банката“, коментира адв. Янков.

Следва продължение.