Военният експерт Виктор Кевлюк за резултатите от първите две седмици на войната

Виктор Кевлюк е полковник от Украинската армия в оставка, с 35 години служба като кадрови офицер, участник в бойните действия в Донбас през 2014 година, ръководител на Центъра за отбранителни стратегии в Киев.

Виктор Кевлюк казва, че много интересен нюанс за определяне на характера на тази война е терминът, който беше обявен първоначално от Русия, а именно „специална военна операция“:

Досега не е публично известно кой ръководи „операцията“. Има, разбира се, някакъв Генерален щаб, който планира операцията, но не Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация я управлява. На фронта загиват руски генерали – вече поне трима, и това са факти, потвърдени от двете страни. Но не може да се разбере кой от тях какво е ръководил на фронта в Украйна. Йерархията на управлението остава загадка.

Що се отнася до стратегическите цели, те са същите, които Русия преследва отдавна: възобновяване на доминацията над Украйна от страна на Руската федерация по модела от СССР. По схемата метрополия-колония. Но от арсенала от средства за постигането на тази цел останаха единствено средствата на войната.

По отношение на оперативните цели главната е овладяването на Киев. Обявените първоначални цели за смяна на ръководството на Украйна с екип, лоялен на Русия, сега вече придобиват такива уродливи форми като опити за физическото унищожаване на първите лица на украинската държава. Назначаване на собствени марионетки и продължаване с тях на „диалога“ по условията на Москва.

Втората цел е създаването на сухопътен коридор от територията на Русия към Крим. Едно от отклоненията на този коридор трябва да осигури прехвърлянето на вода от Днепър в Крим за саниране на критичното бедствие с водоснабдяването на полуострова с вода за битови нужди, за селското стопанство и за промишлените обекти. В тази посока в Кремъл планират, ако им „провърви”, допълнително „ да избутат Украйна” от цялото протежение на брега на Черно море. По такъв начин Русия печели решаващ превес и контрол в акваторията на още едно море, освен Азовско, но със значително по-важни последици: геополитически, военни икономически и пр., вече в регионален мащаб.

Действията по всички останали направления имат отвличащ характер – за сковаване на действията на украинската армия, да не ѝ позволят да маневрира с резервите си.

Досега бяха проведени три кръга предварителни разговори за условията за прекратяване на огъня и за последващо примирие. От думите на официалните лица, които участват от руска страна в преговорите, от това, което им е разрешено да казват и което достига до руското общество, може да се проследи постепенен отказ на Москва от първоначалните искания. От тяхната риторика вече отпадна „денацификацията“, вече те не искат да сменят правителството на Украйна. Първоначално при тях действаше предпоставката, че в Украйна съществува някаква особена среда, която едва чака да се появи катализатор и той да взриви съществуващата власт.

Ние, украинците, обаче, дори когато нападаме остро нашата власт, все пак я считаме за наша, и само ние имаме правото да решаваме тя да съществува или не. Ето този алгоритъм не се вмести в схемата на Кремъл.

Целта на руската групировка обкръжила Киев не е да овладее столицата в класическия смисъл. Още повече, че те не разполагат със сили и средства да наложат контрол. Задачата е да осъществят пробив и да проникнат в правителствения квартал, където са основните учреждения, и да установят там контрол, макар и за кратко време. За срок, в който да успеят да докарат там собствените си марионетки. Цената, която ще се наложи да платят за тази цел, няма никакво значение.

Руската федерация и днес воюва по каноните на Втората световна война. „Победа на всяка цена”, „щурмуване на безсмислени височини", „побиване на червеното знаме” във връзка с конкретна дата и пр. Тази идеология много ярко се проследява и сега в главите на руските командири. Не е важно колко войници ще бъдат положени в гроба или ще останат забравени да гният по полетата, важното е задачата да бъде изпълнена. Това се отнася до всяка задача и особено за безсмислените.

В конкретния случай е нужна телевизионна картинка за провъзгласяването на новата власт в Киев, която направо там на „Кресчатник“ (правителственият квартал в Киев) подписва „на коляно“ договор за каквото им се прииска. Легитимността на целия този процес въобще не се явява задължителна. Тази картина има един единствен адресат – зрителите на първия канал на руската телевизия.

