Хасан Адемов: Ще прехвърлим пари към работещи схеми, за да не загубим евросредства

Истинско удоволствие е да се прави интервю с Хасан Адемов. Върху предварително изпратените въпроси, социалният министър е подготвил обстойни отговори, които надхвърлят 11 страници. Но за разлика от повечето си колеги, които рецитират готовите отговори, държи да обсъждаме темите подробно, без значение дали ще се получи гладък запис.

Преди началото на интервюто си говорим, че всеки социален министър се сблъсква с един особен проблем. Терминологията е толкова сложна, че хората не винаги я разбират. И което е още по-лошо - често се получават недоразумения. Например масово се пише, че инвалидите са над 800 000. Това дава повод за критики към системата, а въобще не е истина. Цифрата е получена от механичното събиране на "пенсия за инвалидност поради общо заболяване" и "социални пенсии за инвалидност", които са съвсем различни неща, коментира министърът и допълва, че заради това разминаване в думите, често в обществото се генерират очаквания, които са различни от реалността.

Министър Адемов, безработицата се очертава като най-големият проблем. Но нека първо уточним размерът й, защото често се говори, че се крие реалният брой на безработните у нас.

Има три различни статистики и те пораждат недоразумението.

По данни на НСИ безработните за първото тримесечие на 2013 г. са над 450 хил. В този брой се включват и хората, които са се самоопределили като безработни, но не всички имат регистрация в бюрата по труда.

Агенцията по заетостта мери броят на регистрираните в бюрата по труда безработни. За юли те са 355 039 души или 10,8%.

А според данните на Евростат безработицата в България за месец юни е 12,6%.

Много или малко е това?

Ако го сравняваме със зимните месеци, безработицата намалява - от 11,9% през януари до 10,8% през юли като брой регистрирани безработни.

Ако го сравняваме с другите европейски страни сме малко след средата. Средната безработица в Евросъюза е 10,9%, а у нас е 12,6%. Зад нас са Испания (26,3%), Португалия (17,4%), Кипър (17,3%), Хърватска (16,5%), Словакия (14,5%) и Ирландия (13,5%). 

Около 170 000 от безработните са с основно или по-ниско образование. Къде в икономиката са работните места на тези хора?

Една от основните задачи, които съм си поставил - казах го още с встъпването ми в длъжност, е да обвържем социалните плащания с ангажимет за образование.

Много от тези 170 000 души са не просто без образование. Те не могат да четат и да пишат. Ако продължаваме да подминаваме това, тях ги обричаме на вечна безработица, а себе си обричаме вечно да им даваме помощи. Това трябва да се промени.

В период на криза те няма как да си намерят работа. Ясно е, че ще се търси субсидирана заетост. Но най-големият ефект от нея не е, че градинките ще се изметат. Ефектът на тази субсидирана заетост е, че може създаде трудови навици, да ги подтикне и занапред да си търсят активно работа. А кой ще ги вземе на работа, ако са неграмотни? Затова идеята ми е социалните плащания да се обвържат с часове за ограмотяване. Поне буквите да научат, ако не повече то поне колкото да прочетат обявите в бюрата по труда. От заявените в Агенцията по заетостта свободни работни места повечето са за неквалифицирани лица (за месец юни 2013 г. 76.1%), основно в преработващата и добивната промишленост, селското и горското стопанство. Потенциал за разкриване на работни места, на които могат да бъдат наети лица с по-ниско образование, има социалните услуги, здравеопазването, зелените работни места.

Какъв е ефектът от спешния социален пакет, измерен в брой работни места и с каква продължителност на заетостта?

МТСП вече поиска от държавния бюджет да се преразпределят 8 милиона лева, с които до края на годината да се осигурят 8000 работни места за най-уязвимите групи - социално слаби лица, хора в предпенсионна възраст, самотни родители, роми, продължително безработни и хора с увреждания.

Народното събрание прие промени в Закона за насърчаване на заетостта, с които се въвеждат нови мерки за насърчаване работодателите да наемат безработни младежите до 29-годишна възраст. С новите мерки работодателите ще получават финансови стимули за наемането на продължително безработни младежи на непълно работно време. До края на годината по тези мерки се предвижда да бъдат назначени около 900 младежи, а през следващата година техния брой ще бъде увеличен.

