Над 1 млн. души подслушвани в България

Над 1 милион души са подслушвани законно годишно в България.

Това обяви депутатът от Коалиция за България и бивш вътрешен министър Румен Петков в интервю за Нова телевизия.

"Това е насаждане на страх, мачкане. Ефектът от подслушванията е нищожен – те са 3% от веществените доказателства. По времето, когато аз бях министър, подслушванията бяха над 2 пъти по-малко", коментира Петков.

По официални данни през 2011 г. заповедите за разрешаване на използване на СРС са 13 624. Според Петков средно тези хора са водили средно по 20-25 разговора на ден и хората, с които са говорили, също са били прихванати.

Заповедите за подслушвания в България остават на много високо ниво, въпреки обещанието на правителството на Бойко Борисов да ограничи тяхното използване, коментира днес и агенция "Франс прес".

Броят им през 2011 г. спрямо 2008 г. (преди идването на Бойко Борисов на власт) почти се е удвоил. Тогава те са били 5988, отбелязва "Франс прес".

Агенцията цитира и депутата от Коалиция за България Мая Манолова, според която ефектът от разрешените подслушвания е много нисък: 95% от информацията, събрана по този начин, никога не се използва в съда, по нейните думи.

Сигнал, че съдилищата дават твърде много разрешения даде и Българският хелзинкски комитет, който изпрати писмо до всички 28 председатели на районни съдилища в България на 16 септември.

В случая ставаше въпрос не за разрешенията за подслушване, а за достъпа до трафични данни (телефонни разпечатки и интернет трафик).

„Обръщаме се към вас поради констатациите на парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения, че почти всяко искане на службите, най-вече полицията, за достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се одобрява от съда. Изключенията са нищожен дял - 0.8% или 639 отказа при 58 000 разрешения.

Тази съдебна практика е дълбоко смущаваща и не прави чест на българския съд. По същество, тя съставлява картбланш за полицейски произвол и самата е произвол. Държава, в която полицията има безпрепятствен достъп до данни за личната кореспонденция на гражданите, е полицейска държава. Ако нашата държава е такава, българският съд отговаря за това“, написа адв. Маргарита Илиева, правен директор на Български хелзинкски комитет.