Само Португалия потъва по-бързо от нас

Отрицателен ръст на БВП, повишаване на очаквания бюджетен дефицит и намаляване на фискалния резерв през първото тримесечие на 2012 г. прогнозираха от Българската стопанска камара преди ден. Какви са причините за тези негативни очаквания и до какво могат да доведат те страната ни, потърсихме г-н Камен Колев. Той е зам. председател на БСК.

Г-н Колев, защо се опасявате, че държавата няма да събере пари за различните публични плащания?

Ние се опитахме да кажем как ще изглежда актуалното икономическо състояние през първото тримесечие, макар че няма още крайни данни. Прогнозираме, не само че няма да има растеж на БВП, а ще има спад. На първо място това се дължи на намалението на вътрешното потребление на годишна база. През януари 2012 г. този спад от 4.5% е вторият по големина след Португалия. А вътрешното потребление показва какво ще се случи с БВП.

Други години имало ли е толкова голям спад на вътрешното потребление?

Не, миналата година във всеки едн месец имаше спад спрямо предходната година, но сегашните намаления са доста по-изявени. Тоест, спадът във вътрешното потребление се задълбочава. Външнотърговското салдо е вторият индикатор, който ни кара да даваме толкова песимистична прогноза. Износът също спада през тази година. Салдото е с 833 млн. лв. по-пасивно спрямо същия период на миналата година. Само на тази база може да се очаква спад на БВП за тримесечието с 5%. Другият важен фактор са инвестициите. За цялата минала година при тях имаше спад с 10% спрямо 2010. Сега предполагаме, че тази тенденция се запазва. Тук теглим чертата и смятаме, че БВП за първото тримесечие ще бъде отрицателен, точно колко не се наемаме да кажем. Но към момента никой друг в държавата не говори за спад, а за положителен ръст на БВП от 1%.

Какви са причините за спада на тези показатели?

Основната причина е в повсеместния спад на индустриалното производство в ЕС.

Какви ще са последствията от спада на БВП за страната ни?

Това ще увеличи бюджетния дефицит и ако така вървят нещата за първото тримесечие той ще стане 3.5%, което е доста над заложеното. И няма да има средства за планираните разходи за социално подпомагане, инвестиции. Това означава, че със сигурност няма да могат да се увеличат пенсиите.

Как си обяснявате тогава заявките на финансовия мнинистър за увеличаване на пенсиите?

Той каза, че ще се опита да ги повиши, само ако има ръст на БВП. Ние очакваме, че растеж за първото тримесечие няма да има. Ако не стане нещо твърде оптимистично, няма как да се променят нещата и по-нататък. От 1 април се увеличиха цените на газа, бензина, дизела, това сви потреблението още. От 1 юли ще поскъпне тока, което още повече ще свие потреблението. Това са най-важните фактори, които показват, че няма откъде да дойде този оптимизъм за бъдещето.

Какви са решенията за преодоляването на този финансов дефицит?

Предполагам, че ще има някакви решения, най-вероятно ще се търси заем за рефинансиране на сегашния дълг и покриване на бюджетните дупки. Ние казахме, че пренасочване на средства от Сребърния фонд в подобна посока не би трябвало да има. Трябва да се намерят няколко източника, когато се емитира подобен дълг.

Вземането на заем ли е единственият възможен начин?

Това е най-лесният вариант, другото е подобряване на бизнес средата, за да се стимулира бизнеса, за да заработи икономиката. Защото дългът е отлагане на проблемите, а в някои случаи и тяхно задълбочаване.

Имате ли конкретни мерки, които да предложите на правителството, за да заработи икономиката?

Отдавна ги говорим тези мерки. Това са намаляване на административните тежести за бизнеса, таксите, въвеждане на електронно правителство, подобряване на борбата с корупцията, комуникацията. Сега например мерките за определяне на такса смет не стимулират иновациите. Когато строите нещо, което е скъпо, то ще е безотпадно, а ви искат такса смет на база активите на проекта. Това далече надхвърля реалните потребности, които ще имате като смет. Трябват и мерки срещу сивата икономика.

Откъде би съкратило правителството първо разходи, ако все пак не събере достатъчно средства?

Двата канала, по които се задържат средства на бизнеса от държавата, са ДДС и плащанията от централния и общинските бюджети. Последните данни от началото на тази година показват, че няма свръхзабавяния от централния бюджет. Държавата дължи 170 млн. лв., а общините - 220 млн. Общо около 400 млн. лв. са просрочените задължения. Ние нямаме информация за невъзстановеното ДДС, въпреки че настояваме. Много е важно да се осигури и достъп на малките и средни предприятия до обществените поръчки, а не да ги печелят само големи компании, които обикновено са чужди. С усвояването на евросредствата също изоставаме. Към момента 24% са усвоени – тоест разплатени от бизнеса, но по-важното е колко са договорени. А това са около 40-50%, което не е достатъчно. Съществува реална опасност да върнем останалите 50%. Ако трябва да говорим за ефективни бързи мерки, можем да ги обобщим така – разплащане на държавата и подобряване на достъпа до финансиране за малкия и среден бизнес.

Какво очаквате да се случи с междуфирмената задлъжнялост на този фон?

Междуфирмената задлъжнялост надхвърля два пъти БВП и това съотношение е доста по-голямо в сравнение с останалите страни от ЕС или САЩ. Като абсолютна стойност тези дългове са около 160 млрд. лв. Но тук има един елемент на повторно броене, тъй като една фирма дължи на друга, а тя - на трета. Така че междуфирмената задлъжнялост без това повторно броене е около 100 млрд. лв., а другите 60 млрд. лв. са дългове към банките. По-опасни обаче са просрочените задължения, а те са около 40 млрд. лв. и тежат на икономиката.

Имате ли някакви прогнози колко фирми ще изпаднат в несъстоятелност?

През тази година процесът ще се увеличава. През миналата година броят им се е удвоил и те станаха около 160-200. Но тук не този брой е притеснителен, а че голяма част от малките и средни фирми замразяват или силно занижават своята дейност и изпадат в едно латентно положение. Мога да ви дам пример със строителството, където има регистър. За година-две по време на кризата от 5 хиляди 2 хиляди прекратиха дейност без да се пререгистрират. Тоест те или са изпаднали в несъстоятелност или са минали в сивата икономика.

Какво очаквате, че ще се случи със заетостта и доходите на хората?

Не може да очакваме заетост при положение, че рецесията продължава. Даже и да започне да излиза икономиката от кризата, след година-две работодателите няма да са склонни да връщат хората, защото свикнаха да вършат същата работа с по-малко работници. Това означава, че се повиши производителността на труда, което е добре. Доходите също се повишиха за висококвалифицираните, но нископлатените работници са съкратени. Все пак на висококвалифицираните работници ще се повишават заплатите и занапред.

Каква смятате, че е реалната безработица у нас?

Тези, които са се регистрирали в бюрата по труда са 12.5% и дори тази цифра е много висока. Официално се счита, че около 7% са обезкуражените, тоест около 20% е реалната безработица. Най-страшно обаче е при младежите, където всеки трети е без работа. В Испания е още по-тежко положението, там 52% от младите хора са без работа.