Левски трябва да бъде спасен

Тази седмица беше чествана 180 годишнината от рождението на Левски с духова музика, тържествен митинг, заря и речи, впрочем все едни и същи. Колкото, обаче, паметниците от соца казват истината и са памет за онова време, толкова и образът на Левски в общественото съзнание днес има общо с Левски. 

Този образ отдавна е иззет от политиците, превърнат е в държавен ритуал, който на първо място – и преди, и след 1989 година – има за цел да легитимира исторически властта. Да излезе, че тя е продължител на идеалите на борбата за национална независимост. Второ, чрез него, властта негласно мъмри населението, че е далеч от жертвоготовността на Дякона и пречи на раждането на нови герои, особено на такива, които са готови на съпротива срещу нея. Трето, Левски и другите борци срещу османския гнет през 19-ти век вършат специална работа на националистите – да създават от отминали исторически вражди съвременни геополитически противопоставяния. По същата логика любовта към Левски, неизвестно как, се оказва повод за преклонение пред Русия – от Руско-турската война та до наши дни.

Няма алтернатива на политическите употреби на Левски и в учебникарския разказ за него, изпълнен с патетични клишета и литературни идеализации. Всяка митологизация на действителни герои поражда насрещна демитологизация. Изкараха Левски какъв ли не – от масон и гей до убиец. Но и да пуснем подобни компроматно-жълти писания в канала, където им е мястото, гладът за автентичност си остава. Той се прояви в проточилата се разправия къде точно е гробът на Дякона. Като оставим настрана ловците на евтина слава и любителите на псевдонаучни аргументи, разбираемо е желанието на обикновения човек да намери място, където да се поклони пред един дал живота си за България сънародник, но не според държавния ритуал, а според народния обичай. Така или иначе и паметта за Левски трябва да бъде спасявана от ерзаците на паметта.

Вече всички, от министри през кметове до хотелиери са против нашите курорти по Черноморието, особено пък Слънчев бряг. Начинът, по който те се случиха през последните десетилетия прилича на атентат срещу околната среда и местната култура, но за него дори и ИДИЛ не иска да поеме отговорност. Само Валери Симеонов тръгна да се бори с бараките по плажа и изстъпленията на чужденците, но освен да задоволи ксенофобията си, едва ли може да постигне нещо друго. Самата формула – свръх застрояване + липса на инфраструктура Х лошо обслужване, предполага толкова пияни клиенти, че да им е безразлично къде са попаднали. Трудно можеш да си представиш, че на огромните територии, наблъскани с еднотипни блокове на километри от морето някое порядъчно френско или немско семейство ще реши да си купи апартамент или дори само да си изкара ваканцията.

Курортите ни, естествено се ползват от природата, но сами по себе си те не са природно явление, а са политически проект или по-точно липсата на такъв. Но така, че да създава възможности за максимално усвояване на корупционен ресурс. И на ниво законодателна власт, която приема обтекаема нормативна база, и на ниво изпълнителна власт, която може да я прилага избирателно, и на ниво съдебна власт, която има свободата да я тълкува произволно.

Тук може да се заподозре и геополитически проект – русификация на региона. Когато се изграждат курорти, които не са привлекателни като качество на живот, за да се заселиш там трябва да имаш някакви други мотиви – усещане за културна близост, износ на власт и прочие. Тъй или иначе, фактът е налице – собствеността на все по-голяма част от недвижимостите по Черноморието е руска.

Кристиян от Триград беше намерен мъртъв, паднал от 100 метрова скала. Преди две седмици непълнолетното момче бутна минувачи на пътя и изчезна. Справедливо ли е причиняването на телесни повреди да се изкупува със смърт? Каква е ролята на медиите, и то не само жълтите, които дъвчеха вината му и я надуваха като балон?

Сякаш най-после, поне ако се съди по реакциите в социалните мрежи, си дадохме сметка, че публичните разкази могат да убиват.