АЕЦ срещу ВЕИ
Петко Тодоров,
физик, доктор по физика на СУ “св. Климент Охридски”, член на сдружение на младите учени “Когито”
Звучи като сценарий от холивудски филм, но не е! Това реално се случва в България през януари 2013 година. Не става дума за битка между титанични чудовища, а за избора, който предстои да се направи на първия български референдум.
Дебатите относно развитието на ядрената енергетика в България придобиха откровен политически характер. Въпросът, на който трябва да се отговаря, беше така специално формулиран, че да допуска изграждането на 7 и може би 8 блок на АЕЦ “Козлодуй”, дори при евентуален отговор "не". Така беше оставена вратичка да се построи нова ядрена мощност във всички случаи. Независимо от финтовете на политическата ни класа, основният въпрос, който стои пред българското общество е: "Да строим ли нова ядрена мощност?"
Още по глобално питането може да бъде формулирано и така: "Как да развиваме българската енергетика?"
Че българската енергетика трябва да се развива мисля, че не подлежи на обсъждане. Същото се отнася и за българската страна, общество и държава. Както ще чуете да се казва по много различни начини, развитието на българското общество и държава са тясно свързани с развитието на българската енергетика. Това е безспорно вярно. Така стигнахме до основния въпрос: Строеж на Атомна електрическа централа (АЕЦ) или строеж и развитието на Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще доведе до така желаното от всички ни развитие на България?
Повечето разумни хора, когато пазаруват някаква стока обикновено предварително са наясно, че се нуждаят от стоката. Наясно ли сме, дали имаме нужда от още електрически мощности в момента? А в близко бъдеще?
Консумацията на електричество е свързана с два основни фактора. Първият е развитието на икономиката на страната, а вторият е демографското развитие на обществото. Както сами се досещате, за да се нуждае българската икономика от повече електрическа енергия, тя трябва да расте. В момента прогнозите за нарастването на българската икономика не са никак оптимистични.
Освен това България е страната с една от най-ниските стойности на енергийна ефективност за производство на единица продукт в сравнение с другите Европейски страни (ЕС-27). Абсолютната разлика със средния европейски показател за енергийна ефективност е 30%, което означава, че България може да намали потреблението си на електроенергия с 30% и да произвежда същото количество стоки и услуги при доста по ниски разходи за производство. За в бъдеще това означава, че българската икономика може да нарасне с 30%, без да се увеличат нуждите от електроенергия. Кога българската икономика ще нарасне с 30% при положение, че за 2012 година ръстът на българската икономика е под 1%, без да има изгледи в близките години да се промени съществено?!
Демографският фактор също сочи намаляване на потреблението на електроенергия в бъдеще. България е страната в Европа с най-бързо намаляващо и застаряващо население. Тази тенденция не може да се промени в близките 25 години, дори в момента всички фертилни (способни да имат деца) български жени да решат да имат по 3 и повече деца поради демографската инерция, натрупана до момента.
Изводът, който се налага е, че в близките 25 години България няма да има нужда от нови производствени електрически мощности. В тази връзка строежът на нова, при това огромна 1000-мегаватова мощност, каквато е предлаганата ядрена мощност, е меко казано ненужно. Направо е глупаво!
Означава ли горното, обаче, че България не трябва да строи никакви нови производствени електрически мощности? Разбира се, че не!
С времето различни електрически централи, основно ТЕЦ, ще трябва да бъдат закрити поради изтичането на експлоатационния им период. Те трябва да бъдат заменени. Но с какво?
Има три възможности. Стоеж на ТЕЦ, строеж на по малка ядрена мощност (АЕЦ, но не 1000-мегаватов) и строеж на ВЕИ.
Строежи на ТЕЦ има и в момента, но те не са добра възможност поради факта, че България не разполага с големи запаси, нито на въглища, нито на природен газ. Освен това, ТЕЦ трябва да плащат така наречените “зелени сертификати”, които оскъпяват драстично електроенергията, произведена от ТЕЦ.
