Добрин Тодоров: Ако загубят протестиращите, губи цял народ

Добрин Тодоров

През последните дни се наблюдава явен отлив на участници в продължилите близо два месеца антиправителствени протести. Излизането във ваканция на депутатите, а и на протестиращите, е баналното обяснение на това явление. Ала интерпретациите му не спират дотук, като очаквано иронични са коментарите на поддръжниците на настоящото управление, които виждат в него не просто временно стихване на протеста, а окончателен провал при постигане на главното му искане – предизвикване оставката на кабинета „Орешарски”. И наистина – формално погледнато, те са прави: това правителство продължава да бъде на власт и няма изгледи в краткосрочна перспектива да я загуби. Въпросът обаче е каква е цената на подобна „победа”, както и безусловно ли е „поражението” на протестиращите.

Смятам, че оставането засега на това правителство е негова „Пирова победа” и то не само заради неизбежното му падане през някой от следващите месеци. То вече е безвъзвратно дискредитирано в очите на мнозинството българи – а следователно и обречено на неефективност, които обаче не настояват за незабавното му оттегляне поради различни конюнктурни съображения, най-важното от които е липсата на приемлива алтернатива. По-важното е друго. Засега неуспешно се решава основната задача на протестиращите: да утвърдят морален стандарт за оценка на кое да е управление, при нарушаване на който то да бъде принуждавано да се откаже от властта, като оставката на кабинета „Орешарски” бе първата възможност за неговото прилагане. В това отношение се запази досегашния модел за поведение на властимащите, според който, каквито и гафове да извършат, щом управлението им е юридически законно, то не се оттегля вследствие на произнесената нравствена присъда на общественото мнение над него. Иначе казано, пропуснат беше много добър шанс да се смени начина на взаимодействие между гражданското общество и политическата класа, така щото нарушаването на почтеността да води до безусловно оттегляне от управлението на определени нейни представители. Ако перифразираме думите на Апостола: „Когато губят протестиращите, губи целия български народ”.

Що се отнася до победите на участниците в протеста, то те са няколко. На първо място, на всеки от тях стана ясно, че не е сам, т.е. има поне няколко хиляди сънародници, които – водени от живото си морално чувство – реагират остро на публичните безобразия на властта, най-яркото от които бе „гаврата Пеевски”. Второ, съществува непренебрежима група от съмишленици, смятащи, че е необходима радикална промяна във функционирането на държавата, след която тя да започне да служи на гражданите, а не на олигархията. Трето, натрупа се опит за пряко действие по оказване на натиск върху властта на групи от граждани за постигане на конкретни искания – все пак назначението на одиозния Пеевски бе отменено. Четвърто, формира се механизъм за бързо взаимодействие между широк кръг от самоорганизиращи се граждани чрез използване възможностите на социалните мрежи. Пето, българското общество излъчи немалка група от активни граждани – готови да влагат време и усилия, както и да рискуват да влязат в конфликт с официалната власт, които биха подкрепили създаването на нови политически субекти, с цел да ги представляват занапред в политическия живот на страната. Всичко това – както и други благоприятни ефекти от продължаващите и понастоящем протести – дава основания да се каже, че постигнатото от участниците в тях не е малко, като в дългосрочен план то ще оказва благоприятно влияние върху политическия, а и социалния живот у нас. Друг е въпросът, че установяването на трайна промяна в начина, по който действа българската държава, ще изисква още много усилия от по-широк кръг граждани. Те ще трябва да бъдат насочени, не на последно място, към убеждаване на мълчаливото мнозинство от сънародници, че си струва да се включат лично в това начинание.