В МТСП работи междуведомствена работна група, която разработва Национален план за изпълнение на младежка гаранция. Целта е на всеки млад човек до 25-годишна възраст да се предостави предложение за работа или продължаване на образованието. Гаранцията дава още един важен инструмент - чиракуване или стаж в продължение на 4 месеца, след като човек напусне системата на образованието.

Един от проблемите на българското образование е, че не дава занаят. Има много младежи, които няма да продължат образованието си в университет. Много от тях не довършват и училище. Целта е да ги издирим и да им предложим някаква форма на чиракуване или стаж, която да им даде професия.

За младежката гаранция и за тези мерки за младежи, които нито учат, нито работят, ще бъдат предвидени значителни средства от европарите в следващия програмен период (2014-2020 г.)

Европейските програми и сега осигуряват значителна част от работните места. 20 250 души са започнали работа с подкрепата на ОП "Развитие на човешките ресурси", а още 18 000 са минали курсове по обучение и квалификация. Все пак основната тежест се пада на държавния бюджет. Само за първата половина на тази година държавата е отворила 37 704 работни места като субсидирана заетост.

В новата оперативна програма са заложени и мерки, които да финансират стартирането на собствен бизнес за младите хора.

Преди да говорим за новата оперативна програма няма как да не питам за загубените европари. Служебното правителство обяви, че по ОП РЧР се очаква да се загубят около 50 милиона евро още в края на тази година. Има ли план за спасяване на тези пари?

Разбира се, че  има. Ще се прехвърлят пари към тези дейности, по които могат да се усвоят реално. Все пак някакви средства ще се загубят. Целта е да са възможно най-малко. Как да стане това? С  промяна в оперативната програма, чрез която ще се прехвърлят пари между нейните приоритетни оси. Целта е да се пренасочат средства от неефективни схеми към „работещи” схеми, генериращи годни за верификация разходи.

Трябва да се отбележи, че усвояването на парите от ОП РЧР съвсем не е толкова лошо. Размерът на сертифицираните разходи вече достигна 862 млн.лв., т.е. над 36% от общия бюджет на програмата. От началото на годината са сертифицирани над 350 млн.лв. повече, налице е ръст от близо 68%. Освен това забавянето в изпълнението на ОП РЧР не се дължи на лоши системи за управление и контрол, доказателство за което са констатациите в одитните доклади на ЕК и контролните органи на национално ниво. Европейската комисия признава, че едно от основните постижения в усвояването на средства от ЕС е установяването на ефективни и ефикасни системи за управление и контрол, в резултат на което България е една от малкото страни в ЕС, към които не са били преустановени плащания.

Независимо от изявленията на синдикални лидери, че не получават средства от държавата, те ползват на пряко договаряне ресурс от над 8 милиона лева по ОП РЧР, достъпен за всяка една представена в тристранния диалог организация на работодатели или служители. Доволен ли сте от резултатите по финансираните проекти?

Да, категорично съм доволен.

Проектите, изпълнявани от социалните партньори, са с голяма ценност за политиката на пазара на труда. Това са професионално изготвени анализи на национално и секторно ниво, които позволяват по-добре да бъдат разбрани тенденциите в развитието на икономиката и пазара на труда. По тези проекти са изградени системи и структури, позволяващи на работодателите по-лесно да се адаптират към изменящите се икономически условия. Освен това са изградени инструменти, чрез за повишаване информираността на работниците по отношение на техните трудови и социални права, за постоянно надграждане на уменията в съответствие с търсените от бизнеса и за ограничаването на сивата икономика.

Проектите на социалните партньори имат висока добавена стойност и очакванията ни са, че техните резултати ще бъдат надградени и развити през следващия програмен период.

Вие одобрявате ли скандалната според OFFNews поправка финансови корекции по проектите на социалните партньори да се заплащат от националния бюджет за активни политики. С други думи - ако Брюксел откаже да им плати парите, защото са изхарчени не както трябва, Агенцията по заетостта ще им ги изплати от средствата, предидени за безработни.

Първо, трябва да се разсее илюзията, че това се отнася само за проектите на социалните партньори. Тук става въпрос за всички процедури на директно предоставяне по приоритетните оси с договарящ орган Агенцията по заетостта, т.е. измененията в Закона за насърчаване на заетостта обхващат всички конкретно посочени от Комитета за наблюдение на оперативната програма бенефициенти.