Втората възможност, изграждане на АЕЦ с по-малка от предлаганата в момента мощност, страда от някои основни недостатъци, но има и своите предимства в сравнение третата възможност - ВЕИ. Понеже трябва да се направи избор, е хубаво да се разгледат всички предимства и недостатъци на двете технологии.
Атомната енергетика, използваща разпад на Уран 235, е позната от 50 години насам. Това е стара технология, която се е усъвършенствала и продължава да се усъвършенства и в момента. Съвременните ядрени реактори са с висока степен на надеждност и могат да работят дълго време (проектен период на експлоатация - между 35 и 50 години). Те също така произвеждат планирано (предвидимо количество електроенергия), което е и основното им предимство пред ВЕИ. Ядрените реактори могат да гарантират, че когато се нуждаеш от електроенергия, ще я имаш в необходимите количества.
От друга страна, ядрените реактори имат два основни недостатъка. Първият е, че вероятността за ядрена авария с изхвърляне на големи количества радиоактивни елементи не е нула. Aвариите в Чернобил и Фукушима доказват това. За малка по площ и население страна като България една авария от споменатия вид е напълно достатъчна, за да сложи край на 1300-годишната ни история. По-малки аварии с изхвърляне на радиоактивни материали могат да доведат до мъчителна смърт на хиляди хора. Тук е много важно да се направи сравнение с големи по площ страни като Русия и дори Франция, където населението в областта на аварията може да бъде евакуирано и последиците да бъдат ограничени до голяма степен. За България, обаче, това е невъзможно!
Опасността от ядрена авария за България е дори по-голяма в сравнение с развитите страни и расте постоянно, поради разпадащата се образователна система, която трябва да подготвя кадри за ядрената централа. Расте и нивото на безотговорност на институциите и отделните хора, което също допринася за повишаване на риска.
Вторият недостатък на ядрените реактори е, че произвеждат големи количества радиоактивни отпадъци. Тези отпадъци трябва да се съхраняват в България. В момента в близост до АЕЦ “Козлодуй” се строи хранилище за тези отпадъци, където те трябва да се съхраняват в продължение на 300 години. Става въпрос за стотици хиляди тонове радиоактивни отпадъци. Като се има предвид степента на организация и отговорност на българските институции и държава, това начинание е с висока степен на риск. Кой и как ще гарантира, че това хранилище ще е надеждно защитено и ще оперира в продължение на 300 години? Кой, как и на каква база ще гарантира, че от там няма да изчезне някои и друг тон отпадъци, които ще бъдат достатъчни за направата на така наречената “мръсна бомба”? Кой и как знае, каква ще е ситуацията в България след 50 или 100 години, и може ли да гарантира, че тези отпадъци ще са все още там, а не в река Дунав или за скрап? Тези рискови фактори не са за подценяване и всеки отговорен човек следва да се замисли над тях, преди да вземе окончателно решение.
Какво предлагат ВЕИ като алтернатива на ядрената енергетика? Безспорно ВЕИ са по-безопасни от ядрените реактори. Всяка авария в тях не води до никакви други последици освен загуба на мощност в електроенергийната система. ВЕИ са разнообразни и ползват различни източници на енергия – слънчева, вятърна, геотермална, водна, енергия от морските вълни. Слънчевата и вятърната енергия имат един основен недостатък. Добивът на енергия от тях е непостоянен в краткосрочни и средносрочни периоди от време. Например добивът на енергия от слънцето през нощта е равен на нула, а при облачно време може да бъде минимален. Същото се отнася и до добива на енергия от вятър при безветрено време или много слаб и непостоянен вятър. В същото време добивът на електроенергия от тези източници е предвидим в дългосрочни периоди (месеци, години).
