Веселата математика победи политиката в Македония

Най-големият провал на референдума в Македония не е ниската избирателна активност. Нито призивите за бойкот на проруските и просръбските лобисти, които действаха съвместно през последните месеци, се увенчаха с голям успех. 

Колкото и силна политическа кампания да направиш, ако в страната ти има толкова калпав избирателен списък, какъвто е в Македония, няма как да постигнеш напълно целта си.

За вота в неделя на референдума в избирателните списъци бяха записани 1 806 336 души. При население от приблизително 2 103 721 души това число е фантастично.

Дори и данните за населението в Македония са ориентировъчни: 2 103 721 души към 2017 г. - според World Factbook на ЦРУ, и 2 072 490 души към 2016 г. - според изчисленията на "Държавния завод за статистика на Република Македония".

Последното официално преброяване в западната ни съседка беше през 2002 г. През 2011 г. преброяването се провали и оттогава има само обещания за ново. Най-скоро - през 2020 г.

Избирателните списъци са още по-занемарени. Дотам, че вчера председателят на парламента Талат Джафери и бившият президент Бранко Цървенковски не откриха имената си в списъците и не успяха да гласуват.

При този хаос "веселата математика", както я наричат в Скопие, е безнадеждна. И ако някога тя беше от полза при парламентарни, президентски и местни избори, особено за управляващите, днес е капан за демокрацията в Македония.

Липсата на достоверни данни за броя на населението и броя на гласоподавателите превръща и електоралната социология в страната във весела математика. С толкова остаряла и неадекватна статистика успешно можеш да нарисуваш социологическо проучване, което да внушава каквото пожелаеш - и триумф, и апокалипсис.    

Най-парадоксалното е, че хаосът с избирателните списъци не е новина от поне 15 години нито за политическия елит, нито за политолозите и социолозите, нито за журналистите в Македония. Нима някой наистина е очаквал, че 50-процентовата бариера на референдума в неделя може да бъде премината?