Освен това, става дума само за разходи, които са допустими по реда на Закона за насърчаване на заетостта, а не за произволни разходи. С други думи, говорим за разходи, които са извършени в подкрепа на активната политика на пазара на труда.

И на последно място, тези разходи трябва да са верифицирани от Управляващия орган, т.е. да са преминали проверка при бенефициента, след това той да ги е декларирал пред договарящия орган – Агенцията по заетостта, а от своя страна Агенцията по заетостта да ги е декларирала пред Управляващия орган, а той на свой ред да ги е признал и да ги е декларирал пред Министерството на финансите. Контролната среда е много стриктна и не позволява допускането на грешки.

Следователно, говорим не за каквито и да са финансови корекции, а за финансови корекции, които не са по вина на бенефициента, а се дължат на грешки на договарящия и управляващия органи. В тези случаи, както предполага и сега действащата нормативна уредба, финансовата корекция следва да се възстанови не от бенефициента, а от бюджета на самия управляващ орган.

Има сериозни оплаквания от Агенцията по заетостта за забавени плащания и неадекватни условия за отчитане. Какви мерки ще предприемете, за да улесните създадените бюрократични процедури и да бъдат спазвани сроковете за плащане?

Първо, всеки сигнал има собствена специфика и трябва да бъде разглеждан поотделно. Не намирам основание да се говори за наличието на някакви системни проблеми. Министерството и Агенцията по заетостта полагат всички необходими усилия както за навременно изплащане на дължимите към доставчиците на обучения суми, така и за оптимизиране на отчетния процес. Но за всички доставчици на обучения трябва да е ясно, че без нужните проверки, при недостатъчно добре подготвени отчети или при съмнения за качеството на постигнатите резултати, възстановяването на средствата може да се забави, докато не се добие нужната увереност, че принципите на доброто финансово управление са спазени.

Агенцията по заетостта още през месец март 2013 г. е оптимизирала процедурите по всички етапи по приемане и одобрение на плащанията към доставчиците на обучение и работодателите. От страна на Управляващия орган са предприети допълнителни мерки за преодоляване на наличните процедурни затруднения и усложнения, като за целта е създадена специална работна група. Задачата на тази работна група е изготвяне на указание и методология за опростяване на процеса по верификация и оптимизиране дейностите по изпълнение на проекти с бенефициент Агенцията по заетостта.

Какви ще са приоритетите в социалната политика , които ще се финансират от еврофондовете през следващия програмен период?

Стратегията на ОП РЧР за следващия програмен период (2014-2020 г.) се гради на три стълба. Първият е постигане на по-висока и по-качествена заетост. Мерките са в  три направления: първо, повишаване на икономическата активност подобряване достъпа до заетост за търсещите работа. Второ - адаптиране към променящия се пазар на труда. Това включва квалификация, въвеждане на нови форми на организация на труда и насърчаване на географската и професионалната мобилност. Трето - подкрепа за стартирането на собствен бизнес. Силен акцент е и намаляването на младежката безработица.

Вторият стълб е свързан с намаляването на бедността и насърчаване на социалното включване. Тук акцент ще е подкрепата за семействата с деца и осигуряването на равни възможности за хората с увреждания. Ще бъдат подкрепени и важните реформи за деинституционализация на децата и възрастните хора. Не на последно място, една от задачите е интеграцията на маргинализираните общности, където е нужно да бъдат приложени интегрирани подходи, атакуващи едновременно проблемите.

Третият стълб е модернизирането на публичните политики в сферата на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. Стратегията на новата оперативна програма е изградена на идеята, че преодоляването на предизвикателствата пред пазара на труда и социалния сектор като цяло не е възможно без наличието на добре функциониращи и ефективни публични институции.

Ще има по-тясно обвързване на инвестициите с потребностите на бизнеса. Приоритет ще са инвестициите в човешките ресурси на малките и средни предприятия, на експортно ориентираните предприятия и на бизнеса, който въвежда нови технологии и иновации. Новата оперативна програма ще съдейства и за развитие на секторите с най-голям потенциал за разкриване на нови работни места – това са ИКТ секторът, зелената икономика, социалните и здравните услуги.