Какви може да са целите на Азербайджан в Нагорни Карабах

Не е необходимо човек да е завършил генералщабна академия, за да си зададе резонни въпроси около развоя на необявената война в района на Нагорни Карабах и какви са целите на Баку. На 27 септември азербайджанската армия настъпи с два ударни корпуса по 20 хиляди души и много бойна техника, включително масово използвайки безпилотни разузнавателни и ударни самолети.

Нещо обаче не е наред. Тези сили трябваше за по-малко от месец да пробият отбраната на Нагорни Карабах и да пречупят волята му за съпротива. Но светът не видя танкови клинове и пробиви в отбраната към столицата Степанокерт или към стратегическите градове Лачин и Шуша. Настъплението се водеше откъм южната граница на страната, което не показваше решителни цели и не решаваше изхода от войната. В същото време наближава зима, която в този планински край не създава най-добрите условия за бойни действия.

А и какво щеше да спечели Баку от една победа? В НКР има открити малки залежи без практическа стойност от сребро, злато и петрол. А колцина азербайджанци после ще се преселят да живеят в тази планинска пустош? Всичко това постави въпроса каква е крайната цел на Баку.
Военни и политически анализатори предполагат, че войната изобщо не се води за окупиране на Нагорни Карабах. Според тях, целта е  затваряне на дъгата, разбирай ислямския полумесец, около целия Кавказ. В дъното може да е сговор между турския президент Ердоган и азербайджанския му колега Илхам Алиев. За да се разгадае техния замисъл, е необходимо да се погледне картата на региона, който представлява политически „сандвич” с участието на три държави и два анклава – арменският Нагорни Карабах и Нахичеванската автономна
република от състава на Азербайджан. Те са „надиплени” в следния ред: Турция, азербайджански Нахичеван, Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах, Азербайджан.

Политолози допускат, че стратегическият замисъл на Алиев и подкрепящия го Ердоган могат да предложат сделка: Баку ще се примири със съществуването на арменския Нагорни Карабах, но в замяна ще получи безвъзмездно арменската територия от Капан до Агарак, осигуряваща съединение на Азербайджан с Нахичеван. Сега Баку наистина е ограничен от транспортни връзки с Нахичеван и затова е готов за размяна на териториите. И понеже Ереван едва ли ще се съгласи доброволно, е провокирана сегашната война.

Повече от сигурно е, че руските и турските дипломати водят усилени консултации. Какъвто и да е резултатът, нарушеното статукво ще е преди
всичко в полза на Азербайджан и още повече на Турция. Ако пък Русия допусне затварянето на обръча около Южен Кавказ, макар и с къса граница между Нахичеван и Турция, ще се получи ислямски пояс, който ще мине през Дагестан и ще завърши до руския Краснодарски край. Това ще стане зона на тероризъм от ислямско направление.

Русия е пред трудно решение: да пожертва арменския Нагорни Карабах или да пусне тероризма до своите граници. Всяка отстъпка обаче може да е съдбоносна. Кремъл може да вземе опасното решение под натиск на компрадорската част от своя политически елит, която е готова на всякакви компромиси в името на своето обогатяване.