В полза на тази идея говори обстоятелството, че сред трофеите, останали след разгрома на руските подразделения около Киев, се срещат и много парадни униформи. Това е пълна изненада. Каква война с парадни униформи? Парадни униформи с пълен комплект бойни ордени. Това много лесно може да се провери в интернет.

По отношение на загубите досега, следва да се отчита, че е много трудно те да бъдат навреме и точно установени. Дори за собствените войски. Да вземем например най-младшия командир на бойното поле. В края на съответния боен ден той е първият, който докладва какви са загубите. Тези данни по йерархическата стълбица започват да постъпват нагоре. Освен данни за загиналите, чиято смърт е констатирана непосредствено, няма надеждни данни за тези, които са безследно изчезнали. Това е технологично невъзможно. Не е възможно с абсолютна точност да бъде установен и броят на ранените, особено на тези, които вече са евакуирани в тила, или тези, които все още са на бойното поле, което е извън контрол.

Данните, които изнася Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна, сочат 12 000 загинали руски военнослужещи досега. Техните тела постепенно се събират и препращат към съответни морги и лечебни заведения. Подготвят се за евакуация в РФ. Руската федерация обаче отказва официално да ги приема. По тази причина украинските железници съсредоточават хладилни вагони за транспортиране на телата.

Тоест, налице са 12 000 трупа. Според математиката на военната наука, която се потвърждава и от двете войни на Русия в Чечня, при един убит броят на ранените е 3,5-4 пъти по-голям, следователно, ако имаме 12 000 убити, някъде из руските болници в граничните райони с Украйна и в Беларус трябва да са попаднали около 30 000-35 000 ранени.

Освен убитите и ранените, към общите загуби следва да бъдат отчетени т.нар. категория – „психогенни загуби“. Това са в такава степен психически контузени хора, които изцяло са загубили боеспособност и не могат да участват в бойните действия по никакъв начин. В зависимост от това дали дадено подразделение действа на основно или второстепенно направление, или в тила, загубите от тази категория варират. Но могат да достигнат 10% от общия състав на подразделението. Тоест за конкретните условия и хода на досегашните бойни действия може да се предположи, че в посочената категория попадат около 3-4 хиляди руски бойци и офицери.

Бройките за общите загуби досега наистина са шокиращи. Напълно обективно те могат към момента да бъдат оценени като 35-40 000 души.

Но има и друго обстоятелство. Поради значително по-мощното въздействие на сегашните оръжия, пропорцията „ убити-ранени” търпи съществена промяна в посока на загиналите.

Украинската пехота разполага с много мощно въоръжение, което оставя малко шансове за оцеляване на противника. Преносимите противотанкови ракетни комплекси от класа на „Джавелин“ поразяват бронирани цели с кумулативен лъч, който има температурата на плазма. Всички намиращи се в бронирания корпус, поразен от такива оръжия, нямат никакъв шанс да оцелеят. Оръжия от такъв клас по време на чеченските войни не съществуваха. Затова в сегашната война съотношението убити/ранени е съвсем различно. Тоест на един убит, вече имаме само трима-четирима ранени, а не десет–дванадесет, по опита от войните в Чечня.

В открито достъпните видео и фото материали за досегашния ход на войната често се срещат материали за огромни по дължина руски военни колони. В населено място в Сумска област неотдавна беше заснето нещо невъобразимо за вече дванадесетия ден на войната. Плътна колона руска бойна и бронирана техника, задръстила и двете двулентови платна на магистрала, пресичаща населеното място. В четири успоредни реда, всеки с дължина до триста метра.
Ако наблизо прелита един „Байрактар“ (безпилотен летателен апарат), той може само с четири пуска на управляеми лазерни ракети да унищожи цялата тази колона. Разрушенията ще са не толкова от тези ракети, а от детонацията на боекомплекта, който всяка една от поразените бойни машини носи. Това, което наблюдаваме в подобни кадри, това не се прави така. Учебниците не учат да се прави така, и в бойния устав не е написано да се прави така.

В резултат на подобни груби тактически грешки загиват много повече военнослужещи, отколкото ние въобще можем да си представим. Аз не зная защо руските командири на взводове, роти и батальони се държат по такъв начин на бойното поле. Това е безжалостно отношение към собствения личен състав. Необходими ли са повече доказателства за мащаба на руските загуби досега?

