Ще изграждаме Единна система за търсене и спасяване при авиационни произшествия. Но как?

България в най-кратки срокове трябва да изгради Единна система за търсене и спасяване при авиационни произшествия (ЕСТСАП), заяви на 19 октомври министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова. Това стана по време на първата междуведомствена среща по търсене и спасяване (ТиС) във въздушния транспорт, проведена в ДП „Ръководство на въздушното движение“ (РВД).

В сайта на МТИТС се казва още, че е необходимо в най-кратки срокове да бъде изработен и приет Национален план за търсене и спасяване при авиационни произшествия. Министър Ангелкова е заявила, че в него ще бъдат разписани всички дейности и правила за работа между отговорните институции и организации при възникване на авиоинцидент, ще бъдат включени плановете за обучение и тренировки на спасителните екипи и персонал, както и ще бъде описано необходимото техническо оборудване и информационно и комуникационно обезпечаване. За целта ще бъдат изградени структури и съответен Координационен център.

Вече е изградена съвместната работна група, която трябва да изработи плана, но в нея липсват участници от такива възлови министерства като МФ, МВнР, регионалното министерство и т.н. От ГВА обаче е включен служител, който е назначен само преди 2-3 месеца и не е запознат с дългата предистория на проблема.

Първият сериозен препъни-камък е вече безнадеждно остарялата Наредба №12 (2005 г.), подписана от министрите на МТИТС, МО и МВР. Тя е направена в съответствие с остарели вече реалности и сега практически не може да се прилага поради променените структури в държавата. В този смисъл министър Ангелкова май впрегна каруцата пред коня – Наредба 12 е абсолютно приоритетна.

През 2011 г. по инициатива на Атанас Костов се събира междуведомествена работна група в достатъчно широк състав, за изработване на нова Наредба 12. Проектът е много добър, но за съжаление не вижда бял свят. Причината е, че за влизането й в действие трябва да се направят промени в Закона за гражданската авиация и в Закона за защита от бедствия, но никой не се ангажира с това, включително и ръководството на ГД ГВА.

До сега България не направи нищо по ТиС, но лъжеше Евроконтрол (Европейска организация за управление на въздушното движение, чийто член сме от от 1997 г.), че имаме изградена за ЕСТСАП в рамките на Военновъздушни сили. Истина е, че наши военни екипажи имат такава подготовка и готовност да изпълняват подобни задачи, но ВВС никога не са притежавали съответна специализирана структура. През тези години редовно декларирахме, че имаме система за ТиС, но единственото реално нещо, което имахме, беше информационното осигуряване за самолети търпящи бедствие, извършвано от ДП РВД. Дори телефонът за системата COSPASS SARSAT е изведен в реално действащия Морски спасителен координационен център.

През лятото на 2013 г. в Букурещ е проведена регионална среща по авиационното търсене и спасяване, на която от ГВА присъстват Неделчо Минчев и Тодор Пенев по тяхно лично настояване. Там представителите ни са нахокани от г-н Тодор Танасе за не сериозното отношение на страната ни. Двамата изготвят много конструктивен доклад, но са уволнени от директора на ГВА Минчо Цветков като крайно неудобни служители.

Най-накрая министър Ангелкова де факто призна това, за което експерти алармираха от много години – у нас липсва такава система по Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и в международните задължения, произтичащи след ратифицирането от България на Чикагската конвенция на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Там е записано, че всяка страна, подписала този документ, е задължена да осигури 24-часово непрекъснато дежурство за търпящи бедствие въздухоплавателни средства чрез съответен Координационен център и оперативните звена към него.

ГД ГВА и ДП РВД неизменно твърдяха, че това е работа единствено на ВВС, а за себе си отреждаха само предоставяне на информация, но без да осигуряват никакви средства за обучение, подготовка и техника.

Винаги обаче е стоял въпросът как Законът за гражданско въздухоплаване може да бъде императив на Закона за въоръжените сили и на Закона за МВР. Въпросът не е случаен, защото в ЗГВ (чл. 3) е записано, че той е в сила само за граждански въздухоплавателни средства и изключва от регулация държавните. (Впрочем сега ГД ГВА и лично директорът й Минчо Цветков на всички възможни равнища саботират приемането на законова база за регулиране на държавната авиация.)

