Димитър Чуровски: Държавата или обществото

*Публикуваме мнението на социалния психолог Димитър Чуровски по дебата за държавата и държавността. Авторът живее от 23 г. в Лондон и през това време не е публикувал нищо на български език.

Преди да преминем към съдържателната страна на дискусията за държавата и държавността, искам да направя няколко бележки от методологичен характер.

Първо – нека оставим авторитетите и класиците на историята и студентите и приемем, че всичко значимо, казано от тях, вече е включено в съвременното познание, а всичко погрешно е отхвърлено и забравено. В този смисъл нека разсъждаваме по въпросите от позициите на нашето време и с понятийния апарат на модерната наука.

Второ – ставащото в България е една балканска карикатура на ставащото в света като цяло. Следователно можем да разберем ситуацията у нас само като разберем картина на протичащите процеси в света като цяло.

Трето – би следвало в центъра на дискусията да се постави обществото, а не държавата, защото държавността, демокрацията и всички други явления са свързани с еволюцията на обществото и могат да бъдат определени и изяснени само като функции на обществото.

Четвърто - формално логическият анализ, боравещ с твърде обтекаеми идеологически клишета, понятия и категории, е недостатъчен за анализа на комплексни системи, каквато е обществото и затова трябва да бъде използван системният анализ. Предимството в случая е, че разглеждайки обществото като система следваме определени вече изяснени принципи, върху които са изградени тези системи и риска от грешки е по-малък.

Обществото е не просто комплексна система, то също така е “жива” и “разумна” система, защото има обществено съзнание. Обществото е съставено от три под-системи: икономика, култура и форма за управление. Някои разглеждат обществото като “жив организъм”, където икономиката осигурява физическото оцеляване, културата най-общо казано се проявява чрез различните форми на общетвеното съзнание - религия, морал, право, политика, естетика, наука; а формата на управление представлява съществуващия механизъм за вземаме на решения балансирайки материалните (икономически) и културни (духовни) компоненти в обществото. От системологична гледна точка е ясно, че тези три подсистеми следва да са относително независими и намиращи се в синергия. На практика обаче подобно състояние е по-скоро изключение по множество различни причини.

Като жива и разумна система еволюцията на обществото е резултат от сблъсъка на обективни и субективни фактори. През обозримата човешка история обективните фактори са доминирали в социалната еволюция поради недоразитите форми на общественото съзнание. По тази причина социалната еволюция е преминала през няколко обективно наложили се икономически формации, отразяващи нивото на общественото развитие (робовладелство, феодализъм и капитализъм).

В началото на 20 век с развитието на политическото и икономическото съзнание бяха създадени три напълно изкуствени конструкции: комунизъм, фашизъм и финансизъм, претендиращи да са политико-икономически формации. Те обаче не са такива, защото са продукт не на социалната еволюция, а са творение на субективния фактор. Комунизмът и фашизмът са плод на политически партии, които узурпират механизма за вземане на решения и променят икономиката съобразно политическата си идеология. Финансизмът, наричан още “финансов капитализъм”, “Wall Street капитализъм” или “казино капитализъм” е изкуствено творение на финансовия елит, който трансформира капитализма от обективнo възникнала икономическа формация в субективно управляема конструкция.

Финансизмът е система за преразпределение на произведените блага в ръцете на малка група, наричаща се “елит” чрез финансови механизми като финансов пазар, създаване на дългове и дефицит. В този смисъл финансизмът е отрицание на капитализма като обективно създадена икономическа формация, базирана на производството и разпределениетито. Следователно, проблемът днес не е производството (икономиката), а преразпределението на произведените блага. Подобно на другите две изкуствено създадени от група хора конструкции, финансизмът е обречен на провал, защото субективният фактор (в случая - политическа партия или финансов елит) не може да управляват една толкова комплексна и саморегулираща се система.

Социалната еволюция е еволюция на моралните ценности. Политическите и иконимически идеологии от 20 век, породили комунизма, фашизма и финансизма, доведоха до дълбока криза в политическото съзнание, обезсмисляне на партиите и упадък на демокрацията. Тази политическа и морална криза е доминирана от егоизъм, арогантност и лицемерие. Кризата на социалните ценности предполага поява на духовна (културна) революция и нова ценностна ориентация. Това е неизбежно, защото е обективен процес на саморегулиране на обществото ката система. В миналото подобни духовни революции са появата на християнството (и всяка друга световна религия), Възраждането, Реформацията, Просвещението.

Какво става в момента?

