Пипнат ли Сребърния фонд, лихвата скача

Йордан Христосков* Средства от Сребърния фонд не трябва да се инвестират в български държавни ценни книжа. Две са причините за това. Първата е, че българските държавни ценни книжа не са сигурни. Когато има нужда тези средства да покриват дефицит в пенсиите, а държавата е в криза, средствата в бюджета също са по-малко и няма да е възможно да се кешират облигациите, които са емитирани. За да се направи такова нещо в подобен момент, трябва да се прибегне до друг заем, с който да се върнат парите на фонда. Несъстоятелен е и аргументът на Дянков, че във всички 11 страни, в които има подобен на Сребърния фонд, инвестират в собствени ДЦК. Техните икономики са много по-стабилни, самите държави са с по-висок кредитен рейтинг. Книжата, които емитират държави като Швеция, Норвегия, са преобезпечени, докато в България не е така. Втората причина е, че управлението на парите от Сребърния фонд от Министерството на финансите създава конфликт на интереси. Интересът на министерството и на бюджета е, когато използва инструментите на дълговото финансиране – тоест да покрива дефицит чрез емитиране на ДЦК, лихвите по тях да бъдат възможно най-ниски. Интересът на Сребърния фонд обаче е тази лихва да бъде максимално висока. Затова смятам, че МФ не трябва да има водеща роля, когато се вземат подобни решения. Ние се намираме във валутен борд, а средствата на Сребърния фонд са част от фискалния резерв и трябва да бъдат инвестирани в сигурни ценни книжа на западноевропейските държави или да не се пипат. Иначе тези пари ще се извадят от фискалния резерв или ще се считат като несигурна част на фискалния резерв. Това автоматично ще намали кредитния рейтинг на страната ни. Тогава при ползването на заеми лихвата по тях ще се повиши, тоест цената, на която ще добием заема ще бъде по-висока, ще скочат и лихвите на банките, което ще оскъпи финансирането на бизнеса. Смятам, че по този начин Дянков търси най-лесното решение, за да плати падежа от около 1.7 млрд. лв. през януари по външния ни дълг. Той трябваше да подготви от самото начало от управлението на ГЕРБ схема как да се извърши плащането. Сега прибягва до схема с използване парите от Сребърния фонд, защото се страхува, че при емитирането на облигации за външен дълг ще лъсне митът за добрия кредитен рейтинг на България. Финансовата устойчивост, измерена по няколко показателя – вътрешен, външен дълг, бюджетен дефицит и т.н., не е достатъчна, за да имат доверие инвеститорите. Те правят свои прогнози, виждат какви са възможностите за добър икономически растеж, а за България те са много лоши. Това означава, че или ще бъде коригиран кредитният ни рейтинг или цената, на която ще бъдат продадени българските ценни книжа ще бъде много по-висока, отколкото Дянков очаква. Понеже той се страхува от всичко, това търси най-лекия начин – вътрешен заем с участие на парите от Сребърния фонд. Освен това ще лъсне и проблема с приватизацията. През тези години имахме някакви постъпления от приватизация, но вместо те да отидат в Сребърния фонд и с една част от тях да се увеличи фискалният резерв така, че да можем да извършим тези плащания, парите отидоха да пълнят бюджетни дупки. Това стана чрез учредяването на държавната консолидационна компания. Парите от приватизация на държавни предприятия и дялове отиваха там и под формата на дивидент после запълваха дефицитите в бюджета, вместо да се натрупват като резерв, с който да изпълним плащанията главно по външния дълг, а и част от предстоящите падежи по вътрешни държавни облигации. Държавата няма вече други пари, които да използва, тъй като фискалният резерв е на санитарния минимум. Освен това една част от средствата в него изобщо не могат да бъдат използвани – например средствата от фонда за извеждане от експлоатация на атомната централа. И така Дянков няма друг изход освен Сребърния фонд, но това е, защото той не помисли още от първия ден как ще погасява държавните дългове. Несъстоятелно е и обвинението на Дянков, че парите в Сребърния фонд са с ниска доходност. В същото време доходността на Сребърния фонд зависи от него, тъй като той е председател на УС на фонда. Сега те са включени във фискалния резерв, управлението на който носи 200-300 млн. лв. приход в държавния бюджет. Той взема тези пари, за да си запълни бюджетните дупки, а твърди, че нямало доходност. На всичкото отгоре тази доходност не е отишла във фонда, а да запълва бюджетни дупки. Оттам идва и декапитализацията на фонда с по 40 млн. лв. на година. Тъй че кога е прав г-н Дянков – когато взема тези пари и си трае или когато критикува, че няма доходност! Повишение на пенсиите трябва да има, но в никакъв случай с пари от Сребърния фонд. Предложението на финансовия министър за някакво швейцарско правило на индексация също е „ала Дянков“ – 50% от инфлацията и 50% от ръста на производителността на труда. В последните години производителността на труда расте