Кратка история на изборите зад граница, или кой печели и кой губи от промените в ИК

Препечатваме текста от блога https://tropcho.wordpress.com/

В предишния материал развенчахме някои от най-разпространените митове около изборите в чужбина. Настоящият текст проследява накратко еволюцията на правилата за гласуване в чужбина и кой в действителност печели или губи от дискутираните настоящи промени.

Прибързаните изменения в Изборния кодекс, подкрепяни от Патриотичния фронт (ПФ), елиминират някои от най-ефективните и успешни изборни практики в чужбина. Чрез силното ограничаване на възможността на българите зад граница да гласуват, те категорично ще допринесат за отчуждаване на съгражданите ни в чужбина. Ползите от тях – ако изобщо има такива – обслужват статуквото и интересите на отделни партии.

Положението до 2009 г.

До 2009 няма единен изборен кодекс, който да урежда изборните правила и изборите се провеждат по вече отмененият Закон за избиране на народни представители и няколко други разпоредби. Така на изборите през 2009 се стига до нарушения в попълването на протоколите и Конституционния съд касира резултатите от 23 (от общо 123) секции в Турция. На изборите през същата година броя гласоподаватели в Турция достига най-високата си стойност (89 хил. действителни гласа, от които впоследствие 18 358 са касирани). На графиката по-горе са показани общият брой валидни гласове + касираните.

Кодексът “Фидосова”

Като реакция на проблемите от 2009, през 2010-2011 се изработва първият Изборен кодекс, станал известен като кодекса “Фидосова”. Според него се изискват 100 заявления за откриване на секция в чужбина, извън дипломатическите или консулски представителства (ДКП). Няма възможност за автоматично отваряне на секции на следващи избори – всеки път трябва да се подават по 100 заявления.

Кодексът “Манолова” – автоматични секции и улеснено откриване на секции

През 2014 отново се приемат поправки в Изборния кодекс. Нововъведенията в него:

1) свалят прага за предварително подадени заявления от 100 на 40;
2) въвеждат възможността за откриване на “автоматични секции” – всяка секция, в която са гласували над 100 избиратели през последните 5 години, се отваря автоматично на следващи избори.

Освен че силно облекчават условията на гласуване в чужбина, допълнителни нововъведения в кодекса позволяват на диаспората да участва активно в организацията на изборите, да натрупва гражданска експертиза и да развива гласоподавателна приемственост. Същевременно се въвеждат практики, които намаляват неимоверно риска от фалшификации (сканиране на протоколи непосредствено след приключване на изборния ден и изпращане до ЦИК директно от секцията, участие на поне 1 представител на държавна администрация във всяка секция и т.н.).

Този вариант става известен като кодекса “Манолова” и по него се провеждат евроизборите и парламентарните избори през 2014, както и референдумът за електронното гласуване през 2015.

Какъв е резултатът от кодекса “Манолова”?

Облекчените правила за разкриване на секции и самоорганизацията на местните български диаспори по света водят до рекордно увеличение на броя секции зад граница и забележителен скок на избирателната активност. Секциите извън ДКП бележат върхов дял от 80%, при максимални 70% в предишни избори. В страните от ЕС, САЩ и Австралия активността нараства значително – със средно 66% спрямо изборите през 2013, проведени по кодекса “Фидосова”. В някои държави, сред които Германия, Великобритания и САЩ, активността се увеличава около 2-3 пъти.

Въпреки облекченията и рекордно големия брой секции и в Турция (136 спрямо 86 през 2013), там активността не нараства, а напротив – бележи лек спад от 5% в броя гласоподаватели.

Прави впечатление липсата на драстична промяна в броя валидни гласове от Турция от 2009 до 2014 като цяло, както и стабилната тенденция за намаляване на избирателна активност, за разлика от увеличаващата се активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия. От данните може дори да се спекулира, че броят гласоподаватели в Турция е достигнал възможния максимум още през 2009 година.

Изключително важно е да се подчертае, че, благодарение на облекченията при разкриването на секции в чужбина в кодекса “Манолова”, през 2014 за първи път откакто има избори в чужбина, броят на гласоподавателите в Турция е по-малък от този на гласувалите в останалите държави (това е кръстосването на кривите в първата графика).

Проблемът днес

Последните промени, предложени от Патриотичния фронт (ПФ), отменят ключовите придобивки на Кодекса “Манолова” – прагът за разкриване на секции се вдига отново на 100 заявления, отпадат “автоматичните” секции. Тоест, създава се положение, много по-близко до това в кодекса “Фидосова”, с допълнението, че в страните извън ЕС се ограничава възможността за откриване на секции извън ДКП – там секции ще могат да се откриват само в градовете с над 1 милион жители, само по една секция в такова населено място, и то по преценка на МВнР. В големите градове в ЕС, въвеждането отново на понятието “населено място” поставя въпроса, как ще се организират секции извън ДКП в мегаполиси като Лондон и Париж (при подобна законова уредба станахме свидетели на “Лондон 2013”, когато в посолството гласуваха 2085 български граждани при 6 часови опашки).

