За поправките в Изборния кодекс - с емоция и данни
Не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България. Това е поправката, която приеха на първо четене 139 народни представители в петък. Преди моето лично мнение и позиция, бих искал да погледнем аргумента на тези 139 депутати да приемат тази поправка. Според тях тя ще ограничи българските граждани в Турция да гласуват, тъй като най-много секции в чужбина има в Турция и най-много гласове от чужбина идват от Турция, а най-много от тези гласове отиват за ДПС. Те смятат, че ДПС е най-голямото зло за България и трябва да бъде ограничено, извадено от властта, наритано и затикано в ъгъла на парламента, пък ако може и извън него. И съм съгласен с тях. Но лекарството, което те ни предлагат против това зло е грешно и ще се опитам да го докажа с факти по-нататък в текста.
Как тази поправка ще повлияе на резултатите?
Надявам се да изтърпите малко сухи факти. Обещавам, след това ще стане емоционално. Нека да видим какъв е броят гласове на ДПС на парламентарни избори от 1991 до 2014. Данните са общодостъпни - мога да предоставя и линк с всички данни от изборите.
Резултатите на ДПС като брой гласове са били винаги между 300 000 и 500 000 с едно голямо изключение от 590 000 гласа на изборите през 2009. Второ наблюдение - най-фрапиращото сравнение, което можем да дадем е фактът, че през 1991 година с 418 000 гласа ДПС печели 24 депутатски места и 8% от вота. През 2013 година ДПС с 400 000 гласа печели 36 депутатски места и има 11%. Това, по мое мнение, се дължи на разликата в избирателната активност. През 1991 е имало 85% избирателна активност, за сметка на 51% през 2013.
За да онагледя по-добре този пример, превърнах тези данни в математическа задача, предназначена главно за Красимир Каракачанов, тъй като знам, че той е от инициаторите на тази поправка. "В администрацията на държава А има 418 ченгета от ДС, които представляват 8% от администрацията. В администрацията на държава Б има 400 ченгета на ДС, които представляват 11% от администрацията. В коя държава има по-голяма администрация?". Когато Красимир Каракачанов реши тази задачка, да дойде, да си представи отговора и аз ще му преведа по какъв начин отговорът е аналогичен на ситуацията с процентите на ДПС и избирателната активност.
Нека продължим с фактите. Отиваме на сайта на ЦИК, където има данни за изборите в чужбина. Факт е, че най-силната партия в чужбина е ДПС, факт е, че ДПС печели гласовете си главно от около 140 секции в Турция (Турция е първа по брой секции от всички чужди страни). Но също така е факт, че техните гласове от чужбина като дял от всички гласове от чужбина са спаднали от 61% през 2009 до 43% през 2014. На последните избори се наблюдава 60% скок на гласувалите в чужбина, заради отварянето на нови секции и мобилизация на доброволци по места, които със Сизифовски усилия изстрадаха откриването и обезпечаването на всяка секция.
Ако продължаваме да растем със същите темпове, до по-следващите избори е възможно гласовете от
Турция да са 25% от всички гласове от чужбина.
А относно мотивите на депутатите - несъстоятелността им и липсата на всякаква ясна аргументация и факти демонстрира липса на всякакъв ангажимент към гражданите. Има няколко групи, които дадоха различни обяснения.
Първата група са БСП, Атака и ВМРО - те нищо не обясниха, но по същество това, което направиха е да се обърнат към своите избиратели с вечното си послание: "Някой друг е виновен за проблемите ви, сиреч ТЕ и някой друг ще ги реши, сиреч НИЕ. НИЕ ще се погрижим за гласовете от Турция, ТЕ ще спрат да са заплаха за вас, а ВИЕ спете спокойно - не сте виновни за нищо". Под нивото ми е да обсъждам това нелепо отношение към проблемите.
Вторите са ГЕРБ, които казват, че гласуват, защото били "лоялни" към ПФ. И тук напира един въпрос, който винаги са ми задавали като малък, когато се водех по акъла на някого: "Ми ако ПФ ви каже да се хвърлите от осмия етаж, ще се хвърлите ли, бе?". Не искам да мисля за отговора. И третите, разбира се, депутатите от РБ, които се били "объркали".
