ГЕРБ не пусна опозицията в ръководството на изборните комисии
С 90 гласа "за", 42 "против" и след петчасови дискусии депутатите решиха да отхвърлят предложението на ДПС и БСП за допълнения в изборния кодекс, регламентиращи състава на избирателните комисии.
Двете опозиционни партии предложиха промени, които да разпишат, че зам.-председателят на дадена комисия не е от същата партия, в която членуват секретарят и председателят ù.
По думите им подобни изменения биха гарантирали присъствието на опозиционен представител и честното провеждане на изборната процедура.
Управляващите от ГЕРБ обаче отхвърлиха предложението с мотива, че настоящият регламент дава право на опозиционно участие в лицето на секретарите на избирателните комисии.
"Вие се опитвате да заблудите гражданите, повтаряйки, че секретарят на изборната комисия не е от партията, в която членува председателят. В крайна сметка обаче представителните лица от ръководството са председателят и зам.-председателят, които спокойно могат да са от една партия", посочи на среднощните дебати Георги Божинов от БСП.
Отворен режим за заседанията на Избирателлните комисии
След десетчасови дебати и редица спорове в четвъртък депутатите продължават да нищят промените в изборния кодекс.
Опозицията въстана срещу управляващите, защото ГЕРБ се противопостави на предложението на ДПС и БСП заседанията на всички избирателни комисии да са открити.
"Няма смисъл в една стаичка, където заседава ЦИК, да се натъпчат 1 милион души. Ето защо, за да е публично и прозрачно всичко, ние сме предвидили заседанията да се излъчват на живо онлайн", посочи Искра Фидосова от ГЕРБ.
ДПС и БСП обаче съзряха в този метод опит да се манипулира вотът и да се прикрият действията на ЦИК.
"Предаването онлайн гарантира само една камера, която дава звук само от мястото, което е на фокус. Това ли е пълноценно гражданско участие и наблюдение на процедурата. Ние искаме пълна публичност, вие искате контролирана публичност", заключи Христо Бисеров от ДПС.
"Външни очи трябва да следят вашите председатели на СИК, в компанията на вашите зам.-председатели, придружени от секретарите от сателитните ви партии. Някои трябва да следи как те въвеждат и отчитат резултатите. Ето това не гарантира онлайн наблюдението", обясни Лютви Местан от ДПС.
В крайна сметка мнозинството отхвърли предложенията на опозицията.
Бюджетът на Централната избирателна комисия
Парламентът разписа, че ЦИК ще бъде първостепенен разпоредител бюджетна издръжка.
Бюджетът на Комисията ще се съставя, изпълнява и отчита според регламента в Закона за устройството на държавния бюджет.
Депутатите приеха още, че ЦИК, районните и общинските избирателни комисии ще имат печат при всички избори.
Отличителен знак ще ползват и секционните избирателни комисии, когато гласуваме на президентски и местни избори или когато избираме депутати и общински съветници.
Обжалване решенията на ЦИК
Спорът, който затвори дискусията, бе около решенията на ЦИК, които могат и не подлежат на обжалване.
От БСП и ДПС предложиха всички решения на Комисията да подлежат на обжалване.
Като пример депутатът от левицата Мая Манолова посочи бюлетините за президентските избори през 2011 г., които според нея са били прозрачни.
"Забраната да се обжалва бюлетината е нарушаване на конституционния принцип за тайната на вота", категорична бе Манолова.
От ГЕРБ се противопоставиха на опозиционните искания мотива, че Изборният кодекс е разписал достатъчно ясно кои решения на ЦИК подлежат на обжалване, както и процдурните срокове. Според управляващите исканията на БСП и ДПС целят да утежнят изборния процес и да създадат хаос.
Двете страни не стигнаха до консенсус до 14 ч., когато изтече редовното работно време.
Вчерашни дебати
Регламентът за състава на комисиите бе най-сериозният препъникамък в дебатите от сряда, които успяха да отведат депутатите до шестия от общо 95 параграфа в законопроекта.
Досега парламентът гласува да отмени преференциалния вот на изборите, с което отне правото на гражданите да пренареждат бюлетините.
Въпреки предложението на ДПС изборите да се провеждат в неработен, а не в неделен ден, народните представители решиха да запазят стария регламент.
Парламентът реши да въведе принципа на уседналост за местните избори. Промените в текстовете ще наложат изискване, според което гражданите ще могат да гласуват за кмет само ако през последните 6 месеца са живели в конкретното населено място.