Какво ще се случи с икономиката на България при влизане в еврозоната? Анализ на ИПИ

Институтът за пазарна икономика публикува доклад, анализиращ ефектите за икономиката на България от присъединяване към ERM II и еврозоната.

Той е изготвен с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП г- жа Ева Майдел.

Публикуваме резюмето с незначителни съкращения.

Заглавието е на редакцията.

Страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, но не и основателен. Различни изследвания на ЕЦБ, ЕК и др. показват, че в част от присъединилите се страни не се отчита увеличена инфлация от приемането на еврото. В страните, където може да се говори за инфлационен ефект, той е минимален и не надхвърля 0,3 процентни пункта. Т.е. дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент.

Притесненията за забавяне на растежа или за разхлабване на фискалната дисциплина също не са оправдани. Сравнението между страните от Централна и Източна Европа, които са влезли в еврозоната, и тези, които не са показва, че няма негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната. Например през 2017 г. петте страни от региона, влезли в еврозоната, ускоряват растежа си и достигат среден темп от близо 5%, докато Полша, Чехия и Унгария растат с около 4%. Показателен е примерът на Словакия, която е в еврозоната, и съседна Чехия, която не е. Словакия превъзхожда Чехия по темп на икономически растеж през периода на членство в ERM II и през периода на членство в еврозоната.

Що се отнася до бюджетната дисциплина, често се дава за пример Гърция като страна, която е влязла в еврозоната в добро състояние, а после се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция показва, че страната никога не е била в добро фискално състояние, а винаги е била сред „лидерите“ по най-висок дълг и дефицит – и преди, и след членството. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия винаги е имала дисциплинирана фискална политика. Всъщност страната ни е номер едно в целия ЕС от гледна точка на общ спад на държавния дълг между 1997 г. и 2016 г. Икономиката на България може само да спечели от присъединяване към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, така и дългосрочни. Положителните ефекти за икономиката ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване към зоната на общата валута.

Например покачването на суверенния кредитен рейтинг в повечето страни се наблюдава още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново покачване на рейтинга обикновено следва и при официалното приемане на еврото.

За България S&P’s неотдавна обяви изрично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишаване на рейтинга на страната. Вдигането му ще доведе и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.

Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще и даде тласък за реформи. Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 до 2007 г. беше най-доброто от гледна точка на икономически растеж в цялата история на страната именно заради бързите и мащабни реформи и напредването на преговорите. Близо 95% от преките чуждестранни инвестиции влязоха в България, след като страната получи покана за започване на преговори през 1999 г. Подобен положителен ефект можем да очакваме и от процеса на подготовка за членство в ERM II и еврозоната.

Продължава на стр. 2