Какво ще се случи с икономиката на България при влизане в еврозоната? Анализ на ИПИ

Продължава от стр. 1

От гледна точка на неотдавнашните събития в българската банкова система, присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната би било сред сериозните позитиви за икономиката.

Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки. Надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация.

Влизането в еврозоната означава и достъп до общите фондове на еврозоната – 700- милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки, евентуално и единния фонд за гарантиране на влоговете, както и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ.

Това намалява драматично рисковете както за банковата система, така и за фиска, и е своеобразна застраховка в случай на кризи.

По-лесното преминаване през кризи за страните от еврозоната се вижда ясно от скорошния опит на България и страните от еврозоната. От една страна, икономическата и финансова криза доведе до по-слабо увеличение на лихвите по кредитите в страните от еврозоната в сравнение с България. При последвалото възстановяване се наблюдава същото – лихвите по кредитите в еврозоната намаляха значително по-бързо в сравнение с тези в България. Това показва, че бидейки извън еврозоната България понася кризите по-тежко, а възстановяванията са значително по-бавни. С други думи, присъединяването към единната валута би спомогнало за намаляването на силата на външните икономически шокове за страната, както и за по-бързо възстановяване от тях.

Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи.

Само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година, което е почти 1% от БВП. Това е три пъти повече от размера на данък дивидент и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата наполовина.

Присъединяването към еврозоната се очаква да доведе и до намаление на таксите по банкови преводи към страни от еврозоната. В момента средната банкова такса за такива трансфери е около 20 евро, а в еврозоната тези такси в повечето случаи са нулеви или близки до нулата.

Това означава спестени разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Разбира се, членството в еврозоната означава и участие на страната в спасителните механизми на еврозоната, както и заплащане на такса за надзор от българските банки. Що се отнася до вноската на България в Европейския механизъм за стабилност, по наши изчисления тя би била около 1% или 2% от БВП в зависимост от степента на икономическо развитие на страната към момента на влизане в еврозоната. Тази сума е напълно поносима цена за „застраховката”, която ЕМС дава на всяка страна членка и е сходна с излишъците по бюджета на страната последните 2 години, т.е. би била лесно платима от бюджетна гледна точка.

От България ще се очаква също да поеме гаранция за допълнителна вноска от порядъка на 15% от БВП, но тази гаранция ще се задейства само при нова тежка фискална или банкова криза в еврозоната.

Влизането в еврозоната ще наложи плащането на надзорни такси от банките към ЕЦБ, които за повечето български банки биха били символични - няколко хиляди евро на година. Но това е много вероятно да се случи и без влизане в еврозоната, тъй като тази практика за финансиране на надзорни и регулаторни органи чрез такси се разпространява и извън еврозоната.

ERM II не се е разширявал от повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България тъкмо излезе от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, съвсем наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС. Всичко това е индикация за много по-благоприятен международен имидж.

Еврозоната непрекъснато се променя, като този процес се ускори след кризата. И в момента има редица предложения за промени - например за създаване на отделен бюджет на еврозоната и на отделен парламент. Ако те бъдат приети, ще изключат страните извън еврозоната от вземането на решения и от достъп до средства.

Дори по-ограниченото предложение за създаване на отделно перо за еврозоната в общия европейски бюджет ще е за сметка на структурните и кохезионните фондове и целта е средствата да се използват за страните от еврозоната.

Т.нар. Еврогрупа – финансовите министри на страните от еврозоната и нейният председател – става все по-влиятелна и много решения се вземат там без участие на останалите финансови министри от ЕС. На практика еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости, като на втора скорост ще бъдат тези извън еврозоната. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната.

Изпусне ли се моментът, може да се наложи да се чака дълго за следващ благоприятен случай.

Целия доклад вижте ТУК.