Геотермалната енергия и донякъде енергията на морските вълни нямат недостатъка непостоянство. Геотермалната енергия има ограничение за добивана мощност и по предварителни оценки за България общият ù потенциал възлиза на около 400 мегавата. Строежът на една геотермална централа е по-скъп от строежа на класически ТЕЦ, но пък геотермалният ТЕЦ няма нужда от гориво и цената на електроенергията не се влияе от цената на други енергийни суровини (цена на електроенергията от геотермален източник е средно 14 стотинки за киловатчас). Енергията на морските вълни може да се използва успешно и това вече се прави в страни като Австралия и Япония. Техническото непостоянство на вятърната и слънчевата енергия може да бъде решено. Едно възможно решение е изпомпването на водата, преминала през турбините на ВЕЦ обратно в язовира с мощни помпи, задвижвани от електричество, произведено от фотоволтаични електроцентрали (слънчева енергия) или ветрогенератори (вятърна енергия). При липса на слънце или вятър изпомпаната вода се пуска обратно през турбините на ВЕЦ-а и така се компенсира липсата им. Това вече се прави успешно и в България.
Друго възможно решение е производството на водород чрез електролиза на вода. Водородът може да се съхранява и да се използва в горивни водородни клетки за производство на електричество.
Когато става въпрос за електроенергия, всеки иска да знае цената. Цената на електроенергията се влияе от множество различни фактори, а за България се добавя и същественото влияние на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране).
Цените на електроенергията произведена от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), както и критериите за формирането им, можете да видите на следния линк: http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res-C28-29082012.pdf.
За големи инсталирани мощности, над 10 мегавата, а в България повечето ФЕЦ са именно такива, цената е 16,985 стотинки на киловатчас (16,985 ст./kWh) или както е дадено в решението на ДКЕВР – 169.85 лева на мегаватчас (169.85 лв./MWh).
Цените на електроенергията добивана от вятърни електрически централи (ВтЕЦ) можете да намерите на следния линк: http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res-c018-12.pdf
Цената варира в зависимост от типа ветрогенератори и е в диапазона от 14.871 стотинки за kWh до 10.443 стотинки за kWh.
Цените на електроенергията добите от други ВЕИ като биомаса или битови отпадъци може да проверите в документа. Инсталираните мощности от споменатите два вида в България са минимални и за това няма да се спирам на тях.
Цената на електроенергията от новата ядрена мощност се очаква да бъде 7 стотинки за kWh. Вие ще изберете дали предпочитате да дадете още средно 7 стотинки за kWh и да плащате по 14 стотинки за киловат час екологично чиста електроенергия, произведена от ВЕИ, или да плащате 7 стотинки за kWh и да съжителствате 50 години с потенциална малка ядрена бомба, която ви снабдява с хиляди тонове радиоактивни отпадъци на година, с които трябва да съжителстват вашите деца, внуци и правнуци в продължение на поне 300 години!
Имайте предвид, че цените на ВЕИ постоянно намаляват в световен мащаб, а цената на АЕЦ постоянно расте. Може да се окаже, че докато построим новата Атомна, цената на електроенергията от двата източника ще е еднаква.
АЕЦ срещу ВЕИ – тиражирани аргументи или удар срещу удар!
1. Цената на тока от АЕЦ е много по ниска от тази на тока от ВЕИ
Тук има уловка! Цената на тока от старата АЕЦ е наистина много по-ниска от тази на ВЕИ, но цената на тока от новата АЕЦ не е! По-горе дадох справка за цените. Във връзка с цените искам да ви попитам: "Вие, когато отидете на пазар, най-евтините стоки ли си купувате?". Най-евтината храна, която не се знае от какво е правена? Най-евтините дрехи и обувки, които могат да станат за хвърляне всеки момент?! Или най-евтината битова техника, телефони и компютри?! Гарантирам ви, че и най-непримиримите поддръжници на АЕЦ не правят така!
2. ВЕИ кога ги има, кога ги няма – непостоянни са!
Не всички ВЕИ са такива. Геотермалната енергия е постоянен и неизчерпаем източник като потенциала на България за производство е 400 мегавата или почти половината от 1000-та мегавата на един от ядрените блокове. Непостоянството на останалите може да се преодолее по описаните по горе в текста начини.
