Делян Добрев разрешава подписването на "Южен поток"

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, трябва да даде разрешението си за подписването на проекта "Южен поток".

Кабинетът днес взе решение да упълномощи Добрев да даде разрешение на „Български енергиен холдинг” (БЕХ) ЕАД да приеме Окончателно инвестиционно решение (ОИР) за проекта „Южен поток” на територията на България.

От пресцентъра на Министерски съвет поясняват, че условие за приемането и подписването на ОИР е сключването на нов договор за доставки на природен газ за България между „Булгаргаз” ЕАД и „Газпром Експорт” от 2013 г. Контрактът трябва да удовлетворява „Булгаргаз” по критичните (по становището на държавното дружество) въпроси. От българската страна ще подписва шефът на БЕХ Михаил Андонов.

На днешното правителствено заседание бяха обсъдени параметрите на ОИР. Конфигурацията на газопровода е с дължина на основната тръба приблизително 540 км и с отклонение към Провадия от 59 км, три компресорни станции – Варна, Лозен и Расово, със съответни лупинги към основния газопровод, с технически капацитет от общо 63 млрд. куб. м. газ годишно. Приемният терминал и КС „Варна” са на една площадка. Общата индикативна строителна стойност на проекта е 3 308.65 млн. евро, която ще подлежи на прецизиране и актуализиране с напредването на дейностите по по-нататъшното проектиране и ОВОС, отчетоха от Министерския съвет (МС).

Нито дума за спорните въпроси

От съобщението на правителството не става ясно, дали упълномощаването на Добрев изключва участието на министър-председателя в церемонията и дали премиерът Бойко Борисов ще се срещне с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, който трябва да пристигне за подписването по „Южен поток“ на 9 ноември. Преди месец Борисов се закани, че няма да участва в преговорите по проекта, ако руският президент Владимир Путин лично не посети София за церемонията по подписването.

Правителственото прессъобщение не посочва и спорните въпроси в преговорите за „Южен поток“ като изпълнението на нормите на Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (ЕС), на достъпа до тръбата на други доставчици, достъпа до вътрешната газова система на България, както и за размера на транзитните такси.

Тези въпроси озадачават Еврокомисията (ЕК), както писа миналата седмица електронното издание EurActiv. Имаше спорове и относно евентуалното намаление на транспортирането по действащия транзитен газопровод, за което България получава такси за малко над 100 млн. долара годишно. След подписването на инвестиционното решение „Булгаргаз“ разчита да получи отстъпката от 11.1% и спонсорство за столичния ФК ЦСКА.

Официалните мотиви

Изграждането на газопровода „Южен поток” е в съответствие с приоритетите в програмата на правителството за развитие на енергетиката чрез повишаване сигурността на енергоснабдяването за българската индустрия и население чрез диверсификация източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Международният енергиен проект е подкрепен и в Стратегията за национална сигурност на България, приета в началото на м. г. от Народното събрание.

В проекта „Южен поток” участват държавни институции и държавни и частни фирми от Австрия (ОМV), Франция (EDF Suez), Германия (RWE), Италия (ENI), Гърция (DЕPA), България (БЕХ), Сърбия („Сърбиягаз ), Унгария (MVM), Словения (Plinovodi d.o.o .) и Русия („Газпром“). Според правителството, основната цел на проекта е, при постигане на приемлива доходност за инвеститорите, да се предоставя природен газ от Русия за удовлетворяване на растящото търсене на природен газ в Европа. „Проектът ще стимулира икономически растеж, ще създаде нови работни места в България, ще увеличи гъвкавостта и надеждността на доставките у нас и в Европа“, обещават оттам, без да дава конкретни числа.

За България проектът започва с ратифицирано от НС българо-руско междуправителствено споразумение, споразумение между акционерите и приемане на Устав на съвместна проектна компания „Южен поток България” АД с акционери „БЕХ” ЕАД и ОАО „Газпром” при съотношение на дяловете 50:50. През октомври 2010 г. е сключено Споразумение за предпроектно проучване, а в края на август т. г. е подписан Протокол относно реализацията на проекта на българска територия, в който е предвидено Окончателното инвестиционно решение за проекта да бъде извършено през ноември 2012 г. Тогава на България бе обещано влизането в сила на отстъпка в цената на газа от 11.1% за деветте месеца на т.г.

Като по мед и масло

Предвидено е, целевият срок за откупуване на инвестицията да бъде не по-дълъг от 15 г., считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия, т. е. това е срокът, в който ще бъдат възстановени всички капиталови разходи за проекта. По отношение на базовия период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвращаемост на собствените средства, страните са съгласували той да бъде 25 г., като започва да тече от издаването на разрешение за експлоатация. Вътрешната норма на възвращаемост, заложена в Протокола, е 8% (номинален) от собствените средства на страните, вложени в проекта.

При спазване на изискванията относно проектното финансиране и при невъзможност за стопроцентното му осигуряване, ОАО „Газпром” ще осигури средствата за покриване на собственото самоучастие на БЕХ ЕАД в строителството, без това да изменя равното дялово участие на БЕХ ЕАД като акционер. Отпуснатите средства за покриване на самоучастието на „БЕХ” ЕАД ще се връщат чрез дивидентите от дейността на „Южен поток България” АД. Конкретните условия относно финансирането ще бъдат уредени с допълнение към акционерното споразумение. Предвижда се то да съдържа текст, че за проекта няма да се предоставят държавни гаранции и че „БЕХ” ЕАД на корпоративно ниво също няма да предоставя гаранции, обезпечения и др. подобни под никаква форма, вкл. няма да залага към ОАО „Газпром” и свързани с него лица акциите си в съвместната компания „Южен поток България” АД като обезпечение за осигуряване на самоучастието си.

От МС обясняват, че договорката относно финансирането на проекта е „особено важна за българската страна, тъй като по този начин на етапа на подготовката и изграждането на газопровода няма да ѝ се налага да изразходва и рискува значителни по размер инвестиционни средства“. В официалната информация обаче не се споменава прогнозната стойност на българския участък на „Южен поток“, която може да струва до няколко милиарда евро, при положение, че разходите за целия проект могат да достигнат до 15 млрд. евро.