Относно мащаба на загубите на бронетанкова техника, следва да се отчита, че срещу руската „желязна армада” действат и оръжейни системи, чийто принцип на поразяване е „стреляй и забрави“. Подготовката на оператора за бойна стрелба отнема изключително кратко време. Неговата задача е да захване в прицела целта и да натисне спусъка. Цялото това упражнение отнема от 3 до 5 секунди. След което с 90% надеждност ракетата поразява целта, без каквато и да било помощ от страна на оператора.

Разбира се, мнозинството от противотанковите средства на полето са от по-предишните поколения. Такива, които се насочват по лазерен лъч, по оптико-електронен канал и още всякакви други, по примитивни, коктейли „Молотов” например. Но целият този арсенал се прилага масово и ако изхождаме от това как безсмислено се придвижват на бойното поле руските бронирани колонии, те представляват много удобна мишена.

Когато започнаха военните събития през 2014 г., аз се оказах на командния пункт на Украинските въоръжени сили. Помня как ние всеки ден готвехме аналитично-информационна справка за командването, радвахме се на всеки ремонтиран самолет, на всеки отделен сборен мотострелкови взвод, който успявахме да окомплектоваме и подготвим с бойци от територията на цялата страна. И по-късно, ако има късмет, да въведем този взвод в зоната на бойните действия. Това беше такава тъжна гледка.

Оттогава минаха осем години. През този период се водеше интензивно военно строителство. И не става дума за това, че някакъв вълшебник дойде от Запад и размаха вълшебна пръчка. Не. От изключително болезнените уроци от 2014 и 2015, бяха извлечени правилните изводи. Строителството на новата по същество украинска армия беше изключително сложно, не само по отношение на финансовия компонент на този процес, но и по отношение на неразбирането, по отношение на открития саботаж, по отношение на закостенялото мислене. В крайна сметка, този отрасъл във военната теоретическа мисъл - военното планиране - постепенно беше прехвърлен на релсите на натовската военна наука. Това позволи значително по-ефективно използване на собствените военни ресурси.

Резултатите през последните две седмици са очевидни. Това, което демонстрира руската армия, е равнище на тактическото мислене от преди 20 години. Струва ми се, че руското командване някъде в собствените си разчети е допуснало принципна грешка, оценявайки и морално-психологическото състояние на въоръжените сили, и на цивилната среда в Украйна.

Когато във въоръжените сили, които са едно изключително закрито общество, започнаха да постъпват предприемачи, преподаватели, питомци от европейски университети, а основният контингент от войниците по договор обхвана поколението на родените със смартфони в ръка, стана естествено възможно прилагането на алгоритми на управление, нямащи нищо общо със „солдатовщината” от съветския период.

Класификацията, която се използва от руска страна за тази война – „специална военна операция“, формално е вярна, защото в състава на общата групировка на руските войски понастоящем от 170 000 „щика” около 40 000 души са от състава на Руската гвардия (предишните Вътрешни войски), от всякакви формирования на специалните полицейски сили за борба с граждански размирици, от подразделения и части на известния корпус бойци на Руслан Кадиров.

При такъв състав на групировката за война с Украйна характерът на войната действително може да бъде отнесен към военно-полицейските операции. Това се потвърждава от разбитите край Харков колони на Руската гвардия и на отрядите на специалните полицейски сили за борба с граждански размирици. От разбитите машини бяха извадени купища полицейски щитове, палки, шлемове и наколенки. Нагледна информация за приноса на въоръжените формирования на руските правоохранителни органи във войната.

Доказва се принципът, че ако при дадени обстоятелства пехотата от предните линии „положи кости”, опитът да се използват въоръжени полицейски сили като пехота е абсолютно непродуктивен и гибелта достига и тях.

Това е валидно и за топ въоръжените формирования, които са комплектовани от чеченски главорези или се командват от генерали на Кадиров.

Казано по-просто, досегашният ход на войната потвърждава максимата, че ако си успял „да паркираш автомобила си на даден паркинг, това не означава, че си го овладял и надеждно го контролираш с военни средства”.