3. Строежът на АЕЦ “Белене” ще развие региона на Белене
Ние и в момента имаме работеща ядрена електроцентрала – АЕЦ “Козлодуй”. Тя се намира в Северозападния регион на България, който наскоро беше обявен за най-изостаналия във всяко отношение регион на България и Европа. Единствено град Козлодуй може да се счита за развит в известно отношение на фона на останалите от региона. Има и един хубав път, който води до град Козлодуй. Това е развитието, което предлага на региона строителството на една АЕЦ. За периода на строителство 4-5 години може да има някакво оживление, но след това всичко приключва, както се вижда от примера.
4. Строежът на АЕЦ “Белене” ще доведе до развитие на българската икономика и ще създаде 60 000 работни места
Тук бих попитал риторично тази АЕЦ с ръце и робски труд ли ще я правим, та трябват 60 000 души?!
Това число, разбира се е силно преувеличено. Самото строителство ще бъде извършено от руски фирми. Те евентуално обещават, че ще наемат български подизпълнители за част, между 30 и 40% от дейностите. Най-скъпо струващите и отговорни дейности, надявам се да бъдат извършени от тях. Това е изграждането на площадката на самия реактор; сградата, в която се помещава; съоръженията, поддържащи нормална работа на реактора; инсталирането на оборудването за управление и следене работата на реактора. Тези дейности ще изискват от 60 до 70% от средствата за изграждането на двата реактора на обща стойност от 8 млрд. евро или 16 млрд. лева. Това прави между 4.8 и 5.6 млрд. евро или между 9.6 и 11.2 млрд. лева. За сравнение годишният бюджет на България е около 20 млрд. лева. Останалите 2-3 млрд. евро ще бъдат, евентуално, усвоени от български фирми. Тези български фирми, обаче, ще бъдат точно определени и то определени с привилегии по две причини. Първата е, че става въпрос строителни и монтажни дейности с висока степен на отговорност, които трябва да се извършат от висококвалифицирани хора. Много малко фирми в България отговарят на условията за такава дейност. Втората причина е, че ще има условия за зловеща корупция, тъй като става въпрос за много пари за сравнително кратко време и съответно до плячката ще се доберат само най-едрите акули. Евентуално до някаква много малка част от парите ще се доберат сравнително малки снабдителни фирми, дребни търговци, и някоя и друга жрица на любовта.
Ако се изградят ВЕИ за същата сума пари, те ще дават поне толкова електроенергия колкото и двата ректора на АЕЦ “Козлодуй”, но ефектът върху българската икономика ще е съвсем различен. Цената на оборудването на ВЕИ ще е приблизително половината от средствата или около 4 млрд. евро и ще се произведе в чужбина, също както и оборудването за АЕЦ. Не че фотоволтаични елементи или ветрогенератори не могат да се произвеждат в България. Могат, но тогава няма да я има далаверата внос, митници, комисионни! Останалите 4 млрд. евро или 8 млрд. лева ще ангажират на работа изключително само български фирми и български работници. Инсталирането на съоръженията, свързани с ВЕИ не е с такава степен на отговорност, както за ядрените реактори и следователно ще могат да участват и прохождащи в дейността фирми, което ще създаде много допълнителни работни места. При недобра дейност по инсталиране на съоръженията в случай на ФЕЦ, най-лошото, което може да се случи е инстанцията да не проработи, а в случай на ветрогенератор да падне мачтата заедно с оборудването, което ще има ефект само в близката околност на мачтата. И в двата случая не рискуваме малък ядрен взрив, както при лоша работа по инсталирането и направата на ядрен реактор. Няма да говоря за разходите по ликвидирането на една ядрена авария. Те са огромни!
