Дянков написа статия за безкрайните протести в "Уолстрийт джърнал"

Бившият финансов министър Симеон Дянков публикува статия за проотестите у нас в "Уолстрийт джърнал".

България е във фокуса на световните медии, но не заради нещо положително. Вече 45 дни в страната се провеждат ежедневни антиправителствени протести, на които се събират хиляди хора. Миналата седмица протестиращите обсадиха Парламента и блокираха в него министри и депутати, които изкараха една дълга безсънна нощ. Полицията напразно се опита да пробие блокадата, като се стигна до ранени до ранени протестиращи, а това доведе само до набъбване на редиците им. Демонстрациите в България са най-дълготрайните, провеждани още от зората на демокрацията през 1990 година.

Ако нещата се наблюдават отвън, може да се каже, че антиправителствените протести в Европа не са рядкост в днешно време. Само погледнете в Гърция, Португалия или Испания. Протестите в България обаче са различни, защото не са свързани със строги икономии.

България е в добро фискално здраве: Според Евростат през 2012 г. страната е на второ място по най-нисък коефициент дълг спрямо БВП в Евросъюза при 17%, четвърта е по най-нисък бюджетен дефицит - при 0.6%. В България затягането на коланите е наследство от миналото. Минималната работна заплата се е увеличила с 30% през последните две години. Пенсионното осигуряване нарасна с 10% през април.

Тогава защо българите са по улиците? Те искат България да стане нормална държава. Те имат усещането, че са второкачествени европейци. В изследване на Евробарометър, публикувано миналата седмица, 51% от българите заявяват, че не се чувстват гражданин на ЕС. Страната се присъедини към Съюза през 2007 г. с големи очаквания. Хората се надяваха, че с помощ от Брюксел доходите и инвестициите ще се покачат, ще бъдат изградени пътища, администрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма завинаги щеше да бъдат заличени. България, с една дума, ще се превърне в нормална държава, в която могат да отгледат децата си.

Оказа се, че нещата не стоят точно така. Инвестициите нараснаха и започнаха да носят доходи, не такива, каквито хората очакваха, но съизмерими. От началото на прехода към демокрация, продължителността на живота се е увеличила със седем години, заради повишения два пъти бюджет за здравеопазване и бързия спад на тютюнопушенето. А парите от Брюксел доведоха до изграждането на нова инфраструктура, развитие на строителството, особено по време на предходното правителство, начело с Бойко Борисов, в което бях вицепремиер и министър на финансите.

Но останките от времето на комунизма още живеят в България. Това не позволява нещата в страната да се нормализират. 

Остава да се види колко време сегашното правителство, оглавявано от министър-председателя Пламен Орешарски, може да се задържи на власт. Малко вероятно е то да има дълъг живот. Но който и да дойде на власт след това ще се изправи пред същото отчаяние.

Три смели реформи са необходими, за да могат българските политици да върнат доверието на избиратели. 

Първо, необходимо е цялостна реформа на службите за сигурност, включително и ограничаване на участието на техни бивши членове в обществения живот. Докато други източноевропейски страни бързо се разделиха с останките на тайната полиция след разпадането на Съветския съюз, нито едно правителство в България не поиска или не успя да направи същото. Правителството на Борисов очисти дипломатическата служба от бивши членове на тайната полиция, но по-нататъшните усилия бяха възпрепятствани от Парламента или съда.

В резултат на това членовете на комунистическата тайна полиция все още имат значително влияние в българските медии, финансовия сектор и дори в Парламента - Лютви Местан, председателят на Движението за права и свободи, е бивш офицер от тайните полицията. Много от известните престъпни босове бяха назначени в служби за сигурност. Получените знания и контакти, които те са си създали на тези постове, ги използват в последствие, за да влияят на хора от политическия елит, както и някои институции, които трябва да поддържат обществения ред, като разузнавателната служба, главния прокурор, Върховния административен съд и Конституционния съд.

Втората необходима реформа е енергийната. В годините много политици са използвали енергийния сектор като източник на незаконно финансиране. Това е наследство от съветската епоха, когато Кремъл доставяше на България евтини нефт и газ, които след това се препродават на пазарни цени. Вариациите на подобни практики все още съществуват.

Правителството на България трябва да либерализира сектора, който е доминиран от зле работещи държавни предприятия. Така например едно публично предлагане на Българския енергиен холдинг - държавна компания гигант, ще донесе така необходимата прозрачност и пресичане на корупцията.

Третият сектор е реформа в университетското образование. Едно скорошно проучване, проведено от българското Министерство на образованието, установява, че 52% от завършилите гимназия искат да продължат обучението си в университет в чужбина. Един от всеки шестима завършили гимназия продължава да учи в чуждестранни университети. По-голямата част от тези ученици най-вероятно ще продължи кариерата си извън България. Това създава огромен натиск върху вътрешния пазар на труда, каквото е например застаряването на нацията. 

По-добра система за финансиране на образователните институции може да помогне за подобряване стандартите. Пилотна програма, започнала през 2011 г., дава възможност университетски катедри, които постигат по-добро позициониране на своите студенти на пазара на труда, да получават по-голяма финансова подкрепа от страна на правителството. Тази програма може да се разшири, така че университетът да получава повече пари в бюджета си с всяка следваща година. Съпротивлението обаче е огромно, тъй като 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или да изгубят студентите си. 

Тези три реформи - за ограничаване на ролята на службите за сигурност в обществения живот, реформирането на енергийния сектор и висшето образование, трябва да вървят ръка за ръка. Ресурсите, които сега се разхищават в службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряване на образованието, което от своя страна ще допринесе за един по-добре информиран електорат в бъдещите избори. Това наистина е добър повод българските политици да се замислят.