Филмът "Трето полувреме" спря пътя на Македония към ЕС

Филмът "Трето полувреме" е оказал фатално въздействие за евроинтеграцията на Македония.

Това става ясно от думите на българския премиер Бойко Борисов след проведеното днес в Атина второ съвместно заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на България и Гърция.

"България е страната, която е спасила най-много евреи по време на Втората световна война, 50 000 души, и ги е спасил българският народ, като не е разрешил тогава на Хитлер – да ги избие. Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили тези 50 000. Другите държави и това не са направили – далече, далече по-малко – една, две държави, са спасили по 300 – 400 души. И България – да заслужи да се правят филми срещу България? Заради приятелството си, заради обичта си, заради своята откритост... Това е все едно сега да обвиниш някой, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора. Защо не ги спасят? Има толкова богати държави“, коментира Борисов.

„За България, за българския народ, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху излезе и го каза пред всички, и цитира писмо на тогавашния немски посланик до администрацията му в Германия, който казва, че българският народ, понеже не може да осъзнае колко е важно да се изселват евреите, не позволява това да се направи. Ясни и категорични сме и затова точката добросъседство е толкова важна", каза премиерът Борисов по повод филма "Трето полувреме".

Филмът на Дарко Митревски „Трето полувреме“ (2012 г.) внушава, че концлагерът „Треблинка“ е бил под съвместен българо-германски контрол, както и че депортацията на македонските евреи там е извършена с ентусиазъм от българските власти. Министър-председателят на Македония Никола Груевски нарече филма „проект от национален интерес“.

„Ние винаги сме били абсолютно „за“ присъединяването на всички държави от Балканите в ЕС и НАТО, защото само тогава ще има мир, интеграция и сътрудничество“, отбеляза премиерът Борисов.

Той допълни, че така, както България и Гърция стриктно спазват добросъседските отношения, зачитането на взаимните интереси и разрешават с диалог проблемите, така следва и държавите от региона, желаещи да се присъединят към ЕС и НАТО, да го направят.

„Колкото по-бързо страните от Балканите влязат в ЕС и НАТО, толкова по-добре ще бъде за мира и просперитета на региона“, отбеляза г-н Борисов.

Министър-председателят на Гърция изрази общата позиция, че за първи път зачитането на правилата за добросъседство се поставят като предпоставка за присъединяването и че изпълнението на тези правила ще бъде наблюдавано.

Миналата седмица Съветът на ЕС по общи въпроси не посочи дата за началото на преговорите със Скопие. България бе една от страните, които бяха против определянето на дата за започване на преговорите в рамките на процеса по присъединяването.