Кой зад кого е в битката между Станишев и Първанов?

Лобитата в левицата влязоха в най-мощната битка от 15 години насам, победителите и труповете ще бъдат броени в края на май Откакто бившият президент Георги Първанов даде заявка, че ще се кандидатира за лидер на БСП и започна неспиращата си обиколка из партийните структури из страната, обстановката в левицата се нажежи почти до фатално червено. Изведнъж столетницата започна да жужи като кошер, а интригите, които всеки ден се носят из „Позитано” 20, могат да напълнят със сюжети поне три телевизионни сапунки. След като в края на ноември миналата година Сергей Станишев бе избран за лидер (макар и временен) на Партията на европейските социалисти, много анализатори грешно предположиха, че това е краят на вътрешнопартийното противопоставяне, а битката за председателското място е предрешена. Всъщност стана точно обратното – постоянните обиколки на Станишев в чужбина изведнъж дадоха силен коз в ръцете на Първанов, който започна отдалече своята атака с обвиненията, че БСП е в ужасно лошо организационно и политическо състояние, а по-късно и буквално обвини Станишев, че няма да му остава време за работа тук в България. Постепенно езикът и тонът на обвиненията ескалираше, за да се стигне до сегашното състояние в левицата, което вече е известно като „време разделно в БСП”. Появата на Първанов като кандидат-лидер просто отпуши процеси, които зрееха край „Позитано” 20 от 2009 година насам и показаха, че леещата се от пресконференциите скука е била измамна, а всъщност големият екшън предстои. Под крилото на президента В момента на журналистите е най-трудно да разконспирират кои точно хора из страната и из парламентарната група на Коалиция за България гравитират край Първанов. Съвсем открито на страната на президента стои Кирил Добрев, който скъса своите топли отношения със Станишев с едно интервю в „24 часа”, което носеше заглавие: „На БСП сега й трябва луд с пушка”. Румен Петков, който винаги е бил сред най-приближените на Първанов в партията, също заряза партийната дисциплина и открито се присъедини към лагера на бившия президент. Твърд първановист от много години е и бившият главен редактор на вестник „Дума” Ивелин Николов, за когото се говори, че е натоварен със задача да упражни своето влияние върху младежката организация на БСП и да дръпне повече млади хора в подкрепа на президентската кауза. Появята на лявото острие Корнелия Нинова рамо до рамо с Първанов на конференция в Благоевград, също постави депутатката в неговия лагер, нещо, което тя до този момент не е отрекла по никакъв начин. Според запознати в последните две седмици твърдо на страната на експрезидента е застанала и евродепутатката Илияна Йотова, която е била засечена на няколко места в страната да агитира в полза на Първанов и да призовава за смяна на статуквото в БСП. Сред първановистите вече открито бил и бившият здравен министър Евгений Желев. Тактиката на бившият държавен глава обаче е освен депутатите да дърпа в своя лагер и най-силните кметове на левицата, към които той винаги е имал специално отношение. По този начин към него вече почти сигурно гравитират градоначалникът на Търговище Красимир Мирев, кметът на Попово Людмил Веселинов, на Разград - Денчо Бояджиев, както и още няколко легендарни червени кмета. Обиколките на Първанов из страната много раздразниха централното ръководство на БСП, защото по този начин на практика Първанов ясно показва откъде ще разчита да дойде неговата сила на конгреса. Само ден след като беше посетил Монтана например, шефът на местните социалисти д-р Емил Константинов обяви, че Станишев е персона нон грата в областния град. Бившият президент е спечелил на своя страна и цялата пернишка организация на социалистите, а самият Първанов даде знак за това като се записа за редови партиен член в родното село на Георги Димитров Ковачевци. Я не архар, дорогой Към настоящият момент лагерът на Станишев е доста по-пълен, което обаче не означава почти нищо, защото отчетно-изборните конференции тепърва започват и никой не е в състояние да прогнозира техния завършек. Пръв за активен станишевист се обяви депутатът Антон Кутев. Само ден след като Първанов даде своята лидерска заявка, Кутев с тъга констатира, че датата е тъжна за БСП, защото партията загубила президент, а спечелила един обикновен кандидат за председател. В отбора на Станишев съвсем естествено остана и евродепутатът Кристиан Вигенин, който в момента прекарва голяма част от времето си във Фейсбук, за да хвали инициативите на лидера на БСП и да пуска тънки иронични стрелички към Първанов. Най-изненадващо Румен Овчаров, който през 2009 година публично разкритикува ръководството на партията и даде серия от интервюта, че Станишев трябва да си ходи, зае страната на сегашния председател. В интервю наскоро той обобщи, че за БСП било исторически шанс фактът, че има лидер на ПЕС. Вероятно в отговор на тази пламенна защита Първанов остро атакува Овчаров и дори намекна, че няма нищо лошо в това прокурор да провери неговата дейност като икономически министър в кабинета на Тройната коалиция, за да види дали неговите действия не са оскъпили проекта АЕЦ „Белене” с над 1 милиард лева. Станишев засега е постигнал примирие и с лявото