И тук идва време за малко емоции. Наистина съм огорчен, обиден и възмутен от това. Аз съм гласоподавател на РБ. Тези хора са отишли до известна степен с моя глас в този парламент. Не ми дължат лично обяснение, но те обидиха всички българи в чужбина и аз като българин в чужбина се почувствах лично засегнат. Ще говоря първо за несъстоятелността на оправданието им. Дадоха две обяснения - първото е, че имало процедурен хаос, а второто, че мислели, че ограничението се отнасяло само за българите извън ЕС и Северна Америка.
Което и да им е обяснението, отново в мен напират въпроси.
Ако е бил процедурен хаос, защо не поискахте прегласуване, когато видяхте грешката си? Ако сте си мислили, че е за българите извън ЕС и Северна Америка, къде забравихте българите в Южна Америка? Ами българите в Австралия, ами българите в Нова Зеландия? Ами българите в Африка? Ами българите, извинявайте, в Украйна - най-голямата компактна група българи извън територията на България (цитирам по памет един от същите тези депутати)? Направо да кажем, че забраняваме само на българите в Турция да правят секции извън посолства и консулства и да се свършва. Но дори и на тях, с какви очи им отнемате правото да гласуват? Да, гласуват под диктовката на мафията. Да, гласуват организирано. И го правят отдавна, но не са те най-виновните, а тази мафия, която ги държи в страх и зависимост. С нея ходете да се борите, а не с някакви нещастни хора, които вече изгонихме от домовете им веднъж.
А останалите българи в чужбина, аха, да започнем да се самоорганизираме и ни секнахте порива? Това какво е? Това нормално ли е, отговорно ли е? Аз съм гласувал за представителите на РБ, защото са ме убедили, че ще бъдат отговорни, непопулисти, неконформисти и разумни народни представители? Казах, че ще стане емоционално и сега казвам още нещо за да си спазя обещанието - на себе си съм ядосан, най-вече. На себе си, че съм ви пратил там. На себе си, че ще ви пратя сигурно пак. Аз не съм гласувал за ПФ, защото от тях не очаквам да са отговорни и да погледнат данните, които представих по-нагоре. Те са безотговорни популисти. Но къде сте вие, господа? Ако не можете да сте отговорни и разумни, поне не пречете. Моля ви!
И сега още нещо, още по-емоционално. За да се свърши с някаква капка сладко-горчиви мисли. Малко е абстрактно, но се надявам, че читателят ще ми прости, че говоря за тези неща докато "хората нямат какво да ядат". Някой ден, след време, вярвам, че ще се роди новият Симеон Радев. И когато новият Симеон Радев изследва българската диаспора в чужбина, ще погледне историческите данни. Ще съди за това, че е имало българи в Питърбъро, Богнър Реджис, Хов и всякакви никому неизвестни днес в България градчета точно заради тези секции. И ще отиде на място, ще разгледа, ще види следите оставени от българите. Ще разбере как са живяли, как са се събирали, как са пили ракия, как са си правили баница и как са организирали български танцови състави, училища и културни центрове. Как са се чувствали българи и какво са оставили след себе си.
На следващите избори, ако не отворим секции в още един куп никому неизвестни градчета, не знам как бъдещият Симеон Радев ще разбере за тези хора. Ще бъдат изгубени като прах във вятъра, както се пееше. И това е най-драматичното нещо, лично за мен, защото и аз ще съм допринесъл за него.
----------
Авторът е момента прави PhD по математика в Лоубороу (Великобритания), където е изкарал бакалавърската си степен. Междувременно е завършил магистратурата в Лондон и е бил в България една година.
В писмото до редакцията той разказа следното:
Живял съм тук в Лоубороу, в Лондон и в Бат за известно време. Гласувал съм на изборите през 2013-та с големите опашки пред посолството и през 2014-та с малките. Гласувах и на референдума 2015 в Бристол.
През 2013-та пътувах 3 часа от Лоубороу до Лондон, редях се 3 часа и се прибирах. Счупих си краката и нервите цял ден. Не искам просто да се повтаря това, на никого не го пожелавам.
Гласуването в Бристол ми е отне час, заедно с пътуването от Бат до Бристол. Просто влязох и излязох, това беше гласуването в Бристол. Това е предимството на малките секции.
Но няма какво да обяснявам на вас... Някой трябва да го обясни това на Валери Симеонов и на Бойко Борисов.