Граждани искат доброволни отряди да затворят границата

Връщане на българските военни от мисии зад граница и мобилизирането им за опазването на реда и сигурността във връзка с бежанския поток, както и затваряне на границата и охраната ѝ от доброволни формирования – това са част от исканията, поставени от няколко граждански организации по време на проведения днес Обществения съвет по отбранителна политика (ОСОП), председателстван от военния министър Ангел Найденов.

Съветът заработи в мандата на служебния кабинет по инициатива на президента Росен Плевнелиев. Подобни съвети се провеждат и в останалите министерства и в тях участие взимат неправителствени и браншови организации.

ОСОП се проведе в понеделник във Военния клуб в София и основната му тема беше обсъждането на Стратегическия преглед на сигурността и отбраната, който има за цел да очертае развитието на армията през следващите няколко години. 

Темата обаче беше фокус на заседанието в първия му час. 

Граждани от няколко организации взеха отношение по въпроса с бежанския поток и охраната на българо-турската граница, като поискаха от военния министър обяснение за това, какво е състоянието на армията и готовността ѝ да опази териториалния суверенитет на страната. 

Венелин Новаков от Инициатива „Социална солидарност“ заяви, че ако армията не изпълни правомощията си по охрана на териториалната цялост на държавата, ще се наложи доброволни отряди да се заемат с тази дейност. По думите му доброволците ще трябва да затворят границата за бежанци, ако това не бъде направено от военните. 

Мадлен Кирчева от Гражданска инициатива за невъвличане на България във война със Сирия и Иран, представила се като част от протестиращите, каза че 24 години българското население е подложено на геноцид, като му се налага тотален икономически и психически терор. Митко Грозев от Национален фронт „България“ също поиска затваряне на границите. „Веднага, суверенът го заявява“, провикна се в негова подкрепа Кирчева, от което последваха бурни аплодисменти.

Грозев обясни, че посвещава изказването си на 1670-годишнината от Втория вселенски църковен събор и заяви, че съхраняването на националната история и самосъзнание също са част от националната сигурност. Той каза, че т. нар. „реформи“ в армията през последните години са довели до геноцид на българския народ. Според него армията ни няма необходимата готовност и ресурси, за да се справи с евентуална военна криза. Подобно беше изказването и на ген. Кирил Цветков, председател на Обществен съвет по въпросите на отбраната, според когото резервите на армията ни са изчерпани.

Йордан Бонев от Национално движение „Свобода“, който беше придружен от Бисер Миланов-Петното, поиска създаването на комисия за ревизия на предходните управления, довели до унищожаването на армията. Бонев обясни, че все по-голяма става опасността от ислямизиране на някои райони на България, което е част от по-глобален план на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за създаване на неосманска империя.

След като се опита да вземе думата, военният министър Ангел Найденов беше прекъснат от Мадлен Кирчева. „Млъкнете, суверенът говори! Какво ще направите вие, г-н министър, по тези искания“, попита тя.

„Българската армия е в състояние да изпълнява своите задачи“, успя да каже малко по-късно министърът. „Не бих се съгласил с крайните оценки за това, че била унищожена българската армията. Има основание за критика. Но не бих съветвал никой да тества способностите на българската армия – те са достатъчно добри, независимо от общата оценка за състоянието на техниката”, отбеляза още Ангелов.

Думите му не бяха посрещнати с одобрение и някои от участниците в съвета започнаха да напускат залата.

Найденов все пак призна, че армията ни има намален отбранителен потенциал. „В продължение на години проектите за инвестиции в отбраната се изразяват в купуване на 15 хеликоптера, 3 транспортни самолета, 4 кораба втора ръка и 250 единици колесна техника от 10 000 на въоръжение в Българската армия. Това определено не е ефективно”, заяви той.

„Напълно ще се съглася с констатацията, че в резултат на всички стратегически прегледи, които са правени, резултатът в значителна степен се е изразявал в съкращаване на личен състав и техника. Най-реформираната система в рамките на тези 23 години преход е Българската армия и българските въоръжени сили. Няма по-реформирана система и няма друга система, която да е била обект на толкова промени, реформи и съкращения”, коментира военният министър. Той припомни, че предстоят съкращения на близо 2000 души цивилни и военнослужещи от системата на Министерството на отбраната до 2014 година. Така броят на военнослужещите спрямо населението на страната ще бъде 0.4%.

По отношение на бежанската вълна той каза, че има трудности. „Има драма и към тази драма всеки един от нас трябва да прояви съответното разбиране и разбира се, че държавата трябва да направи необходимото, за да създаде условия за настаняване на бежанците“, каза Найденов.

Ние разглеждаме бежанската вълна като една от основните заплахи в момента, свързани със страната ни. Дали има рискове, които да носят бежанците по отношение на националната сигурност? Да! И това не еднократно е споменавано. Става дума за рискове, които са и от хуманитарна гледна точка, рискове, които са свързани със социално-икономическо напрежение в районите, в които се настаняват бежанците, здравната и епидемиологичната обстановка, рискове, свързани с потенциалното инфилтриране сред бежанците на радикални елементи, тоест на хора, които са свързани с радикални групировки. Но нека да не истеризираме ситуацията около бежанците и да разглеждаме само и единствено заплахата за България.