Финансовият министър сипе огън и жупел по президента след ветото

Финансовият министър Петър Чобанов нападна остро президента Росен Плевнелиев заради наложеното от него вето и предвеща възможно най-лошия сценарий за България, ако не бъде позволено на правителството да вземе нов заем от 1 милиард лева.

Контрамотивите на Чобанов срещу президентското вето по закона за бюджета бяха изпратени до медиите днес от пресцентъра на финансовото министерство.

„Мотивите (бел. ред. на президента) имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията“, пише Чобанов.

Индиректно той обвинява държавния глава в двуличие, защото сега налагал вето, а през 2010 г. бил вносител на актуализация на бюджета, с която увеличил разходите с 900 млн. и увеличил дефицита с 2,8 млрд. лева.

Той обвинява президента, че използва ветото - „най-сериозният инструмент за реакция“, за „възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството“.

Чобанов за пореден път не изважда детайлен разчет за какво точно ще бъдат похарчени тези 1 млрд. лева, а на упреците на президента в непрозрачност и след призива му за „честност и конкретност за цялата сума, а не за една малка част от нея“ отговаря с:

„В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката.“

Изтъква, че за допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи щели да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, което осигурявало прозрачност.

Финансовият министър е категоричен, че аргументите на президента, оспорващ приходната част на бюджета, „не са състоятелни“.

„Изпълнението при данъчните приходи очертава сериозно изоставяне спрямо предвидените в Бюджет 2013 параметри. При заложен ръст на данъчните приходи по консолидираната фискална програма спрямо 2012 г. от 1,8 млрд. лв. (8,4%) изпълнението към края на месец май отчита номинален ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 486,8 млн. лв. (5,6%). Към месец юни тази ясно очертала се тенденция се задълбочава и кумулативният прираст на данъците и осигуровките се забавя до 379,6 млн. лв. (3,6%)“, пише той в контрамотивите си.

По повод мерките за повишаване на събираемостта финансовият министър заявява, че „ефектът от тяхното въвеждане се очаква през 2014 година“.

Ако не се актуализира бюджетът, ще трябва да се съберат с 1,4 милиарда повече до края на годината, което не е възможно, твърди Чобанов.

„Некоректна и тенденциозна е интерпретацията на увеличения лимит за поемане на нов държавен дълг“, пише Чобанов. „Внушенията за увеличаване на „..задлъжнялостта по този начин е безотговорно както спрямо нас, така и спрямо бъдещите поколения” са лишени от логика. Подобни интерпретации са най-малкото несъстоятелни предвид многократно дадените пояснения, в т.ч. и аргументацията в мотивите към проекта на закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2013 г., че това няма да доведе до увеличаване на предвидения лимит за размер на държавния дълг в края на 2013 г. от 14,6 млрд. лв. или 18,3% от БВП“, обяснява той.

„Опасяваме се, че изтъкнатите мотиви рискуват да дадат коренно различни интерпретации и дори да поставят под съмнение базовите устои на публичните финанси, в т.ч. и в рамките на ЕС, чиито Маастрихтски критерии приемат като безопасно и приемливо ниво дълга да не надхвърля 60% от БВП“, се казва в контрамотивите.

„Напълно безпочвени и силно подвеждащи са и заключенията, че „...Законът не съдържа гаранции за целесъобразно, прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем.”. Изказваме надежда, същите да кореспондират преди всичко с непознаване в дълбочина на специализираната проблематика, т.к. визираните гаранции не са обект на нито един закон за бюджета, а обект на нормативната регламентация, дадена с посочения по-горе Закон за държавния дълг“, гневи се министърът.

„Ветото – пише още той - ще ограничи времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителният дълг. Миналата година Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 милиарда лева. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на този ресурс.

Негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на цялостната проблематика, свързана с публичните финанси, в т.ч. особено по отношение на суверенния дълг, крие в себе си сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълг, нарастването на цената на финансиране и от там повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета. Материализацията на подобни опасения изискват осъзнаване за и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили. Не случайно, тези изключително сериозни въпроси са в обхвата на оценката на кредитоспособността на страната и от международните рейтингови агенции.“

Ето и изявлението на президента Росен Плевнелиев по повод налагането на вето: