Сирия става проблем между Русия и Израел на фона на ескалация

Изявленията на Русия през последните дни, че нейните системи за противовъздушна отбрана, са предотвратили израелска атака в Сирия, свариха неподготвена новата администрация в Израел. Още по-изненадващи са думите на Кремъл, че руснаците са обсъдили израелските военни операции с Вашингтон. Тази нова дипломатическа офанзива на Москва изглежда е насочена към промяна на статуквото в района на Сирия и е вероятно да има изостряне на отношенията с Израел. Защо се случва сега?

Някои от руските данни са неточни, включително за споменатата атака. Но самият факт, че Москва избра да направи подобни изявления, показва колко недоволни са руснаците от Израел, след дълъг период на тишина в двустранните отношения. На 22 юли Израел извърши три въздушни удара в централна и северна Сирия в района, относително близо до места, където Русия има военно присъствие. Арабската преса съобщи, че е убит един член на иранската Революционна гвардия и агент на ливанската групировка Хизбулла. Два дни по-късно, дойдоха първите коментари от Русия. На 24 юли руски генерал заяви, че неговите сили помагат на Сирия – т.е. на сирийското правителство – да предотврати израелски атака и че руските противовъздушни системи са свалили ракети, изстреляни от израелски самолети в района на град Хомс. В интервю за агенция ТАСС, адмирал Вадим Кулит, ръководител на Центъра за помирение на руската армия в Сирия, заяви, че два изтребителя Ф-16 на израелските ВВС са нанесли удар с четири ракети по съоръжения в провинция Хомс от въздушното пространство на Ливан. Според Кулит, и четирите ракети са били унищожени от сирийските съоръжения за противовъздушна отбрана с използването на руски системи „Бук“. Малко по-късно, арабското издание „Ашарк ал-Аусат“ заяви, че Москва е изразила загриженост пред Вашингтон, заради нарастващия брой израелски атаки и че САЩ също е „загрижен“.

Трудно е да се установи истината

Трудно е да се разбере в момента дали наистина е имало такъв руско-американски разговор и ако е имало, дали американската страна е притеснена от действията на Израел. Със сигурност руснаците имат предвид стотиците израелски въздушни удари на територията на Сирия, извършени през последните няколко години по позиции на иранските сили и членове на Хизбулла. Няколко дни преди операцията на 22 юли в Хомс, руската армия съобщи, че сирийските ПВО системи са свалили „седем от осем ракети“, изстреляни от израелски военни самолети по време на нападение в провинция Алепо. И при двете нападения, според руската информация, няма пострадали, а само леки материални щети. Данните от терен обаче показват друго – при ударите са унищожени складове с оръжия на иранската Революционна гвардия и Хизбулла, като има данни и за убити членове на техни структури.

В съответствие с политиката на неяснота, която Израел прие около повечето си атаки в Сирия, израелската армия не коментира директно достоверността на данните на Русия. Независимо от това, Израел изглежда не знае за какъвто и да е руско-американски диалог по този въпрос. Официалното руско изявление очевидно имаше за цел да подчертае две неща: на първо време, загрижеността на Москва относно нападения в близост до зони на интерес в Сирия и второ – да затвърди ангажимента на Кремъл да помогне на сирийския режим. Сегашната задаваща се криза в отношенията идва на фона на подновени руски атаки над бунтовническите селища в Северозападна Сирия и извършването на редовни удари на сирийската армия, докато световното внимание е отклонено към напредването на джихадистите в Субсахарска Африка и ситуацията в Афганистан.

Трябва да се припомни, тежката криза в отношенията между Русия и Израел през септември 2018, когато сирийската противовъздушна отбрана свали руски самолет с 15 войници на борда, докато отговаряше на израелска атака край Латакия, където руската армия разполага с база. Тогава Москва обвини Израел и критикува поведението му в Сирия дълго време, включително чрез медии и дипломатически натиск. В крайна сметка, отношенията между двете страни бяха оправени, но с големи усилия. Последните изказвания обаче показват, че недоволството на Русия продължава. Нужно е да се спомене в този контекст, че за Москва договорките с Израел относно Сирия включват клаузи за присъствието на Иран, с който Кремъл официално е съюзник в подкрепата за режима на Асад. Тъй като израелците се притесняват от достигане на границата откъм Сирия на ирански военни елементи и укрепването на позициите на Хизбулла, те изискват от руснаците да притиснат иранците да се оттеглят от граничните зони с Израел, включително оспорваните Голански възвишения. Доколко Русия успя в това, е спорен въпрос, но Путин договори израелските сили да не атакуват обекти на сирийския режим като компромис. Всички тези процеси вероятно са предизвикали разкол между руското и иранското командване, които традиционно гледат с недоверие един на друг. Тъй като руснаците търсят стабилност в Сирия, за да могат да изтеглят силите си по-скоро, те искат да притъпят евентуален сблъсък с Иран до минимум.

