Три фундаментални въпроса пред Русия в 2023 година, единият е за бъдещето на Путин

Пред три фундаменални въпроса ще се изправи през 2023 година Русия: бъдещето на президента Владимир Путин, борбата на т.нар. "ястреби" с по-прагматичната част от руския елит и очертаващите се кадрови смени по високите етажи на властта - оценява американският аналитичен център Фонд за международен мир на Карнеги (Carnegie Endowment for International Peace).

Според анализа, Путин ще трябва да реши тази година дали да участва в президентските избори, насрочени за 2024 г. „Досега както президентската администрация, така и руският елит живееха с вярата, че Путин ще остане на власт. Днес обаче ключовият въпрос е как войната е променила досегашните смети, особено на фона на нарастващите военни поражения ", се казва в последния доклад на фонда.

Конституцията на Русия беше изменена през 2020 г., за да позволи на руския автократ да остане президент до 2036 г. Путин би могъл да посочи и наследник, но за да остане достатъчно време за кампания, това би трябвало да се случи до края на декември 2023 година. той би трябвало да стане това до края на декември 2023 г. Засега никой не е сигурен какви са плановете му. Путин предпочита да държи своите елити на тъмно. Всъщност през лятото на 2020 г. той оправда конституционните промени, които направиха възможно удължаването на управлението му като предпазител срещу вълненията сред елитите, които според него „трябва да работят, а не да се оглеждат за наследници“.

Повече от десет месеца след нахлуването в Украйна контрастът между мащаба на външните шокове, пред които е изправена Русия, и относителната инерция вътре в страната е поразителен. Въпреки военните неуспехи и наказателните санкции, повечето руснаци са продължили живота си, сякаш нищо не се случва, докато елитите са се опитвали да не мислят за това, което може да им донесе утрешният ден, а са се доверили напълно на Путин.

В проблем се превръща разширяващата се пропаст между частта от елита, която се стреми да ескалира войната в Украйна, и другата, която се бори срещу това срещу това. Прагматиците, съставени от технократи и чиновници от средно ниво в армията и службите за сигурност, са обединени в убеждението, че войната трябва да бъде спряна и преосмислена и, че страната трябва да избере по-реалистична политика в съответствие с доста ограничените си възможности. Ястребите от друга страна призовават

Русия не само да освободи цялата си военна мощ срещу Украйна, но също така и радикално да преструктурира собствената си политическа и икономическа система.

Това разделение се появи особено силно след оттеглянето на Русия от района на Харков и отказа от ключовия град Херсон и беше подхранвано от удара на Украйна по Кримския мост, референдумите, проведени за анексиране на окупирани части от Украйна, и последвалата неяснота на властите относно това, кои са официалните граници на Русия.

Третия въпрос е за за очакваните промени по високите етажи на руската власт. „Една от причините, поради които промените са почти сигурни, е нарастващата нужда от ефективност на върха. Склонността на Путин да кани технократи в правителството може да се засили още повече, а високопоставени представители на кабинета, президентската администрация и силовите структури - всички изтощени от война и военни неуспехи, ще принудят Путин да търси нови идеи", оценява новият доклад на фонда.

Шойгу, Герасимов, Медведев и Собянин за смяна

Сред хората, „маркирани“ за смяна, Фондът за международен мир на Карнеги посочва министъра на отбраната Сергей Шойгу, началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов, члена на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев и кмета на Москва Сергей Собянин. Оценява се, че може да се очакват кадрови промени и във Федералната служба за сигурност на Руската федерация, която е обвинявана за множество пропуски в разузнаването.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов са обвинявани за корупция във въоръжените сили, докато ФСБ е критикувана за пропуски в разузнаването. Смята се, че заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев е загубил напълно доверие, кметът на Москва Сергей Собянин е твърде аполитичен, докато управителят на централната банка Елвира Набиулина е заподозряна, че тайно се противопоставя на войната. Всички висши фигури в правителството са недоволни един от друг: изпитват помежду си взаимна неприязън, която дава повод на Путин да промени нещата.

Тези съдбоносни развития ще бъдат дълбоко повлияни от събитията на бойното поле, смятат анализаторите на американския фонд. Ако, както Киев прогнозира, Русия се опита да предприеме широкомащабна офанзива през февруари или март, тя вероятно ще бъде посрещната със значителна украинска съпротива. В противен случай Москва ще продължи бавно да души Украйна с атаки срещу нейната инфраструктура, на което Киев ще отговаря с диверсионни атаки на руска територия.

Руският политически живот ще остане в хватката на мрачната и потискаща атмосфера на войната, оставяйки елитите още по-тревожни и уплашени от бъдещето. Свръхсекретността на Путин и отказът му да се обясни на когото и да било няма да помогне с нищо за разрешаване на ситуацията. Репресиите несъмнено ще растат, като всяко несъгласие ще бъде криминализирано, ще бъдат въведени елементи на държавна идеология и ще бъде намерен претекст за още по-дълги присъди.

През 2023 г. вече историческата война на Русия с Украйна ще покаже пълния си трансформационен потенциал, като най-накрая ще промени Русия отвътре и ще напрегне способността на нейните лидери да държат ситуацията под контрол и да планират решенията, които вземат, смята Фондът за международен мир на Карнеги.