В момента сме свидетели на драматичен сблъсък между обективните и субективните тенденции в еволюиращото общество. От една страна човечеството се движи по посока изграждане на един “жив” организъм. Този процес се нарича глобализация. Глобализацията е нов термин, въплъщаващ вековна тенденция за интеграция на човечеството в едно цяло – от малки групи хора от 30-40 души, населявали планетата в зората на човечеството, в хиляди племена и от племена - в около двеста държави днес. При тази интеграция възниква държавата като форма на организация и управление на обособени нации. Сега този естествен процес е по посока на интегриране на човечеството в едно цяло. Това обаче не е “свръх държава”, както предполага елитът, а един жив организъм, саморегулиращ и самоуправляващ се. Стремежът на елита да създаде “свръх държава”, или “нов световен ред” от две класи: управляващ елит и икономически зависима маса, може да се определи като глобализъм. Очевидно е, че глобализацията като обективен процес и глобализмът като субективна конструкция са принципно различни.

Бъдещото хуманитарно общество е твърде комплексна система, съпоставима само с комплексността на човешкия мозък и не може да бъде управлявана от група хора (субективния фактор). Проблемът днес е, че светът се управлява от преднамерено корумпирани политици. За да оцелее човечеството, следва да се самоорганизира, като отхвърли финансизма, подобно на комунизма и фашизма. За да стане това, механизмът за вземане на решения трябва да се освободи от властта на парите. Разбирам, че за масовото съзнание, обсебено от силата на парите, които днес са издигнати в култ от ранга на световна религия, това изглежда абсурдно и невъзможно, но то е неизбежно. Например, за доминираното от религията масово съзнание на хората от осемнадесети век разделянето на църквата от държавата също е изглеждало абсолютно невъзможно. Днес то е факт, защото изграждането на гражданско общество предполага това разделение. Идеята за отделянето на църквата от държавата се заражда по време на Просвещението, катализира се от Френската революция и завъшва, ако не се лъжа, в 1905 година, когато във Франция това е направено със закон.

В момента протича една културна (духовна) революция, изразяваща се в появата на обществено самосъзнание. Това е разбирането, че ние всички сме в една лодка, “клетки” от един “жив” организъм, наречен човечество. Войните са абсурдни и деструктивни както никога досега. Следователно, за да се изгради хуманитарно общество, политическата власт и властта на парите трябва да бъдат разделени. Финансовата система (която е сравнима с кръвоносната система) следва да обслужва обществото и икономиката в частност, не да генерира печалба. Печалбата трябва да се генерира от производствения сектор, т.е. икономиката. Формата на управление (днешната демокрация) явно ще премине в качествено нова форма (колабокрация), но това е друга тема, отнасяща се за самоуправлението на глобализираното вече общество и при интерес може да бъде разгледана отделно.

Това, което искам да кажа сега е, че системата определя структурата и всеки опит обществото, държавата и формата на управление да се разглеждат изключително от икономическа, политическа, религиозна или каквато и да е друга гледна точка, е не просто едностранно, то е дълбоко непродуктивно и погрешно. Всеки екстремизъм и фундаментализъм води неизбежно до промяна на ценностната система на обществото, без която то не може да съществува. В този смисъл религиозният, политически и икономически фундаментализъм, какъвто е неолиберализмът, са абсурдни по принцип и проява на едномерно мислене. Призивът “приватизирай, приватизирай, приватизирай” е също толкова погрешен (да не кажа глупав), колкото и “кооперирай, кооперирай, кооперирай”, защото неизбежно води до същата безизходица.

Общестото е комплексна, жива и разумна система и следва да се разглежда само като такава. За 3,5 милиарда години еволюция природата е създала такава комплексна система. Това е човекът и неговият мозък. От нашата генерация не се изисква да измисля изкуствени конструкции като комунизъм, фашизъм и финансизъм. От човечеството днес се изисква да изучи принципите, открити от майката природа, заложени като саморегулиращи механизми в човека като жив организъм и мозъка като механизъм за управление на този организъм. На тази основа хората трябва да реорганизират съществуващата тотално сбъркана, корумпирана и репресираща система, която много хора все още определят като капитализъм, и да положат основите на едно ново хуманитарно общество.

Хуманитарното общество е общество с морално ориентирана ценностна система, работеща за всички, не просто за самопрогласил се елит от 1% и държани в икономическа зависимост 99% от обществото. “Нов световен ред” от двукласово общество, напомнящо на обществото на древния Рим – патриции и стриктно контролирани роби, противоречи на социалната еволюция. Социалната еволюция е с ясно изразена прогресираща тенденция и пропагандираният от елита “нов световен ред”, подобно на другите изкуствено създадени от субективния фактор конструкции - комунизъм и фашизъм, е преходно явление и твърде скъпо платен опит от човечеството чрез жертви, мизерия и страдания на милиони хора по света.