Министър Ангелкова обяви, че за изграждане и поддържане на Системата няма да се бърка в държавния бюджет, а Евроконтрол планира за целта да бъдат отделяни около 2 млн. лв. на година от аеронавигационните такси, събирани от ДП РВД. Журналистическата проверка обаче интересни несъответствия: от министерството заковаха за 2015 г. доста по-малката сума от 920 хил. лв. От Брюксел пък съобщиха за почти 1,9 млн. евро, сиреч 3,8 млн. лв., които обаче се отпускат и за съпътстващи дейности по функциониране на Системата – за ГД ГВА, както и за информационно-аеронавигационно обслужване от страна на РВД. След кратко колебание може да се каже, че няма никакви, ама съвършено никакви съмнения за далавера.

Експертите от авиационния бранш обаче са озадачени от един пасаж в публикацията в сайта на МТИТС: „За да бъдат отпуснати тези средства е необходимо разходването им да бъде одобрено от Международната организация на авиационните превозвачи (IATA), като очакванията са процедурата да приключи до края на тази година.“ Експертите твърдят, че авиопревозвачите имат само съгласувателно отношение към проблема, но крайното решение не е тяхно, защото те не са бенифициент на средствата. Парите идват от Евроконтрол, в чиито функции влиза и разходната ефективност на таксите за прелитания.

Вторият деликатен момент е поставеният срок до края на годината да бъде одобрено изразходването на средствата. България е натикана на тясно в ъгъла и трябва до Нова година да е поставила поне основите на ЕСТСАП, ако иска да получи догодина парите, а това не е възможно да стане. Има индикации, че временно Системата ще бъде пришита с бели конци към Единната спасителна система в България за защита при бедствия. Дали обаче отпуснатите пари няма да отидат само за кухи проекти и добре платени консултантски услуги?

Уместно е да се спомене каква е практиката в ЕС и по света. Там обикновено Системата за търсене и спасяване се организира на държавно равнище от МВР, МО и МВнР, а Координационният център се изгражда като гражданска структура. В нея РВД участва като спомагателен координационен център, даващ необходимата информация на гражданския КИЦ, а той на свой ред поддържа взаимоотношения с държавните институции, свързани с Националната система за търсене и спасяване.

Тук е мястото да се отбележи, че ГД ГВА и ДП РВД системно не изпращат наши експерти да изразят българската позиция при изработването на различните регламенти на ЕК, респ. на ЕАСА, определящи дейността на гражданското въздухоплаване в България. Те се задоволяват с крайния текст и отстояват тезата, че документите на ЕС са задължително приложими за националното ни законодателство. Другите държави обаче задължително изпращат свои представители при изработване на регламентите за отразяване в тях на спецификата на своята страна. България може би е единствената в ЕС, която механично преписва техните разпоредби, а това бавно и неусетно убива икономиката ни.

Предстои например в най-скоро време ЕАСА да приеме регламент за регулация на безпилотната авиация в ЕС. Преди това обаче проектът трябва да се разгледа в SSC (комитет Единно европейско небе), където национален представител е стюардесата Мариана Ангелова. Досега обаче нито ГВА, нито РВД са направили необходимото нашата авиационна общественост да се запознае с този регламент, а в момента тече крайният срок за обществено обсъждане в страните-членки на ЕС. Всяка една страна може да предложи в Брюксел чрез своите представители корекции и допълнения в регламента.

Ако в България е пристигнал вариант за обсъждане на Регламента за безпилотната авиация, явно е останал при директора на ГД ГВА Минчо Цветков и не е пуснат за широко обсъждане. А г-жа Ангелова вероятно не е оценила значението му.

За поанта е уместно да се спомене, че на 22 октомври във Варна е приключила среща на представители на Черноморските държави по проблемите за търсене и спасяване в морето на плавателни съдове. А през черноморската акватория на България преминават натоварени въздушни трасета, идващи от високорискови региони. Не може да има организирано спасяване при авиационни произшествия, ако то в някаква степен поне оперативно не е кооперирано с морското спасяване. В съобщенията обаче липсват дори намеци, че на срещата във Варна са присъствали представители на ГВА и РВД.