по-бавно от осигурителния доход и той счита, че така ще увеличава пенсиите по-малко, отколкото, ако вземе ръста на средния осигурителен доход. Не е ясно обаче, коя производителност на труда ще вземем, как ще я изчисляваме, тъй като ясна законова дефиниция на този показател няма. Връзката между осигурителния доход и пенсиите е много по-пряка, тъй като върху него се дължат и вноските. Докато производителността е косвен показател, с който мерим как труда допринася за създаването на добавена стойност. С това си предложение Дянков сигурно ще шашне специалистите по социално осигуряване. Аз не познавам държава, в която така да се интерпретира швейцарското правило. Единият от начините да се намерят средства за пенсии е да се променят данъците и осигуровките, а в бюджетната рамка до 2015 г. е записано, че те няма да се повишават. Това е най-голямата грешка на настоящото и на предходното правителство. Един от големите недостатъци на страната ни е, че искаме на всяка цена всеки бизнес да бъде съхранен. И давайки такива налудничави идеи - да намалим вноските, за да подобрим конкурентноспособността, да опростим лихви, за да помогнем на бизнеса, ние не довеждаме до силен бизнес, а само крепим статуквото. Много тромава е и процедурата по ликвидация на предприятията. И оттам българската икономика не върви. А кризата трябва да има оздравителен ефект – да загинат тези фирми, които не могат да се справят в конкурентната среда при тази глобализация и да се развиват тези, които са силни. Ако попитате чуждестранните компании, които са дошли още през 2000 г. те ще ви кажат, че осигурителната тежест още тогава не е била висока и че се справят. Те искаха само устойчивост и подкрепяха въвеждането на минималните осигурителни прагове, за да няма хитруване и нелоялна конкуренция. Онзи бизнес, който непрекъснато е на загуба – на него и нулева данъчна и осигурителна ставка да му сложите, пак няма да е ефективен. Едно изследване на KPMG показва, че ние имаме най-ниски ефективни данъчни и осигурителни ставки, а в същото време и най-неефективна икономика. Ако ние тичаме и на всяко място, където не се плащат заплати нареждаме или съдействаме кой кое предприятие да купи – няма да изкараме икономиката от блатото. В тази ситуация правителството може да помогне на бизнеса не само като се опитва да премахва административни бариери, но и като развива науката, като обучава на много по-високо ниво кадрите за икономиката. И тези екскурзии, които правят министрите и президента, трябва да водят до някакъв резултат, а не до такива екзотични бомби като тук ще се прави писта за Формула 1, там - магистрала до Белград още до 2012 година или пък как Катар ще инвестира у нас. Първо трябва да се определят приоритетите ни и всички тези екскурзианти, които обикалят света, да започнат да ги защитават. Ето, виждате какво се случи с идването на Хилъри Клинтън – взехме категорично решение за АЕЦ "Белене". Дали е добро или лошо за нас не мога да кажа, но за Америка е добро. Отново се подновиха приказките за шистовия газ. Тоест мораториумът се оказа, че не е най-удачното нещо. Това трябва да правят и нашите държавници, а не просто да ходят на екскурзия или с вертолет до Мадан, за да ги посрещнат с хляб и сол. Ако това не се случи, моята прогноза е, че държавата ще влезе в още по-тежка икономическа и политическа криза, с девалвация на лева спрямо еврото, с огромен риск за излизане от валутния борд. Когато споменах за вдигане на данъчно-осигурителната тежест, нямах предвид чудеса, тъй като знам, че възможностите са ограничени. Но може отново да се въведе прогресивното подоходно облагане. Тежестта трябва да се поеме от по-заможните. Ние със съпругата ми имаме високи доходи от наемен труд, месечно от плоския данък печелим около 1000 лв. Ние не ги искаме тези пари, готови сме да ги дадем като данък и така на 20 пенсионери се падат по 50 лв. повече. Защото, ако ние ги спестяваме, то попаднали в тези хора, средствата ще стимулират икономиката чрез нарастване на вътрешното потребление. Сега в България имаме импулси за растеж само по линията на износа, но те са малки. По линията на инвестициите – вътрешни и външни, имаме колосално свиване. Правителството с това трябва да се занимава, но за съжаление политиката на Дянков е прокризисна, а не антикризисна. Защото свиването на държавните поръчки и разходи удря икономиката, ограничаването на вътрешното потребление и инвестициите също. Проф. Йордан Христосков е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и преподавател по "Теория на социалното осигуряване", "Осигурителен пазар и осигурителни продукти", "Международни осигурителни отношения" в катедра „Застраховане и осигуряване“. Проф. Христосков е зам.-министър и министър на труда и социалната политика в периода 1991-1995 г. Съветник е на президента по социалните въпроси (1995-1997). Ръководител е на екипа по пенсионната реформа (1998-2000). Управител е на НОИ (2000-2009).