Руски или украински е Крим?

Крим е център на проруски настроения, които могат да прераснат в сепаратизъм. На полуострова живеят 2,3 милиона души, повечето от които се самоопределят като етнически руснаци и говорят руски.

Районът гласува силно за Виктор Янукович на президентските избори през 2010 г. Много хора там смятат, че той е жертва на преврат, което води до искания за референдум Крим да напусне Украйна.

Русия е доминираща сила в Крим в последните 200 години. Тя стъпва трайно на полуострова през 1783, отвоювайки го от Османската империя. Екатерина Велика обявява, че "оттук нататък и за всички времена" Крим остава руска земя. Следващите царе изграждат руския Черноморски флот в Севастопол и целенасочено заселват руснаци в Крим.

Крим е прехвърлен от Москва към Украйна - тогава част от Съветския съюз - през 1954 година. Голяма част от руснаците оценяват това като историческа грешка. По това време начело на СССР е Никита Хрушчов, който е с украински произход.

Според преброяването  от 2001 г. в Крим етническите руснаци са 58%, украинците - 24%. В допитване от 2008 г. обаче само 8,3% от хората в Крим се определят като украинци. Двойно повече - 15% се определят като "съветски граждани", въпреки, че Съветският съюз се е разпаднал преди повече от 15 г.

Другото значително малцинство са кримските татари - около 12%.

Мюсюлмани по религия до не много отдавна татарите са били значителна част от населението на Украйна. Почти всички обаче са изселени от Сталин в Централна Азия през 1944 г. заради сътрудничеството им с армията на Хитлер. Смята се, че са депортирани поне 200 000 души (от които близо половината загиват по пътя), а между 1944 и 1979 г. в Крим на практика няма почти никакво татарско население. Едва след 1989 г. те масово се завръщат в родината си.

Правен статут

Крим остана законна част от Украйна според меморандума, който Русия подкрепи през 1994 г., когато обеща да защитава териториалната цялост на Украйна. Меморандумът е подписан още от САЩ, Великобритания и Франция.

Крим е автономна република в рамките на Украйна, което си избира собствен парламент. За кратко Крим имаше и свой президент. Постът бе премахнат през 1995 г., когато проруската сепаратистка партия спечели изборите за президент с голямо мнозинство. Все пак сепаратистите президентски представител (с функции, подобни на регионалния президент), имат и свой министър-председател, но и двамата са назначени от Киев.

Русия поддържа голяма военноморска база в Севастопол, където се намира седалището на Черноморски флот. 

Според договорите Русия не трябва да приема военно оборудване или превозни средства извън базовата зона без украинско разрешение. Александър Турчинов, изпълняващ длъжността президент на Украйна, предупреди, че всяко движение от страна на руските войски извън тяхната база в Крим "ще се счита за военна агресия". Турчинов изрази опасения, че нещата в Крим се развиват по грузински сценарий.

Напоследък се засилват съобщенията, че руски пратеници раздават руски паспорти на полуострова. Законите на Русия й позволяват военни действия в чужбина, за да "защити руските граждани". Това би могло да се използва като претекст за инвазия.

Русия използва подобна обосновка за изпращане на войски в отцепилата се област Южна Осетия в Грузия през 2008 г. За няколко дни руските войски разгромиха грузинската армия, която бе успяла да си върне контрола върху републиката с близък до Крим статут. Преди нахлуването Москва раздаде паспорти на почти всички осетинци. Те пък от своя страна с радост приеха помощта й, защото не желаеха да са част от Грузия.

Въпреки някои остри изказвания НАТО реши да не се опитва да отбранява Грузия. Но Крим е по-голям от Южна Осетия, Украйна е по-голяма от Грузия, а Крим е по-разделен отколкото проруската Южна Осетия. Така че руската интервенция в Украйна носи по-голям риск.

По материали на ББС и Дойче веле