Ще тръгне ли златото на скитите по пътя на кехлибарената стая?

Скандалът с древното злато на скитите, изнесено в Холандия малко преди съединението на Автономната република Крим с Руската федерация, вече напомня тайната на прословутата Кехлибарена стая, пренесена от болшевишкия СССР в нацистка Германия в края на Втората световна война.

Така е, защото паралелът е преди всичко в неизвестността на бъдещата съдба на древните и средновековни съкровища: в коя страна ще попаднат, какъв политически режим ще се разпорежда с тяхната съдба? Дали няма да са под властта на някой вманиачен диктатор, който, подобно на Чичо Скруч от филмите на Уолт Дисни, ще се търкаля сред тях и ще ги крие от очите на широката общественост? Защото, в Украйна има достатъчно неуравновесени политици и военни, които имат реален шанс да се доберат до властта! В такъв случай, това ще е последният контакт на европейската общественост със златото на скитите – така, както не е имало такъв и с Кехлибарената стая, след средата на века. Дори няма достоверни данни кой немски, или европейски държавник, или компетентен ценител, я е видял за последен път. 

В Русия също има достатъчно криминални елементи в политиката, готови на всичко, в името на личното обогатяване. Достатъчно е да споменем току-що избягалия от Москва в Киев бивш депутат от Комунистическата партия на Руската Федерация (КПРФ) Денис Вороненков, когото руската прокуратура най-сетне намери смелост да обвини в гангстерски действия през 2011 г.

С него е и съпругата му – бивш депутат от управляващата «Единна Русия» Мария Максакова, известен изпълнител на романси и оперни арии, потомствена певица, преподавател в елитната музикална академия «Гнесинка» в Москва (откъдето вече официално съобщиха, че е освободена), водеща на телевизионното предаване «Романтика на романса». Не знам дали в Киев ще й дадат преподавателско място в местната Могилянска академия. Знам обаче, че поне тя ще бъде компетентен ценител на златото на скитите, ако го види в украинската столица (или както е казал основателят й Княз Олег «майка на руските градове»). Дано поне да получи пост в министерството на културата, за да може да го съхранява. Засега украинският министър на културата Евгений Нищук обещава да го разположи в Историческия музей и веднага да отвори експозицията за посещения.

Заместничката му Светлана Фоменко е готова да подаде иск до Холандия, за да не плаща украинската страна застраховка за експозицията в размер на 111 000 евро за година и половина досега и не ясно докога колко още (срокът, договорен за изложбата «Крим – златният остров в Черно Море» в Рейнския Музей и в Университетския музей в Амстердам е 13.06.2013г. – 12.06.2014 г.)

Според първия заместник-министър на информацията на Украйна Емине Джапар, златото засега остава в Холандия, поради апелацията, подадена от четирите кримски музея, представили там свои експонати: Херсонският културно-исторически резерват, Централният музей на Таврида, Бахчисарайският историко-културен резерват и Националният резерват Херсонес Таврически. От името на всички апелацията беше подадена от директора на Централния музей на Таврида Андрей Малгин. Той отправи и петиция до министъра на културата на Руската федерация Владимир Медински, като приложи всички договори с холандската страна, които са подписали с колегите му през 2013г. Последният няколко пъти се изказа по темата, като същността на думите му се свежда до следното:

Аз след този случай бих се въздържал да изнеса нещо ценно на територията на Холандия. Решението на Амстердамския съд е абсолютно политическо, нелепо, безпрецедентно! То ни връща във времената на варварството. Правната система и здравият смисъл отстъпиха на текущите политически амбиции. Чувствам се в Наполеоновите времена в Египет. Какво ще стане, ако изложба на експонати от Лувъра, или от Британския музей бъде представена в Кайро и Александрия и местните власти после обявят, че няма да я върнат в Париж или Лондон – въпреки, че в такъв случай египтяните биха имали много повече основания, ако в изложбата на двата музея има експонати, откраднати от европейските търсачи на съкровища в Египет.

