Синдромът* на навързаните тефтерчета
Преди седмици, само ден след като OFFNews публикува информация за претърсването в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/, излезе прессъобщение, че съдът е потвърдил на първа инстанция нейно решение срещу двама членове на КЗК.
Няколко дни по-късно на пресконференция на прокуратурата, стана ясно че се очаква обвинение за шефа на КПУКИ, като основен коз в ръцете на прокуратурата е „тефтерчето с поръчки“ на председателя на комисията. Искра Фидосова (или може би И.Ф. – основния поръчител на неудобни по „тефтерчето“) напусна парламента, а шефът на комисията е отстранен със съдебно разпореждане.
КПУКИ отдавна е обект на съмнение, че чевръсто обявява в конфликт на интереси всички неудобни на властта и бави делата на онези, които са на високи позиции. След последните събития, вече на всеки му стана малко по-ясно, защо комисията за конфликт на интереси за едни бърза, а за други мълчи.
КПУКИ, след „катарзиса“
Тези дни КПУКИ (вече без „изпълнителя на поръчки“), се произнесе по казуса Вяра Петрова. Онази депутатка от ГЕРБ, чийто роднини „успешно“ усвояваха социални фондове, докато тя пребиваваше в социалната комисия на предишното народно събрание. Решението е, че не е установен конфликт на интереси. Разбира се, формално е така – не тя отпуска парите за заетост, за да има директен конфликт на интереси. Но не е ли законодателната власт, онази пред която се отчита изпълнителната? Не трябва ли да има разделение между двете власти? Не е ли социалната комисия в парламента, комисията, която гледа всички законодателни актове, свързани с труда, социалната политика и заетостта? Едва ли някой началник от изпълнителната власт би искал да се конфронтира с член на парламентарната комисия, която отговаря за политиките, които изпълнява и пред която се отчита. Това, разбира се не е зависимост… и ако не обслужиш правилните роднини, въобще, ама въобще няма да имаш проблем. Иначе всичко е законно…
Съдът, преди „катарзиса“
Да видим друго решение – КПУКИ е била твърда, установила е конфликт на интереси (един от случаите, поръчани в „тефтерчето“) – проверката на Александър Александров и Елена Димова – членове на КЗК. Установеният конфликт на интереси според КПУКИ произтича от факта, че Александров и Димова са били лектори на семинари и едновременно с това членове на КЗК. По този случай вече има решение на съда на първа инстанция, в него се отменя решението на КПУКИ в една част и се потвърждава в друга. С това съдът заличава част от странните изводи на комисията за конфликт на интереси, но постига други върхове в правото. Оказва се, че преподавателската дейност, осъществявана от двамата, не противоречи на закона, каквото бе едно от основните твърдения на комисията, но съдът излага мотиви, от които прави извода, че Александров и Димова са извършвали търговска реклама.
Комбинацията от мотиви и заключения на съда по казуса Александров и Димова
Съдът твърди, че няма доказателства членовете на КЗК да са давали съгласие да се използват имената им в обявления за семинари – но това не е пречка да следва заключение, че има конфликт на интереси. Интересен е моментът, ако чиновниците имат право да изнасят лекции, но се счита, че обявяването на лекторите е търговска реклама в противоречие със закона, как ще упражняват това си право в анонимност?
Няма констатирана облага от извършените действия – но има конфликт на интереси. Само да припомним, разпоредбите на закона предвиждат че, за да има конфликт на интереси, трябва да има облага, а такава в случая не е установена. От OFFNews попитахме защо КПУКИ по същата логика не се самосезира и срещу премиери, министри и висши чиновници, които „рекламират“ с присъствието си частни мероприятия, но отговор не последва. Из интернет обикалят дори снимки от участия в семинари на председателя на КЗК, организирани от адвокатска кантора, хвалеща се на страницата си, че печели дела в КЗК. Разбира се и това не се приема за реклама, която да привлече повече клиенти към въпросната кантора, при все, че „рекламиращият“ висш служител е самият председател на КЗК.
И накрая най-интересното, съдът твърди, че членовете на КЗК нямаше да са в конфликт на интереси, ако бяха получили разрешение от председателя на КЗК да изнасят лекции, след като закона изрично допуска тази дейност.
Излиза, че всеки може да нарушава закона, ако получи разрешение от силните на деня или обратното, управляващите преценяват и разрешават кой да нарушава закона.
Практиката
След направено проучване на практиката, установихме, че такъв подход не е прецедент. Свидетели сме на показателен пример в това отношение в Сметната палата. Законът забранява на директорите от Сметната палата да извършват друга платена дейност, освен преподавателска, научна и дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права. В съдебен спор по повод присъствието на един от директорите в Сметната палата, като ключов експерт на частна компания - участник в обществена поръчка, председателят на Сметната палата издава писмено становище, че това не е проблем. Нищо, че възложителят подлежи на одит от Сметната палата и после същият този директор би контролирал одита върху обществената поръчка, по която е експерт. Разбира се, съдът взима решение в полза на експерта и съответно на компанията – една от водещите международни одиторски компании, като се оказва, че не е налично състояние на конфликт на интереси, въпреки очевидността на изложените факти. Компанията, която най-логично би следвало да е отстранена от конкурса, естествено печели обществената поръчка с ключов експерт – директора в Сметната палата и не че възложителят има някакъв избор, неговото решение е разбираемо, все пак рано или късно ще му дойде одит от Сметната палата.
Греховни
Разбира се, сега КПУКИ е много греховна. Най-вече нейният бивш началник. Комисията е сред най-поръчковите.
Но дали е само тя, или прозира добре смазана машина за поръчки, в която „проблемната“ комисия е само брънка от веригата за елиминиране на неудобни и покровителстване на удобните? И още нещо, има ли значение по времето на кое правителство се решават случаите, кой на каква позиция се намира, коя е институцията, където се гледат или става въпрос за синдром на системна зависимост и кой покровителства системата?
--------------------
*Синдром (по българоезичната версия на Уикипедия, от гръцкото συνδρομή, букв. „стечение“, „струпване“) е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Характерното за синдромите е, че при засичане на един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се предположат.