От посоченото до тук е ясно, че промените ще ограничат драстично избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, докато ефектът за вота от Турция ще бъде спорен (поради близостта до България и традиционно добрата логистична организация, както и заради наличието на четири ДКП в Турция). Слабата му промяна при три последователни вота за НС под три различни законодателства, подсказва, че най-вероятно турският дял отново ще доминира във вота от чужбина. На практика, с гласуваните последни мерки е по-вероятно да се постигне обратен ефект на обявения като цел от политическите партии.

Има ли алтернативно решение?

През 2014 г. едва 43% от гласовете в чужбина идват от Турция, а 57% – от останалата на част на света. Общо гласуването в чужбина представлява ~4% от всички подадени гласове, което съответства на приблизително 10-11 депутатски мандата (10,6). Така на вота от Турция се дължат процентно ~4,5 мандата, а на вота от останалите държави – 6 мандата. Това е първата година, в която вота от ЕС, САЩ и Австралия изпреварва в мандатите, тъй като в предишни години мандатите от Турция винаги са доминирали.

Броят мандати показва още по-ясно тенденцията за стабилизиране на приноса на турския вот с постоянни 4-5 мандата в три парламента от 2009 година насам, проведени в условията на три различни законодателни акта. За разлика от тях, мандатите, идващи от останалите държави, значително нарастват като пряк резултат от либерализиращите процеса поправки в кодекса “Манолова”. Тези факти показват ефекта от насърчаване на избирателната активност в чужбина и осветляват нуждата от мобилизиране на капацитета от гласоподаватели в държавите извън Турция – нещо, което, според известите данни, се постига с мерки за улесняване на достъпа до избирателни урни зад граница, а не с рязкото му ограничаване.

Избирателен район “Чужбина”

Елегантно решение на проблема с контролирания вот от Турция би било лансираното от години предложение на българи в чужбина за въвеждане на многомандатен избирателен район ‘Чужбина’ (МИР “Чужбина”). Създаването на отделен избирателен район с депутатски листи, представляващи диаспората, би имало силен ефект върху избирателната активност извън граница. Такива практики има в други държави в Европа, като Франция, Испания, Италия, Португалия, включително съседните на нас Македония, Хърватия и Румъния. В подкрепа на предложението е и стабилно нарастващият с годините брой мандати в НС, определяни с гласовете от чужбина.

Предложението за МИР “Чужбина” бе разгледано в парламентарната Комисия по правни въпроси на 19-ти април. Комисията излезе с препоръка МИР “Чужбина” да бъде въведен в закона с 4 мандата. Въпреки че тази бройка е намалена от реално полагащите се 10-11 спрямо последните избори от 2014, въвеждането на МИР “Чужбина” е вероятно най-добрият начин да се стимулира избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, което би намалило още повече влиянието на вота от Турция. Този резултат едва ли би се постигнал чрез предложените от ПФ произволни, недалновидни и неотчитащи изборните тенденции ограничения в новия кодекс.

Ясно е кой губи. А кой печели?

Упорито защитаваните от ПФ затруднения в организацията на изборите извън ДКП създават пречки пред повече от 1 милион българи извън страната, чийто вот реално има потенциала да удави купения и контролиран вот, когато бъде стимулиран и подпомаган, а не ограничаван.

Предложението за МИР “Чужбина” е влизало за гласуване в пленарна зала два пъти, като и двата пъти бива отхвърляно: от 42-ро Народно събрание на 22.02.2014 и от 43-то Народно събрание на 22.04.2016. При това положение, кой печели от ограничаване на неконтролирания вот в страните от ЕС, САЩ и Австралия и запазване на тежестта на контролирания вот от Турция – а и от страната? Кой, ако не статуквото?

Основен печеливш, разбира се, е и ПФ, защото дава вид, че изпълнява едно от амбициозните си предизборни обещания – край на намесата на Турция в делата на България. По същество обаче, ПФ търси политически дивиденти и начини да укрепи своята обществена значимост с постоянни изяви в медиите, при които се позиционира като партия, заемаща принципни позиции срещу външна заплаха. Не на последно място, малка партия като ПФ печели от намалената активност в чужбина (където те взеха едва 3.7% от гласовете през 2014 г.), защото това увеличава тежестта на гласовете им в страната. Представители на ПФ вече неколкократно се оплакаха, че заради гласовете от Турция през 2001 г. малко не им ‘достигнало’ да влязат в парламента.

Българската Конституция в чл. 10 прогласява общото, равно и пряко избирателно право, а в чл. 26, ал.1 посочва, че българските граждани, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция, тъй като са неделима част от суверена на Републиката – българският народ. В рождената за българската демокрация 1990, конституционният законодател е показал визионерска далновидност и модерност – България далеч не се изчерпва просто с територия. В глобализирания и свръхсвързан свят на 21 век, България е там, където има български граждани.