Израел не съдейства на руските усилия и ударите, които се увеличиха постепенно през последните две години, са видимото доказателство за това. Напрежението се пренесе и в Израел. Бенямин Нетаняху, който премина в опозиция след отстраняването му като премиер, се възползва от възможността. В изявление, неговата партия Ликуд обвини правителството на Нафтали Бенет, че се поддава на натиск откъм Русия за ограничаването на „свободата на действие на израелските отбранителни сили“ в сирийското въздушно пространство. В изявлението, Нетаняху посочва също, че по негово време Израел се е радвал на добри отношения с Владимир Путин и това е облагодетелствало операциите на израелската армия.

Израелците имат още проблеми

Израелците имат още проблеми, за които да мислят по границите си. Те все още не са сигурни кой стои зад изстрелването на ракети „Катюша“ откъм Ливан на 20 юли – съвсем скоро, след като израелците извършиха атаката си в сирийската провинция Алепо. Една ракета беше прихваната от израелската ракетна защита, а друга се разби в Средиземно море. Предполага се, че отговорност носят палестински организации в Южен Ливан. Но интересното е, че този път не е ясно дали Хизбулла са участвали изобщо. Това е нов момент, тъй като по принцип ливанската групировка стои зад подобни погранични обстрели, които представляват проблем за израелските сили и заради това северната граница на Израел е считана за едно от големите предизвикателства за израелската сигурност и отбрана. Доколкото има данни за момента, посоченият обстрел – четвърти пореден от май насам, когато ракети бяха изстреляни три пъти от Ливан по време на ескалацията в Ивицата Газа – не се е случил с одобрението на Хизбулла. Това може да е сигнал за това колко се е разраснал хаоса в Ливан, където на практика правителството не функционира на фона на влошаваща се икономическа и хуманитарна криза.

Традиционно Хизбулла разполага с фактически контрол върху определени райони в Южен и Източен Ливан и не позволява действието на други организации там, включително и на официалната ливанска армия. Самата армия на Ливан също пострада от кризата – според последните данни, военните нямат дори достатъчно бензин, за да извършват патрули по границите. Ако наистина обстрелите по Израел идват не от Хизбулла, а от други сили, то това би било не само израелски проблем. Има съмнения, че става дума за намеса на Иран без използването или координирането със структурите на Хизбулла, което е новост и би означавало ескалация на сенчестия конфликт между Израел и Техеран, който се пренесе и в открити води – за последните месеци бяха атакувани няколко израелски и ирански кораби и танкери в Индийския океан и Персийския залив, като двете държави взаимно се обвиняват за нападенията. Да не забравяме и напрежението около преговорите за ядрената сделка с Иран, която ще е проблем за Израел, целящ да предотврати иранците да се сдобият с ядрено оръжие. С тези усилия са свързани например последните саботажни действия в ядрената централа „Натанц“ в Иран и ударите по военни обекти и складове в Ирак и Сирия.

Ливан и Хизбулла

Все пак, в краткосрочен план армията на Израел не вижда ясни индикации, че ситуацията в Ливан ще доведе до ескалация срещу страната. В момента Хизбулла има различни приоритети, включително върху защитата на своите интереси и съобразяване с най-основните нужди на хората си в Ливан. Но страхът сред израелските лидери е, че тази нестабилност може да доведе до неочаквани събития, които биха могли да повлияят на положението по границата. Една още по-дълбока политическа криза или изпускане на контрола в Южен Ливан, биха имали сериозни последици. Има данни, че вътрешните вълнения в Ливан може да служат на интересите на Хизбулла, които надграждат арсенала си без никакъв надзор или ограничения.

Ситуацията в Ливан е допълнително притеснение за Израел и влошаване на отношенията с Русия е проблем. За израелската армия е немислимо да спре натиска си върху иранските военни в Сирия, които търсят възможност да се установят трайно по граничните райони и оттам да осъществяват атаки. Едни лоши отношения с Москва могат да бъдат проблем и при нова ескалация в Газа или в Западния бряг, където Нафтали Бенет ще има нужда от всяка подкрепа. Палестинските фракции получиха видимост и международна подкрепа в началото на лятото, когато реагираха на агресията на израелските сили за сигурност в Източен Йерусалим, нахъсвани от действия на тогавашния като премиер Бенямин Нетаняху. Руската подкрепа е важна и в регионален план, и особено на фона на влошени връзки между Израел и новата администрация във Вашингтон. Междувременно, много вероятно е ескалацията между Израел и Иран да продължи с взаимни нападения, кибератаки и саботажни действия, което увеличава необходимостта от дипломатически стъпки между регионалните сили и то възможно по-скоро.