Вотът в чужбина през годините - анализ на победителите и губещите

ДПС е най-поощряваната от вота в чужбина партия, докато БСП е най-ощетената. Това показва изследване на Българската асоциация по изборни системи, предоставено пред OFFNews.

Вотът в чужбина започва да оказва влияние върху разпределението на мандатите в България от 2001-ва година насам. Това се дължи на законодателните промени, които позволяват гласуването да става и извън дипломатичсеките представителства на България, пише в коментара си към изследването Даниел Пейчев от БАИС.

Гласовете от чужбина за Движението за права и свободи носят между 2 и 4 мандата от чужбина повече, спрямо гласовете от страната на всички парламентарни избори от 2001 до 2014. Изключение правят изборите през настоящата година и тези от 2009, когато партията изкривява резултата сериозно и печели цели пет мандата повече с гласовете от Турция.

Най-големият губещ от гласуването в чужбина, поради традиционно незавидния брой гласове, които получава там, е Българската социалистическа партия. Ако изключим гласуването в чужбина от резултатите на парламентарните избори, левицата би имала през същия този период 9 мандата повече.

На последните парламентарни гласуването зад граница не „изкриви” изборните резултати главно заради разцеплението на имащите право на глас в южната ни съседка. ДОСТ не успя да мине бариерата, но ако го беше направила, партията на Местан щеше да вземе между 9 и 11 мандата.

Тази възможност създава скрито чувство за несправедливост в обществото. Това, от своя страна, може да подкопае доверието в изборния процес. Спрямо настоящата ситуация, начините за недопускане на такава хипотеза са три. Всички те – от законни, по-законни, смята Пейчев.

Първият е забраната за гласуване на българските граждани извън територията на България, освен в дипломатическите представителства. Така е било до 2001-ва година. У нас можем да вземем пример от Турция и да се удължи срока за гласуване, за да се избегне аргумента с невъзможността за упражняване на глас заради разстоянията. Подобна мярка ще елиминира парадокси като изборна агитация в деня на гласуване, които не могат да бъдат наказани от нашето законодателство заради липсата на юрисдикция.

Вторият начин е премахването на двойното гражданство. Противно на ширещото се мнение за промени в Конституцията, българското гражданство се урежда от Закона за българското гражданство, тоест подобна промяна е от компетенцията на Обикновено Народно събрание (каквото е и настоящето 44-то) и народните представители могат да правят промени в закона с обикновено мнозинство с кворум.

Третият и последен работещ вариант е „усложняване” на бюлетината. Тук косвено може да се изисква необходимост дори от минимални знания по български език при упражняване на правото на глас. Това не е ценз, а право и задължение, според основополагащия закон в страната.