Ройтерс: Три стъпки, с които Китай зае мястото си на световната маса

Пекин се постара да направи добро впечатление на неотдавнашната Световна интернет конференция във Вужен, Китай. Поканените бяха луксозно настанени в къщи от XIX век край живописни канали. Армия сътрудници им угаждаше; всеки делегат получи безплатен китайски смартфон, в който имаше и софтуер за отваряне на Фейсбук и Туитър. (Макар че и двата сайта са забранени в Китай.)

Така започва анализ на Аниа Мануел, специалистка по няколко азиатски държави, която е работила в Държавния департамент на САЩ. Предстои да излезе книгата й „Храбрият нов свят”, посветена на Китай и Индия. Тук публикуваме с незначителни съкращения статията й, разпространена от Ройтерс.

Целият блясък във Вужен беше част от продължаващите усилия на Китай да демонстрира, че той е подготвен лидер по международни проблеми, сила достойна за уважение.

Като велика сила

Китай иска да играе по-централна роля, с повече влияние върху управлението на глобалните процеси. Въпреки неотдавнашните засечки в неговата икономика, страната започва да се чувства и да действа като велика сила.

Миналото десетилетие политическите експерти и администрациите в САЩ приканваха Китай да бъде по-активен и да се присъедини към „управителния съвет” на света. Те негласно се надяваха, че в замяна на този щедър жест Китай би приел без промяна международните норми, установено от Съединените щати и Европа.

Всъщност експертите са вземали желаното за действително. Китай - съразмерно с неговата нова мощ, по-вероятно ще стреми да промени глобалното управление, така че то да пасва на неговите потребност.

Но и това е причина за Вашингтон да продължи да говори с Китай по всички проблеми, включително свободата в интернет и киберсигурността, по които двете столици вероятно никога няма да бъдат в съгласие.

„Суверенитет в мрежата”

Срещата на високо равнище във Вужен не остави много място за оптимизъм. Президентът Си Дзинпин даде да се разбере, че в интернет трябва да вървят заедно „свободата и редът”.

Освен това чуждите страни и компании би трябвало да зачитат китайския „суверенитет в мрежата”. С други думи няма да има отказ от цензурата за китайците, която управлението на Си разви съществено.

Си подчерта, че Пекин е против всички видове киберпрестъпност, включително кибершпионажа за търговска печалба. Обаче неотдавнашните хакерски прониквания на Китай в компании от САЩ бяха драстични. А зад кулисите разговорите със САЩ по въпроса напредват само на моменти.

Вашингтон не бива да се примири с китайските възгледи по тези точки. Напротив би трябввало да се заеме с разногласията чрез интензивна, конфиденциална дипломация. Администрацията има повече изгледи да постигне напредък в дискретни контакти, отколкото чрез публично парадиране.

Вашингтон добре си отваря очите за различните позиции, но все пак би трябвало да приветства желанието на Пекин да стане акционер в международната система, за каквото говори и срещата във Вужен.

Променен глас в ООН

Интернет управлението не е единственият глобален проблем, по Китай се е устремил към водеща роля. След десетилетия, в които Пекин беше предимно кротък в Съвета за сигурност на ООН, той неотдавна направи смайващ обрат.

Той почти утрои приноса си в бюджета на световната организация, увеличи с няколко хиляди китайците, участващи в мироопазващи мисии и предназначи няколко милиарда долара в помощ за най-бедните страни, за напредъка им към устойчиво развитие – цел, формулирана от ООН.

Тази тенденция в Обединените нации е по-скоро в правилната посока, макар че Китай продължава да действа военно по някои начини, които Вашингтон не харесва.

По климатичните промени Пекин също направи впечатляващо позитивен ход. Важно споразумение между САЩ и Китай бе подписано през декември 2014 г. То посочи пътя за 195 страни да представят индивидуални планове за съкращаване на парниковите емисии, съгласно в неотдавнашното Парижко споразумение.

Стъпка към „акционерския” подход?

Съединените щати ще продължат енергично да не съгласяват с Китай заради цензурата в интернет в страната и за хакерските му влизания в системите на правителството и компаниите в САЩ.

И все пак има известна надежда. От години Китай и Русия твърдо се противопоставяха на прокарвания от САЩ „акционерски” подход към управлението на интернет. Той дава думата на мнозина - компании, неправителствени организации, отделни хора, правителства - за това как да бъде насочвана една глобална мрежа.

Несъгласни, Москва и Пекин, даже бяха заплашвали да се отделят в струпване от несъвместими мрежи, нещо, което би направило далеч по-трудно да се предава информация или да се поддържа електронна търговия по света.

Във Вужен обаче президентът Си звучеше много по-близо до западния подход, отколкото по-рано. Той изтъкна, че в управлението на интернет би трябвало да има „многостранно участие... включително правителства, международни организации, интернет компании, технологични компании, неправигелствени организации и отделни граждани”.

Зад кулисите си остават съществени разногласия. И все пак Китай сега признава, че компании, неправителствени организации и други би трябвало да имат роля в управлението на интернет...

Много външнополитически анализатори и журналисти се отнесоха скептично и презрително към китайските предложения във Вужен. Някои критикуваха американските технологични фирми, че са участвали. Те посочиха злорадо, че са отсъствали много западни правителствени лидери. Такива критики са късогледи.

* * *

Вашингтон със сигурност трябва да продължи с натиска върху Китай и други страни по проблеми като цензурата в интернет и киберкражбите. Но администрацията не би трябвало да предполага, че Пекин ще възприеме нейното виждане за света непроменено.

За предпочитане е да сме с Китай и с други нововъзникващи сили в по-широка шатра – дори да имаме разногласия – отколкото да ги оставим навън. Там те биха могли да създадат алтернативен ред, върху който Вашингтон не може да влияе.