Що се отнася до европейските търсачи на съкровища, в момента по руско-езичната телевизия «МИР» върви телевизионен сериал, наречен «Златото на скитите» и посветен точно на тях. Става дума за приключенията на френски археолог (по съвместителство и златотърсач) в Крим и сблъсъка му с местни номенклатурни кадри и корумпирани полицаи. С интерес го следя по време на обедната почивка и гадая кой най-накрая ще вземе връх и ще унищожи останалите. В сериала има и предани на делото руски археолози и историци. Техните прототипи са известни и в България с многочислените си научни си публикации и доклади по темата. Това са преди всичко Сергей Михайлович Крыкин и Николай Игоревич Винокуров. Първият отдавна работи в Московския градски педагогически университет (МГПУ), вторият: в Московския педагогически градски университет (МПГУ). В Москва така са комбинирали имената на университетите, за да са повече и да има място за повече партийни кадри-хуманитаристи след разпадането на СССР.

И двамата са добре поставени в България, първият дори е завършил «Българска Филология» в СУ «Свети Климент Охридски» през 70-те години на ХХ век и е обиколил почти всички разкопки из страната ни. Авторът е свидетел с какъв огромен авторитет се ползва Сергей Михайлович в «Алма Матер», в Институтите по тракология и археология на БАН, в Историческите музеи във Варна, Бургас и малките черноморски градове, на разкопките на Аполония Понтика в Созопол. Обект на изследванията му са древните тракийци и съвременните им древни македонци.

Николай Игоревич е по-известен в самия Крим, като е откривател на една немалка част от съкровищата, намиращи се в момента в Амстердам. Ненавижда бандеровците, които вече над 2 години го забъркват в политиката и би желал само да му дадат възможност да продължи с разкопките. В трудовете му срещаме скити, римляни, боспорци, гърци, сармати, алани, меоти.

Никъде не става дума за украинци, татари, руси, славяни – тях просто още ги няма в Крим тогава. И дори украинският изследовател Ярослав Пилипчук, който разглежда външните и военните взаимоотношения на Кримското ханство със съседите и с по-далечни държави, в средата на второто хилядолетие (много добре приет във ВТУ), не споменава за никакво злато, или други изящни предмети на тяхното културно наследство. Нито на северните съседи, които тогава още не се наричат украинци (тази история е добре описана от Гогол в «Тарас Булба»). Той по-скоро представя кримските татари и предците на съвременните украинци като варвари, разбойници и грабители. От живеещите тогава народи в Крим дава най-висока оценка на евреите и арменците, които описва предимно като търговци (статията му в списание «Епохи»).

Обективните историци и археолози са далече от съвременната политика и дори не могат да вникнат във всички нюанси на ставащото в момента в Украйна. Единни са само в едно: че Крим няма нищо общо с петлюровщина, бандеровщина, махновщина и т. н. Те посочват в апелацията и в петицията, че за последните 134 години полуостровът е бил в състава на 5 държави. Но нищо от намиращото се в Холандия и открито през тези столетия, не е изнесено от Крим:

1 Руска Империя: 1783г. - 1917г.
2 Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република в състава на СССР: 1917г. - 1954г.
3 Украинска Съветска Социалистическа Република в състава на СССР: 1954г. – 1991г.
4 Украйна: 1991г. – 2014г.
5 Руска Федерация: 2014г. – досега

Много археолози, историци, журналисти, политици, просто интелигентни хора в Европа са солидарни с тези аргументи. Група от обществени организации от Холандия, Белгия, Германия се обърна в съда в Амстердам с призива: «Върнете скитското злато в Крим!» До 19.00 на 07.02.2017г. техният призив е видян на сайта www.change.org от над 500 000 зрители и са налице 501 подписали се в негова подкрепа. Постоянно го виждат и се подписват нови хора.

Скандалът със скитското злато може да изостри допълнително отношенията между Русия и Холандия и с целия ЕС. В самата Холандия, Германия, Франция предстоят избори и въпросът предстои да бъде поставян от тези политически сили, които искат да подобрят отношенията с Москва. И у нас скоро има избори. Проруските политически сили засега се въздържат да си спомнят за скандала. Това обаче може да се превърне в техен голям плюс в последния момент, ако русофобите-екстремисти започнат да призовават златото да се даде на Украйна. Следва да се отбележи, че колегите от Крим и руската страна като цяло, не претендират за включените в изложбата съкровища от киевския Музей на Историческите Скъпоценности. Макар че има защо да го направят: там има много експонати, принадлежали някога на руския императорски двор.

Едно е сигурно: скитското злато няма да бъде постигнато от съдбата на Кехлибарената стая. За нея масово се пише и говори само в Калининград. Сегашният скандал със задържаната кримска експозиция в Амстердам ще трови отношенията в Европа, между Москва, Киев и Брюксел.