От друга страна при изграждането на ВЕИ има нужда от много по-разнообразни специалисти в сравнение с изграждане на АЕЦ. При изграждане на АЕЦ основната част от специалистите са ядрени инженери, строителни инженери, монтажници, строителни работници и електроинженери и общи работници. При изграждане на ВЕИ има нужда от всички вече изброени, с изключение на ядрените инженери (болшинството чуждестранни граждани). Освен тях ще има нужда от хидроинженери (ВЕЦ също са ВЕИ), миньори, сондьори, понякога за достъп до труднодостъпни местности алпинисти, водолази и повече общи работници поради ниската квалификация за някои дейности (болшинството от изброените групи специалисти ще бъдат българи). Освен това ВЕИ, поради своята специфика, ще бъдат разположени на цялата територия на България, което ще има ефект върху цялата страна, а не само върху определен регион. ВЕИ могат да се изграждат постепенно, посрещайки поетапно нуждите от електроенергия на страната, за по-дълъг период от време и по гъвкав начин, отколкото строителството, дори на само един ректор. Това дава възможност да се разсрочат плащанията във времето. На свой ред това води до по-лесно поемане на разходите по изграждане на ВЕИ и съответно намаляване на цената на тока, произведен от тях поради постоянно намаляващата цена на ВЕИ.
Има още един важен аргумент за все по-изгодното за в бъдеще строителство на ВЕИ, главно слънчеви и вятърни генератори на ток. Поради глобалното затопляне климатът в България се променя, като най-общо казано времето става все по-топло и непостоянно. Това води до увеличаване на слънчевите дни и часове в годината, което пък води до по-голям добив на електроенергия от слънчевите панели и съответно ФЕЦ. Увеличаващото се непостоянството във времето води и до увеличение на ветровитите дни и силата на вятъра, а от там и до увеличено производство на електрическа енергия от ветрогенераторите.
5. ВЕИ влияят на околната среда и я замърсяват повече от АЕЦ
Това твърдение е смехотворно, но ще се спра и на него, защото се тиражира доста като аргумент. Твърди се, че АЕЦ не произвежда въглеродни емисии (CO и CO2) и затова е екологично чиста. ВЕИ също не произвеждат въглеродни емисии, но за разлика от АЕЦ не произвеждат и хиляди тонове радиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват стотици години при висока степен на сигурност. Твърди се, че фотоволтаичните панели използвани във ФЕЦ са вредни за околната среда. Панелите се правят от стъкло и пластмаса, а активният елемент, генериращ електричество, е силиций, който е един от най-разпространените елементи в земната кора след кислорода. Стъклото и силиконът са производни на силиция. Стъклото е силициевдиоксид (SiO2). Какво ли щеше да се случи, ако елементът уран, който е основно гориво в ядрените реактори, беше толкова разпространен като силиция? Мисля, че за пластмасата няма нужда да разяснявам.
Твърди се, че ветрогенераторите убивали птици, и произвеждали звукови вълни, които били вредни. Без да сравнявам птиците и хората, когато са мъртви, ще кажа, че и двата проблема, доколкото ги има, са технически решими. Тези два ефекта не могат да се сравняват по никакъв начин с ефектите от радиоактивно заразяване, когато нито птиците ще оцелеят, за да се блъскат в перките на ветрогенераторите, нито хората, за да чуват вредните звуковите вълни!
6. АЕЦ ще направи България енергийно независима!
Това е заблуда! Достатъчно е да кажа, че ядреното гориво за реакторите се прави в Русия или в най-добрия случай някъде в чужбина! България никога няма да бъде допусната да произвежда ядрено гориво поне в близките 50 - 100 години, а дотогава залежите от уран ще бъдат изчерпани. Освен това, ядрените централи функционират по международни норми, които се пишат извън България. Какво гарантира, че след 10 години руските реактори, които смятат да строят тук, няма да бъдат обявени за опасни и да бъдем принудени да ги затворим, както стана с четирите малки реактора на АЕЦ “Козлодуй”? Кой ще плаща милиардите за строежа им тогава?
Накрая искам да ви благодаря, че прочетохте тази статия докрай! Авторът ù положи доста усилия, за да я напише и го направи заради вас. Надявам се да съм помогнал поне малко, за да вземете решение и да гласувате на предстоящия референдум. Много хора се опитаха да омаловажат значението на предстоящия референдум. Не ги слушайте! Винаги изказвайте и отстоявайте позицията си, особено, когато ви питат, особено на референдум. Тя има значение!
--------------
В рубриката "Референдум" OFFNews ще публикува всички гледни точки относно предстоящия в неделя референдум за ядрената енергетика.