Какво ни спира да имаме повече от две деца?

През последните 75 години в българското общество бе наложен шаблон, към който почти всички семейства се придържат – да имат по едно или най-много две деца.

У нас рядко се срещат семейства с три и изключително рядко такива с четири и повече деца. A на малкото многодетни родители се гледа като на извънредни куриози, за които най-често се счита, че са се „прецакали“.

Дали обаче бедността е причината рядко да се срещат семейства с повече от две деца?

Факт е, че социалната политика в България по никакъв начин не стимулира раждането на повече деца, а тъкмо обратното – многодетните семейства често биват дискриминирани.

Доказателство за това е размерът на еднократната парична помощ, която майката получава при раждане. За първа рожба тя е 250 лева, за втора – 600 лева, а за трето и всяко следващо дете – едва 200 лева.

Но разграничавайки се от тези факти, нека видим какво говори статистиката и дали чувството за бедност – както сякаш най-често се възприема в обществото - в действителност е причината хората у нас рядко да прибягват към стъпката да имат повече от двама наследници.

Раждането на все по-малко деца в семействата е глобална тенденция, а данните на Световната банка сочат, че през 1965 г. жените по целия свят са раждали средно по 5,061 деца. През 2014 г. обаче този брой е 2,453. Това означава, че за 60 години раждаемостта е спаднала почти два пъти.

Прави впечатление, че тенденцията семействата да се ограничават с най-много до две деца, макар и глобална, се появява в страните от Западна Европа два пъти по-късно, отколкото в България.

Едва преди 3-4 десетилетия се забелязва същинският спад в средния брой на ражданията от една жена в страните от Западна Европа, като там това се случва постепенно. У нас обаче тази тенденция се проявява рязко след края на Втората световна война и с появата на тоталитарния режим.

Раждането на по-малко деца е естествен процес и това има своето резонно обяснение. Средният брой на децата, родени от една жена, в което и да е общество, обикновено се свързва с множество различни фактори. Но най-често със здравния статус на населението в определената държава.

В страните, в които родителите все още имат средно повече от 5-6 деца, детската смъртност е висока, а понякога и изключително висока. Това, че във все още развиващите се страни се раждат много деца, не означава, че броят на населението там нараства много, а че раждането на повече деца е естествен механизъм за поддържане на популацията в тези райони.

През 2014 г. средният брой деца, родени от една жена, е най-висок в Нигер, където здравният статус на населението е един от най-ниските в света, a средната продължителност на човешкия живот е едва 58 години. За сравнение, в България днес тя е 74,32 години.

Съответно, най-малко деца в семействата (средно 1,1 на всяка жена) се раждат в Корея, Макао, Хонг Конг и Португалия, където здравният статус на населението е висок, а продължителността на живота е доста над средната за света (71 години) - съответно 81,37 години, 80,13 години, 84,48 години и 80,37 години.

Мит е, че в България се раждат най-малко деца в Европа. Противно на обществените възприятия в България, според които българските жени раждат най-малко деца, статистиката сочи, че това изобщо не е така.

Днешните обществени възприятия по този въпрос са били сходни с реалностите през 1997 г., когато средният брой на децата, родени от една жена, е бил изключително нисък поради тогавашната икономическа криза, предшествана от хиперинфлация и изкуствени банкови фалити. Тогава средният брой на децата е бил едва 1,09 (по-нисък дори от този в страните с най-ниска раждаемост днес).

Към днешна дата ситуацията е съвсем различна. В рамките на Балканите, средният брой на родените от една жена деца през 2014 г. е най-висок в Турция (2,1), Албания (1,8), Черна гора (1,7) и Словения (1,6). България, Македония и Хърватия се нареждат в златната среда с 1,5 деца. Най-малко деца на Балканския полуостров раждат румънките (1,4), сръбкините (1,4), босненките (1,3), гъркините (1,3) и молдовките (1,3).

Раждаемостта в България днес е по-висока от тази в страни като Германия (1,4), Австрия (1,4), Малта (1,4), Кипър (1,4), Испания (1,3), Полша (1,3), Словакия (1,3) и Португалия (1,2). По-ниска е обаче от тази във Франция (2,0), Швеция (1,9), Великобритания, Северна Ирландия (1,8) и Ирландия (2,0).

Както ясно личи от статистическите данни, няма пряка връзка между стандарта на живот и раждаемостта, освен в страните, в които детската смъртност е висока и раждането на повече деца е механизъм за запазване на популацията.

Тогава какво ни спира да имаме повече деца? И защо се учудваме, когато някое семейство реши да има повече от две рожби?

Може би причината все по-малко хора да се решат да имат голямо семейство се таи в страховете им, породени от клишета и стереотипи, както и в нежеланието за поемане на отговорност.

Мисълта, че е много трудно човек да обгрижва само едно, камо ли две или три деца, присъства твърде често. И именно то нерядко отказва двойките да прибегнат към щастието да имат повече от две деца.