Три „НЕ“ на референдума

Политическата памет, която нося чрез БЗНС, днес ми дава знание и основание да се опълча срещу дивия популизъм в трите въпроса от референдума на Слави. За режимите, които е видял и срещу които се е опълчвал БЗНС, кампанията на Слави Трифонов е само мимолетна атака срещу Демокрацията. Но Трифонов не е интересен, важни са хората, които подвежда чрез медийното си влияние.

За тях и в името на каузата, с която участваме в политиката и днес – да си върнем държавата от мафията, предлагам три отговора „не“ на референдума.

Защо „НЕ“ ?

1. "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"

Избирателните системи имат своя културно-политическа логика и са отражение на разпределението на социалните интереси в едно общество. Те не са абстрактно, елитарно знание за юристи и математици, изчисляващи гласовете ни. Избирателната система е важният механизъм, чрез който гражданинът дава/делегира правото си на друг да управлява и взема решения в обществен интерес.

Пропорционалната избирателна система е по-справедлива от мажоритарната такава, защото тя цели да представи всички интереси в обществото. Не само на дадени елитни групи, олигарси или медийни герои шоумени, а и на по-малки социални общности, подкрепящи малки партии. Да не забравяме, че добрите промени в България често тръгват от малки партии, а големите партии на статуквото нямат интерес от сътресенията на промяната. Логично е да не искат разместване на играчите, защото разработените им схемите за контрол над икономиката и влияние над общественото мнение вероятно ги обслужват перфектно.

Ако питате неофициално ГЕРБ и БСП – те биха искали само те и ДПС да са в парламента и там да се редуват в мандатите – единият на власт плюс ДПС, другият в опозиция. След 4 години -обратното. Този резултат ще е гарантиран ако се приеме моделът на Слави за мажоритарна избирателна система. Над половината общество няма да е представено в Народното събрание, а от там и в правителството. Във всеки избирателен район ще е избран депутът с най-много спечелени гласове на втория тур, което означава, че тези гласове може да са само 26% от всички гласове в съответния район. Останалите над 70% няма да са представени в парламента. Е, колко му е в болната ни пост-комунистическа политическа система, някой местен олигарх да си напазарува решаващи гласове и да си направи депутати? А когато такова стратегическо пазаруване се случи като стратегия на национално ниво, приложена от партия на олигарсите – тогава подмяната на обществената воля е тотална.

Какво ще се случи при мажоритарна система, когато в държавата медиите са под контрол и зависимост? Когато те ще лансират само и основно посочените кандидати? Това ще осигурява изкуствена, позитивна популярност на определените личности и необезпокоявано сглобяване на поръчкови мръсотии срещу опонентите им. В тази съвсем реална нашенска ситуация къде ще отиде и малката ни глътка демокрация и надежда, че интересите в обществото ще се огледат в институциите на властта?

Ако се стигне до прилагането на изцяло мажоритарна избирателна система, тогава със сигурност ще имаме парламентарно мнозинство и правителство на КОЙ. При това легитимно, защото формално е минало през одобрението на общественото мнение за конкретни личности. Личности – образи, разработени от олигарси в сянка. Да си спомним Бареков, с подарената му телевизия за изява и подплатен с парите на Пеевски и Цветан Василев. Новите национални любимци ще са все Барековци – популярни, но послушни и верни на задкулистните си господари. Мажоритарната система е достижение за англосаксонския свят, но в нашите условия, приложена в чист вид, ще узакони извращенията във властта. Сега си представете да избираме така прокурори, съдии и шефове на МВР. Мафията ще пазарува и ще влиза директно във властта.

2."Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?"

Лично изразената воля и желание на един гражданин да участва на избори гарантира поне, че зад акта му на гласуване седи някакъв обмислен, рационален негов интерес. Без значение дали този интерес е икономически, социален, морален или политически. Ако някой до такава степен не се чувства свързан със системата на политиката, най-лошият вариант е да го задължим да гласува и да го санкционираме с глоби и наказания, ако откаже. Това няма да го промени, мотивира или спечели за демокрацията. Проблемът с негласуващите граждани съвсем не е в личния им мързел, а в убитата или никога невъзпитана у тях мотивация да овластяват. Обикновено това са хора от двете крайности. Интелигентни, но отвратени от политиката граждани, или маргинализирани социално подтиснати, необразовани малцинства. Ние сме длъжници и на двете групи. Популизмът на Слави не обслужва тях, а изражда още повече идеята за народовластие.

3. „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?"

Партийните каси на партиите, концентрирали много власт, не се обогатяват от субсидиите. Милионите в черните партийни каси, се пълнят от контрабандните канали, от лоши кредити на големи банки и от бюджета за хибридна война на Кремъл. Това е директната връзка между мафия - комисионери – политици. Това е жестоката истина.

Партийните субсидии нямат общо с комисионите от мафията. Напротив, това са парите, които гражданите отделят, за да поддържат и гарантират демокрацията. Субсидията не храни политици, а гарантира живот на дадена политическа кауза, зад която е застанала част от обществото.

Знае се, че олигарсите в енергетиката и горивата, например, изобщо не се интересуват от дребните пари от субсидиите. Те или плащат „комисиони“, или директно си правят политически партии, за да защитават икономическите си монополи. Пример за това е г-н Ковачки. Нима някой смята, че той има партия и депутати, за да печели от субсидия…Или пък ДПС?

Субсидиите гарантират на гражданите, че онези, на които делегират правото си на власт, ще бдят и упражняват тяхната власт, а не на неясни господари в сянка.

Страхът да сме разумни и интелигентни е цената която плащаме за развихрящия се популизъм. на референдума - нека да не бъдем Слави!

Авторът е политолог, журналист, главен редактор на вестник „Земеделско знаме“, член на политическото ръководство на БЗНС