Прекратеният СТАРТ: Путин отива там, откъдето Байдън вече се връща

Русия спира участието си в Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия СТАРТ (START NEW, Strategic Arms Reduction Treaty). Това обяви в речта си пред Федералното събрание руският президент Владимир Путин. При това стопанинът на Кремъл уточни, че Москва не напуска договора, а спира неговото изпълнение. Ако трябва да използваме позната у нас фраза - там, накъдето се е запътил Путин, американският президент Джо Байдън вече е бил и се връща. Както разкриват аналите на американо-съветските отношения сегашният стопанин на Белия дом не само е бил свидетел на преговорните процеси между САЩ и СССР/Русия, но и пряк участник в тях.

Джо Байдън в Москва през 1979 година

Договорите СТАРТ имат дълга история в американо-съветските и американо-руските отношения и в нея това не е първата подобна ситуация. Със сигурност не е нещо ново за 46-ия президент на Съединените щати Джоузеф Байдън, който още като сенатор през далечната 1979 година е бил натоварен с мисията да сближава двете свръхсили по пътя за намаляване на ядреното превъоръжаване заедно с партньора си от руска страна – Андрей Громико, първо външен министър, а после и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.

Първите преговори между двете супер сили САЩ и СССР за ограничаване на ядрените оръжия започват още по време на Студената война, а встъпителните контакти между Москва и Вашингтон започват през 1968 година, а година по-късно тръгват преговори по същество. Първите два документа са постигнати в рамките на Преговорите за намаляване на стратегическите оръжия (Strategic Arms Limitation Talks), известни у нас като САЛТ – I и II.

След Карибската криза от 1962 година Москва и Вашингтон започват усилия за подобряване на отношенията Изток-Запад, част от което са и разговорите за намаляване на ядреното превъоръжаване. След сондажите през 1968, на 17 ноември 1969 година между САЩ и СССР започват преговори за ограничаване на стратегическите оръжия. Те преминават в 7 кръга от срещи в Хелзинки и Виена и траят близо три години, преди Леонид Брежнев и Ричард Нисън да сложат подписите си под САЛТ I на 26 май 1972 година в Москва. Преговорите се отнасят за двата основни вида системи – противобалистичните ракети ABM и бойните глави на балистичните ракети, способни да поразяват различни цели MIRV. Договорът предвижда САЩ и СССР да разполагат с максимум 100 комплекса ABM на всяко от две, избрани от тях места. Договорени са ограничения и за настъпателните оръжия. САЛТ I е трябвало да действа за срок от 5 години, а за 1974 се е предвиждало да бъде подписан САЛТ II. Вторият САЛТ обаче се забавя до 1979 година, в частност заради аферата Уотъргейт, заради която Никсън се оттегля.

САЛТ II установява количеството на бойните глави MIRV, междуконтиненталните балистични ракети ICBM, балистичните ракети изстрелвани от подводници SLMB и тежките бомбардировачи. САЛТ II е подписан от Леонид Брежнев и американския президент Джими Картър във Виена на 18 юни 1979 година, но Сенатът на САЩ отказва да го ратифицира заради нахлуването на СССР в Афганистан. Следващият рунд в преговорите продължава едва през 1982, но преди това има любопитна история.

След като Сенатът на САЩ отказва ратификация, парламентьори от съветска и американска страна се опитват да намерят допълнителни точки на сближаване. От името на СССР работните преговори води външният министър Андрей Громико. От американска страна парламентьор е членът на Комитета по външната политика на Сената, сенаторът Джоузеф Байдън, който един ден ще стане 46-ият президент на САЩ, а през още 1973 година вече е преговарял за разоръжаване в Москва. Двамата договарят няколко промени, но не достатъчни, за да промени сенатът позицията си.

След това преговорите продължават под друг формат - Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия СТАРТ. Президентът Роналд Рейгън командирова Джоузеф Байдън в Москва за нови преговори за ограничаване на стратегическите оръжия. Срещата е работна без публична огласка, още повече, че завършва с фиаско, Байдън, по спомени на съвременници, наругал малко директора на съветския „Институт за САЩ и Канада“ Георги Арбатов. „Добре, Георги, свършвайте вече с тия глупости. Вашата икономика е в задънена улица, вашата философия е умряла, никой няма да ви се върже вече на вашите песни и танци“, казал Байдън по цитат от статия, излязла във „Вашингтон поуст“ през 1986. Четири години по-късно вече преговорите са публични, първият СТАРТ, СТАРТ 1 е подписан през 1991 от Джордж Буш баща и Михаил Горбачов.

Договорът предвижда намаляването до 1600 носители с максимално 6000 ядрени бойни глави, също така съкращаване наполовина на тежките съветски междуконтинентални ракети (ICBM) SS-18 Satan и една горна граница за всяка от двете страни от 4900 ядрени бойни глави на ICBM (Междуконтинентална балистична ракета) и SLBM (Submarine-launched ballistic missile).

Под СТАРТ 2 от 3 януари 1993 година стоят подписите на Джордж Х. У. Буш и Борис Елцин. Този договор изисква унищожаване на всички руски SS-18 Satan и американските „Peacekeeper“. Договорено е до 2003 година след съкращаването на ядрените глави на Русия и САЩ броят им да стигне 3000, максимум 3500 единици до 1 януари 2003 година.

Договорът изтича през 2009 година и на 26 март 2010 в замъка „Храдчани“ в Прага президентът на Русия Дмитрий Медведев и на САЩ Барак Обама подписват нов договор, наричан Нов СТАРТ. През 2011 Русия и САЩ го ратифицират. Споразумението предвиждаограничения до 1550 ядрени бойни глави. През 2021 година Путин и Байдън се договарят, че новият СТАРТ ще бъде продължен за още пет години.