The Telegraph: Защо милиардерите във високите технологии са по-щедри?

Половината от филантропите с най-големи дарения през 2014 година са основатели на компании от сферата на високите информационни технологии, пише специализираната журналистка Мадхюмита Мурджа в английския вестник „Телеграф“. Тя разглежда причините за това явление и особеностите на „технологичната благотворителност“. Публикуваме анализа тук с известни съкращения.

В света се сблъскаха мнения относно неотдавнашното изумително изявление на Марк Зукърбърг. 32-годишният шеф на Фейсбук за първи път стана баща и постна в социалната мрежа писмо от 2200 думи до дъщеричката си Макс – за „Добре дошла!“ на света.

„Като всички родители, ние искаме да растеш в свят, по-добър от нашия днес“, пише той.

За да покаже своя ангажимент към поколението на дъщеря си, Зукърбърг обяви създаването на нова компания – не благотворителен фонд , а организация, която ще инвестира в социални проблеми. За целта той и съпругата му Присила Чан ще дарят "до края на живота си" 99% от своите дялове във Фейсбук. Това е еквивалент на 45 милиарда долара.

Гамата медийни отговори простряха от леко снизходителни реакции до полезни съвети как Зукърбърг да насочи най-ефективно тези пари, та чак до цинични дебати за това дали целта наистина е благотворителна, или виждаме умен начин на семейство Зукърбърг – Чан да се възползва от различни данъчни облекчения.

Така или иначе това са много пари. Ако бъдат управлявани подходящо, те биха могли да променят света. Зукърбърг определено може да си го позволи. Сега той е най-богатия човек, по-млад от 40 години, и седми по богатство в света.

Дори след дарението, Присила и той ще имат поне 455 милиона долара. И се присъединяват към елитната редица милиардери - около 137 души, които са се зарекли да дарят повече от половината от своето богатство.

Основателите на високотехнологични фирми са новите индустриалци на нашето време. През XX век най-богатите на света мъже (всичките бяха мъже) бяха направили парите си в суровите, войнстващи светове на петрола и стоманата. А днешните милиардери изградиха своите индустрии върху здравата основа на интернет.

Според публикувания неотдавна от „Форбс“ списък на най-богатите американци, шестима от първите 20 са направили парите си в технологиите – сред тях са „Майкрософт“ и Фейсбук. А в целия списък милиардерите от информационните технологии са повече, отколкото от която и да било друга индустрия.

Ясно е, че „технологичните милиардери“ по-специално в Силициевата долина сами са изградили своя успех. Те са натрупали големи състояния, предимно изобретявайки какво ли не – от търсачки до социални мрежи и по-практични за използване камери.

С нарастващото богатство в долината неизбежно избуя една младежка субкултура, която рязко отхвърля клишето за арогантните първи стъпки забогатяващия в миналото. И изглежда, че най-преуспелите там искат да инвестират в по-добро бъдеще.

Основателите на Гугъл, Фейсбук, „Епъл“ и „Майкрософт“ инвестираха в енергия, медицина, онлайн образование и изкуствен интелект и още много области.

И това не са просто проекти за печалба – числата показват, че основателите на технологични компании са сред на -щедрите благотворители.

Сп. „Кроникъл ъв филантропи“ публикува списък, който обобщава данни за най-големите американски дарители всяка година. През 2014-та 10 от 20-те в челото на списъка са от технологичния свят.

Очевидно водят Бил и Мелинда Гейтс с тяхната едноименна фондация. Те са дарили през годината близо 2 милиарда долара за благотворителни каузи - от образованието в САЩ до здравеопазването в развиващия се свят.

Но има в първите редове на списъка и неочаквани, по-малко известни имена. Основателят на Whatsapp Джен Кум (39 г.), даде 555 милиона долара на фондация на местната общност в Силициевата долина

Шон Паркър от Фейсбук, заедно изпълнителния директор на GoPro Ник Гудман и жена му Жил последваха Кум съответно на 5-а и 6-а позиция. Двамата заедно са отпуснали с човеколюбиви цели над половин милиард долара.

Сергей Брин от Гугъл, който се нарежда на 9 място, е дарил общо 382 милиона долара; голяма част от сумата е за Ashoka, организация с идеална цел, която събира социални предприемачи да работят за образование, околна среда и т. н.

Една причина за щедростта на IT милиардерите би могла да идва от сегашния финансов климат никога не е било по-лесно да се събират инвестиции, изобилстват компании оценявани на милиард и повече долара.

Те може даряват големи суми, защото са уверени, че ще могат да спечелят още повече.

Освен това много от младите милиардери в технологичните индустрии инвестират в проблеми, близки до сърцата им – което се вижда в създаването на фамилни или общностни фондации, като инициативата на Чан - Зукърбърг или общностната фондация на Кум.

Този подход им позволява да участват по-отблизо в социалните каузи, за които даряват. Личната връзка винаги прави хората по-ангажирани.

Шон Паркър например създаде в Станфордския университет център за изследване на алергиите. Причината е отчасти в това, че самият той страда от анафилактични алергии. И иска да намери лекарство, така че неговите деца да не страдат от същите изтощителни и опасни за живота симптоми.

41-годишния Сергей Брин от Гугъл, дари 150 милиона долара за изследвания на старееното и на лекарство против болестта на Паркинсон, тъй като са му открили мутирал ген, свързан с по-висок риск да заболее от нея.

Неотдавна „Форбс“ за първи път състави списък на най-богатите хора, които са по-младите от 40 години. В него има 21 милиардери в, а 19 от тях са направили парите си във висшите технологии. Може би именно, това че са преуспели бързо и неочаквано, ги подтиква към по-голяма щедрост.

Можем още да разискваме какво мотивира впечатляващото щедрост, като тази на Марк Зукърбърг и Присила Чан. Но начинът на действие на всички IT милиардери филантропи подсказва и друг извод – това как парите са въведени в употреба е също толкова важно, колкото и самото даване на тези пари.