Мартин Карбовски: Дяволът носи Чалга

Мартин Карбовски

lentata.com

Чалгата е бизнес. Нещо като бизнеса с износ на детски главички за арабския свят. В една кратка епоха на свобода нацията сама си върна нещо, което не мислехме, че ще поиска – върна си кючека. Не нападайте отделни хора. Вижте цялата картинка – нацията иска кючека си. Той е неин национален танц. Безсилна ярост и плач трябва да ни обземат. Но е така.

От началото на 2013 година чалгата вече е и държавна политика. Официално – държавна политика финансирана по еврофондовете. Европа не знае какво финансира. Има и такъв въпрос – дали европейците са съгласни да им се предлага ислямизирана музика?! И дали те знаят, че много българи не са съгласни кючека да е тяхна национална музика? И много ли са тези българи? Има една снимка на Киану Рийвс – облегнал се е на една стена. Стената е западът, Рийвс е западната култура и там има един надпис. Вгледайте се. Това е българският белег. Неизличим е.

*Къде ти е най-готино мъжа да те целува?

Ами например в мола като нещо ми купува!

Играчките с вибрации използваш ли ги често?

Ау, счупи ми се нокът! Пита ли ме нещо?

Ако българите бяха организирани хора с ирония в себе си, те щяха сега масово да кандидатстват по европрограма "Конкурентноспособност" за увеличаване на конкуренцията в българския порнобизнес. Защо да не ни поощри Европа в направата на хубави, родни, български порно-филми?! Защо останахме само един единствен български порно-филм, наречен смешно – „първи български порнофилм“?! И това беше „Секс-партия бридж“ с едно джудже и една засрамена след филма полу-актриса. Но не – ние обичаме срамежливото порно. Чалгата е софт порно – защото българите се срамуват от себе си и мразят истинското порно, с истински деветдесетарски косми. Свенлива мръсотия – това е български оксиморон. Освен това чалгата е много важна за самочувствието на българите. Понеже са на опашката на модерния свят, именно в тези песни се пее, че точно ние сме „специални“. Много специални сме и ще ни целуват по специални места. Все едно само ние имаме задници.

 *Пожелай си нещо крайно, обичайно

с никой не стигам до това.

Как го искаш? - Явно тайно.

Само казвай - ти си специалният сега!

Време е да си признаем – ние единствени от Евросъюза сме смотани ориенталци. Кючекът, не дори текстовете, ни поставят на една културна лавица заедно с Кабул и Пенджаб. И нито една певица или нито един Азис, и нито един пайнер не е виновен за това. Всеки от тези хора е правил неуспешно нещо друго, докато един ден нацията не го е заставила да прави... кючек. Армията, създадена от Митко Пайнера, е просто Джой Дивижън, дивизия на радостта, ходеща след войниците на българския живот.

Много от момичетата в тази дивизия дори не правят кючек с удоволствие. И на тях им се пее джаз, но хората, които у нас обичат джаз, се познават, роднини са. Масата, невъзпитаната маса, която наричаме публика, иска неистово своята чалга и все някой трябва да им я даде. Хубаво щеше да бъде това да става без държавата. Но сега и Европа е замесена. Дяволът носи Чалга. С това е облечен. С нея идват шалварите, маанетата, всичко турско ти става близко и накрая – няма проблем, наричай ме турчин, подай ми Корана. Защото чалгата е геополитика. Загубихме една война. Най-важната война, може би. Национална катастрофа – огледайте се. И викнете Вазов да поплаче. Кой да викнем?

Предлагам нещо просто – Пайнера да даде европарите си на ансамбъл „Българе“. Така решаваме проблема с интелектуалния плач. Не трябва да плачем – имаме въпрос на живот и смърт. И той е – защо взехме от западния свят ПОТРЕБЛЕНИЕТО, а от източния свят запазихме мързела и аналния секс? Защо?! Когато този въпрос стане индивидуален – това ще е краят на държавата. Ние вече сме и явно искаме да бъдем културен придатък на Турция. Плачете, там близо край град София. Плачете.

Спасете децата от родителите им

Българите са умни поотделно. Заедно те са глупави и некоректни. Днес българите неистово се съпротивляват на една изключително важна държавна политика – децата да тръгват на училище на четири години. Нарочно не го наричам „забавачка“. Това е курс по побългаряване на повечето деца, които у нас се раждат безродни, безезични, без представа за заобикалящия ги свят. Хиляди, тълпа, народ, съставен от деца, трябва да бъде прибран от пияните си родители и даден на училището – поне малко от малко можем да повлияем развитието им. Защото в „онези семейства“ тези деца ще станат само едно нещо – потребители на помощи.

Откъде искате пари за заплати и пенсии, замислете се? Вижте колко човека работят и колко чакат да им се подаде? Днешното дете, оставено в мизерията на примитивното си семейство, утре ще създаде примитиви. И така до разпада. Държавата се е сетила – като родителите не създават личности и граждани, поне училището да се опита. Не казвайте, че няма да стане! Дайте шанс на тези деца да излязат от кирпичената си къща. Поне да научат, че не е хубаво да те пипат на 8 и да те женят на 12!

 Знаем, че има родители, които искат сами да си гледат децата, защото в училище не се преподава пиано всеки ден. Но това са единици. Трябва да се спаси масата деца, която никога няма да види пиано, тези, които ще видят само пиЯното у човека, защото в махалата всички поркат и се пецкат. Не знам как да ви го кажа културно – трябва да спасим черните деца от родителите им – иначе загиваме всички. Не бъдете расисти – всеки черен, който има образование, говори добре български и си сменя чаршафите често – ще бъде по-цивилизован от доста от нас. Минавате ли през махалите? Виждате ли децата там? Усещате ли, че не можете да им помогнете? Можете – пратете ги на училище. Те там ще проговорят български. Поне това. Моля.

 Спасете Иракли

Гледам едни 200 деца маршируват. Радвам се, че спасяват Иракли. Гледам едни собственици на земя в Иракли. Плачат и питат – защо този район да не се развива. Бабите хазяйки трябва да умрат. Те не разбират, че „развиването“ на района ще го натъпче с бетон. Не разбират, че дивото е най-ценно днес, когато всичко е бетон и всичко е липса на сърце. Спасете Иракли, деца, сега можете да го направите. Искам да ви напомня, че последните 20 години имаше и други екопротести, но те бяха оставени без внимание. Отчаяно се молиха много хора, на много морски буни да не се строи, но нито медии, нито правителства, нито министри смятаха, че е нужно да се обръща внимание на някакви некъпани хипари. Това е правителството, което приема в кабинета си всеки, който застане под прозорците му. Трябва да се оцени по достойнство. Просто министрите трябва да бъдат натискани – всеки ден, без почивка, без милост. Мачкайте ги. Спасете Иракли, след това спасете Ченгене скеле. Забранете им да строят.

 Спасете Иракли. Дано да има за кого.