Исканията на протеста: Предложенията на Георги Палпурин

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на Георги Палапурин.

На редакционната ни поща offnews@offnews.bg всеки може да изпрати предложенията си.

Искам да не бъда роб!

Да искаш държавата да се грижи за теб и да ти предоставя блага е вид робство. Господарят храни робите си, за да могат да работят на следващият ден, не за друго. Същата е и работата с колонизираната от политико-икономическата прослойка държава днес. За да отпусне каиша, трябва да изревеш, че си гладен и тя да се сети да ти подхвърли нещо, за да си затвориш устата, и после пак те вкарва в коловоза, намалявайки дажбата малко по-малко. Има си похвати за това Тя!

Не за това бях на улицата. Бях там, за да си извоювам правото да обвинявам само себе си, когато няма какво да ям или не мога да си платя сметките. Това според мен, е най-обективният измерител за свободата, да се огледаш и да не намираш виновен за собственото си щастие или нещастие. 

Ако щастието ти го дават ти си зависим, ако нещастието ти го причиняват, ти пак си зависим, така че за да не попадна в капан, много внимателно искам:

1. Да стане ясно на всички, че да вземеш живота си в собствените си ръце, не е лесна задача. Улицата прибере ли се, се забравя и ще излезем пак след 10-15 г., най-вероятно по същите причини - неудовлетвореност от функционирането на обществената система, която смятаме, че ни е длъжна и приемаме като непроменима даденост.

2. Да се откажем от мисълта, че Държавата създава блага и да приемем факта, че тя само ни струва пари, и колкото повече искаме от нея, толкова повече, ще ни струва Тя.

3. Да приемем, че човек има природа, която предразполага да злоупотребява с власт, когато я има. Или, колкото по-малко функции има държавата, толкова по-малко ще са злоупотребите. 

4. Да се замислим кое ни доведе до тук. Лично за мен това са моралният и ценностен упадък. Изкривяването на истински значимото - това, че в същността на човека е да се стреми да създава, а не да се стреми да консумира. И вярата в собственото Аз. Не вярвам, че някой друг ще свърши моята работа или ще направи правилният избор вместо мен, нито, че е длъжен да го прави. На площада ни събра персоналният ни интерес да живеем по-добре, не ни събра някаква алтруистична любов към ближния (изключвам лицемерите с подобни твърдения).

5. Да се вземем в ръце, докато сме "топли" и да оправим основния закон така, че да можем да избираме, най-добрите сред нас и за поети ангажименти да няма "Ама той Станишев, Костов, Царят, комунистите, капиталистите" и тем подобни оправдания за абсолютната липса на компетентност, която ни показа правителството на Борисов.

Това правителство и този парламент бяха еманацията на злощастния български преход: некомпетентни, ниско интелигентни, арогантни, безсрамни балкански мошеници. 

6. Да се опитаме да бъдем свободни, а не регулирани. Как пък някой не излезе и не каза, че енергийният пазар трябва час по скоро да се либерализира и всеки (а не избрани с регулации) да може да участва в него, демек да можеш освен да купуваш през електромера и да продаваш, ама не само на държавата, а на който решиш (за който смята, че не може, да го светна, че кабелът е двупосочен - нещо като интернет мрежата).

7. Да намалим до минимум функциите на държавата, като се съсредоточим основно върху добра законова основа и прилагането и в следните области:

функциониращ съд;

опазване на вътрешния ред; 

опазване на териториалната и национална цялост; 

адекватно образование; 

социално здравеопазване.

8. Искам да живея в държава, в която свободата ми да спира там, където започвам да вредя на околните. А после искам просто да си работя и никой да не ме закача. Ще бъда спокоен, че бъдещето на децата ми ще зависи в максимална степен от тях самите, а не от държавата.