Контрапревратът в Турция наподобява руски план за вътрешна неутрализация
Анализ на Илиан Алипиев - експерт по въпросите на сигурността. Завършил ВНВВУ "Г. Бенковски", Военна академия "Г. С. Раковски", курсове по управление на сигурността и за ръководни кадри на МВР, Колеж по изучаването на международни отношения и въпроси на безопасността "Джордж Маршал". Работил е на ръководни оперативни длъжности в системата на специалните служби в МВР и МО, като временно изпълняващ длъжността председател на Държавна агенция към МС и в БАН. Член е на Национална асоциация "Сигурност" и на Асоциация на завършилите "Джордж Маршал център".
Опитът за преврат в Турция от 15 юли т. г. за пръв път категорично не успя. Решителните, целенасочени и последователни действия по неутрализирането му сочат почерк, различен от досегашният на турските специални служби.
Предмет на този анализ ще са само първоначалните действия по неутрализирането на опита за преврат и вероятните основни причини за неуспеха му.
В опита за преврат участваха среди от въоръжените сили, жандармерията, полицията, правоохранителната и правораздавателна система и др. Интересното е, че сили и средства от същите тези среди, заедно с „градското население“ и „възмутени граждани“ го неутрализираха, след което действията на правителството се насочиха към планиран контрапреврат. По предварителни списъци бяха задържани и/или отстранени от длъжност 99 генерали, офицери от въоръжените сили, полицията, специалните служби и военната правораздавателна система, членове на върховния съд, учени, учители и др. Проведе се чистка, засегнала според някои медии над 50 000 човека. В задържането на участниците в преврата участваха и неидентифицирани хора в цивилно облекло, изглеждащи като членове на паравоенни формирования.
Начинът и алгоритъмът на реакция срещу опита за преврат дават основание да се предположи, че турското правителство е знаело предварителния план за действие, участващите сили и средства, както и основните ръководители, взело е предварителни мерки, след което е изчакало започването на преврата и впоследствие е нанесло удара си съгласно предварителен замисъл и план.
Действията по този предварителен замисъл и план изключително наподобяват принципния руски план за контраразузнавателно неутрализиране, наречен „М-Завеса“. Това е план на руските специални служби, по-точно на контраразузнаването и още по-точно на военното контраразузнаване, прилаган за неутрализирането на вътрешен въоръжен противник. Обозначението „М“ значи "мероприятие" с общодържавно значение, а „Завеса“ е свързано с "неутрализирането" на конкретни организации, дейности и лица, т. е. те изчезват по някакъв начин временно или завинаги от обществената сцена.
Какво представляват и каква е същността на мероприятията по „М-Завеса“? Целта им е запазването на държавния елит и оцеляването на държавата при екстремални условия. Заключават се в провеждането на действия, ограничаващи правата и свободите на населението, в закриването на органи и организации както и в задържането на конкретни лица в предварително определени места, с цел неутрализиране на пагубни влияния и последствия за сигурността на държавата и страната.
Времево за такива се считат периодът преди евентуалното начало на война, мащабни кризи от световен характер с неблагоприятни вътрешни последици, подготвяни преврати и др. „М-Завеса“ включва държавно-управленски, административно-правни, политико-икономически, социални, агентурно-оперативни, технически, ресурсно-обезпечаващи и др. мерки. Изготвят се списъци на органи, организации и лица и на близките им обкръжения, представляващи заплаха за държавата и проявяващи се при конкретна критична ситуация. Изготвят се списъци и на лоялните сили, на които ще се разчита да действат в конкретната обстановка и да предприемат мерки срещу нелоялните. Лицата, водени на активен оперативен отчет от специалните служби се задържат незабавно, след което се отвеждат в предварително определени за целта места – стадиони, училища, административни и др. сгради. Организират се лагери за нелоялни собствени и чужди граждани. Нелоялни към правителството командири от въоръжените сили и държавни служители се свалят от длъжност и на тяхно място веднага се назначават лоялни. Повишава се нивото на бойна готовност на въоръжените сили, които се привеждат на казармени условия докато не завърши разместването на ръководния състав и „М-Завеса“. Установява се строг контрол върху комуникациите, кореспонденцията и средствата за масово осведомяване. Създава се обществено настроение срещу задържаните чрез медиите, като те се компрометират и лишават от всички почетни звания и титли.
Вижда ли се някаква прилика между действията по неутрализирането на преврата и тези от руския план по „М-Завеса“? Очевидно да! Възможно ли е тези действия да си приличат, само защото преследват еднакви цели? Това е естествено. А има ли и други индикации за руска намеса освен посочените и дали тя не е в основата на причините за неуспеха на преврата? Поне според някои руски медии е така.
И така, има ли интерес Русия да запази сегашното ръководство на Турция? Най-вероятно, защото с него бяха договорени гигантски и от решаващо значение за политиката и икономиката на Русия и региона енергийни проекти. Те спряха поради влошаването на двустранните отношения след свалянето на руския бомбардировач Су-24 и убийството на пилота му. По всичко личи, че това евентуално е била провокация на част от командването на турските ВВС, за което сочи и факта на задържането на свалилите го турски пилоти и уличаването им като активни участници в преврата. Очевидно тези факти са се знаели предварително в Русия. Явно освен енергиен тя има и различен от този на САЩ план за урегулирането на сирийската криза, включващ и Турция. Неслучайно на Турция беше споменато от Държавния департамент, че действията ѝ биха могли да я изведат от НАТО. Освен всичко това предстои и рестарт на близките отношения между Турция и Русия с планираното в началото на август посещение на турския президент в Русия.
Произтичат ли от всичко това някакви последствия за България? Категорично - да, и не само за България! Процесите са в развитие и от тях зависи формирането или отпадането на съответните рискове и заплахи за нас, които навременно трябва да се идентифицират, формулират и неутрализират. Нестабилна Турция с милионите си бежанци представлява риск. Извън НАТО Турция е още по-голям риск. Основата на сближаването на Русия с Турция е с рефлектиращо значение за България, региона, ЕС и света. В миналото неведнъж съвместни действия на Турция и Русия са били заплаха за националните интереси на България – справка, историята след освобождението ни. Безспорно, поради ред причини, Русия съвместно с други страни ни освобождава от Турция през 1978 г., но впоследствие при спазването на някои двустранни и международни договори се провеждат епизодични съвместни операции на турското и руското разузнаване срещу българския национален интерес, срещу опитите за обединение на българските земи, дух и националност, както и конкретно срещу Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Налице са и конкретни съвместни действия по неутрализирането на организации и видни български дейци за национално обединение, включително и с физическо въздействие - като например случая с Борис Сарафов /1872-1907/, един от създателите на следосвобожденското ни военно разузнаване. Точно тогава е направен и опит за преврат срещу българския княз, организиран от български офицери, завършили военни училища в Русия.
Историята явно се повтаря. Дано сме извлекли съответните поуки от нея.