крило в БСП, което отдава предпочитанията си на него, а не към Първанов. Най-изненадващият трансфер обаче е друг. Само до преди няколко месеца евродепутатът и бивш кандидат за президент Ивайло Калфин твърдо бе сочен като любимец на Първанов и като най-сигурната част от неговия екип. Според запознати обаче Калфин в момента твърдо гравитира към Станишев. Промяната в позициите се обяснява с това, че европейската кариера на Калфин е твърдо свързана с ПЕС, където влиянието на Станишев вече е нараснало неимоверно много. Бившият вътрешен министър Михаил Миков също е в орбитата на сегашния председател. На пресконференция преди няколко седмици той нарече поведението на Първанов „необяснимо” и „по-скоро вредно”, въпреки че не е от най-яростните му критици по принцип. Другата част от парламентарната група в момента също стои на позициите на Станишев, въпреки че повечето от депутатите отказват да заявят категорично своите предпочитания и се крият зад изтърканите от употреба фрази, че „БСП трябва да се концентрира върху своята политика, а не върху лидерската битка”. Именно някой от групата на Станишев обаче най-вероятно държи авторството над станалия свръхпопулярен клип, в който лидерското състезание в БСП бе представено под формата на дуел между руски дворяни. В този клип последният изстрел се пада на Станишев и точно тогава видеото свършва с култовата фраза: „Я не архар, дорогой”. Според запознати клипът е предизвикал силното недоволство на Първанов, който го е определил като нечестен удар под кръста. Свободните електрони В БСП обаче има и трета група от хора, които принципно са солови играчи и които никак не харесват сегашното затваряне на дискусията само до Първанов и Станишев. Георги Кадиев беше първият, който обяви, че в такава лидерска битка няма нищо лошо, но според него конгресът не трябвало да избира бъдещия председател, а просто да обяви процедура за пряк избор от членовете на цялата партия. Към соловите играчи със солидни позиции трябва да причислим и любимката на медиите Татяна Дончева, която в серия от свои изяви разгроми и Първанов и Станишев, а после коментира, че БСП се нуждае от много по-радикална реформа. Вероятно именно тези изяви станаха причина бившият президент да се опита да привлече Дончева на своя страна и заяви, че щял да я включи в своя бъдещ екип. Това обаче не намали остротата на нейните критики. Към този отбор трябва да прибавим и Стефан Данаилов, който бе считан за изключително приближен на Първанов. Ламбо обаче вече обяви, че ако зависело от него, той щял да номинира трети човек за лидер и изрази недоволство от начина, по който протича досега лидерската битка в левицата. Точно към този лагер се причисляват и двете най-дискутирани фигури в партията в момента. Едната от тях е младият депутат Драгомир Стойнев, който е сочен като компромисен вариант между Станишев и Първанов и част от медиите твърдят, че това може да му извоюва лидерското място на конгреса на 19 и 20 май. Стойнев обаче бяга като попарен от депутатски въпроси по тази тема, а често е чуван да се оплаква пред журналистки, че бил забъркан в жестока интрига. Другият дискутиран евентуален кандидат е бившата кметица на Смолян Дора Янкова, която е сред най-популярните лица вътре в БСП. Според много слухове тя също можела да бъде компромис, ако битката между Станишев и Първанов стане твърде кървава и заплаши целостта на партията. Армагедон Окончателната битка между Станишев и Първанов ще се проведе на конгреса през май, но още отсега е ясно, че тя ще е предимно и само на личностна основа. Защото различия в политическите идеи между двамата почти няма. Първанов обвинява досегашното ръководство, че отслабило партията и я е превърнало в боксова круша за ГЕРБ. А Станишев контрира, че не ясно дали Първанов не цели да обърне левицата в курс към коалиция с управляващите. За да спре заяжданията за липсата на идейно различие, бившият президент пусна на личния си сайт концепция за организационна реформа на БСП. С част от новоописаните правила той нанася доста сериозен удар върху сегашното ръководство. Първанов настоява в левицата да има силна отчетност на парите за PR, а всякакви консултанти да бъдат избирани прозрачно чрез поръчка. Това е опит да се осмее и оспори влиянието на приятелката на Станишев - пиарката Моника Йосифова. Настоящият председател на БСП и тя наскоро бяха набъркани в мощен лобистки скандал, който избухна в Австрия и се пренесе у нас. Зевзеци във Фейсбук веднага пуснаха колаж, на който Първанов на митинг държи плакат с надпис „Моника, стисни зубе!”. За да отговори на удара Станишев обяви, че БСП трябва да открие своя нова лява и модерна идентичност. Основната разлика в битката е въпроса за коалиционните партньори. Бившият президент е радетел за максимално широка коалиция, докато Станишев съвсем наскоро направи анализ на всички грешки на БСП през прехода и постави сред тях твърде широката коалиция, направена от Първанов за парламентарните избори през 2001 година. Подозренията в партията обаче са, че докато на повърхността текат медийните сблъсъци, по места на конференциите двата лагера вече са в реална война в битката за делегати, влияние и бъдещи постове. А победителите и труповете ще бъдат броени през май. Александър Симов