Защо НАТО разполага въздушни танкери в България?
Три съоръжения за зареждане на самолети във въздуха ще бъдат изградени в България, реши кабинетът на предишното си заседание, когато одобри изпълнението на пакета от способности „Съоръжения за презареждане във въздуха в зоната на отговорност на Обединеното командване в Европа”. Те ще бъдат финасирани чрез Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Защо се взема такова решение - част от анализа на коментатора Евгений Даманцев от руския портал topwar.ru.
Българските авиобази, готови да приемат натовска авиация, конкретно Безмер, са извън зоната на поражение на разположените в Крим руски ракетни комплекси "Искандер-М" и "Искандер-К". Базите са далеч от бреговете на Черно море и може да бъдат защитени със зенитно-ракетни системи по всички посоки. Освен това България, за разлика от Румъния, има единно въздушно направление с Турция. Това улеснява авиацията на НАТО, разположена в турски и български авиобази, а също и от базите Акротири в Кипър и Суда бей в Крит.
Защитата на българските бази от ракетите "Калибър" няма да е лесна, но тактическото им предимство е налице. Централна и Западна България са тилова зона на НАТО в Източна Европа, която може да се отбранява от американската авиация, разположена в Италия, а също и на самолетоносачите в Средиземно море. Разполагането на танкери в България е много изгоден и "сто пъти пресметнат" ход на командването на НАТО.
Прехвърлянето на въздушните танкери решава наведнъж две важни за НАТО задачи:
- възможност за действие на тактическата изтребителна авиация на САЩ и НАТО в Близкия изток и Средна Азия, без да се ползват летища на Арабския полуостров. При избухването на евентуален ирано-арабски конфликт е вероятно базите в Саудитска Арабия да бъдат унищожени с балистични ракети от иранската армия.
- бързо достигане и продължително дежурство на изтрбителната авиация на НАТО в небето над Южен Кавказ, който всеки момент може да се превърне в зона на въоръжен конфликт заради териториалните и геостратегически интереси на Азербайджан, Турция и Армения. Трябва да се отбележи, че грузинската авиобаза Марнеули ще стане неизползваема за НАТО, защото цялата територия на Грузия е в обсега, не само на "Искандер", но и на старите "Точка-У", "Смерч" и авиационните тактически ракети Х-59МК2 "Стършел".
От българските летища може да се използват всички стратегически въздушни танкери (от KC-135 до KC-10A «Extender» и A330 MRTT). В радиус от 1800 - 2000 км двойка такива самолети може да дозарежда цял авиополк от 24-30 F-15 "Страйк ийгъл", като им позволи да изпълняват задачи в обширни територии на Източна Европа и Азия.
Самолетите може да действат дори и в най-критична ситуация, когато по-голямата част от инфраструктурата на натовските бази бъде унищожена от руски крилати ракети. Тези перспективи се откриват за алианса именно заради използването на българските авиобази.
Изборът на НАТО е и заради близкото разположение на Гърция - "неблагонадеждния" за западния свят член на пакта. При ескалация на напрежението между Русия и НАТО Гърция вероятно ще бъде принудена да запази неутралитет, защото приятелската и Русия е твърде далеч. Гърция ще трябва да се съобрази с присъствието на НАТО от югозапад. От изток тя е притисната от агресивната и снабдена със съвременно въоръжение турска армия.