Как Виетнам стана терен на борбата между САЩ и Китай

Борбите между великите сили често се водят чрез посредници и чрез техни конфликти, горещи или студени. Не е по-различно и в засилващото се съперничество между Китай и Съединените щати, пише Питър Марино в анализ, публикуван от Ройтерс.

Напоследък това съперничество започна да се проявява в Индия, в Латинска Америка и - съвсем наскоро – в Югоизточна Азия, която остава кръстопът на глобалната търговия и район, ключов за морската сигурност.

И САЩ, и Китай имат значителни и разнообразни интереси там, и като мистериозно ехо от Студената война, вниманието се съсредоточава пак към Виетнам. Но този път лоялностите са различни и Китай, и САЩ не жалят усилия, за да излязат на печалба.

Виетнам е все по-важен търговски партньор за Китай, с когото има годишен стокообмен за близо 60 милиарда долара годишно. Докато леката промишленост става по-малко конкурентоспособна в Китай, което се дължи на повишаването на заплатите в страната, Виетнам предоставя удобни „офшорни терени“ за изнесените китайски производства.

Китайските лидери предлагат евтино инфраструктурно финансиране, търговия, сътрудничество в инженеринга. Така те помагат на Виетнам да стане регионално средище в „Морския път на коприната“ - инфраструктурна инициатива на китайския президент Си Цзинпин за свързване на азиатския континент с търговски пътища, водещи към Китай.

Но за да работи тази стратегия за Китай, двете страни трябва да укрепят отношенията си. А китайско-виетнамските напрежения и недоверие идват от векове, в които се редуват периоди на китайска доминация над Виетнам и виетнамска съпротива срещу нея. Не толкова отдавна – през 1979-а, двете страни водиха сухопътна война, в която Виетнам победи. В началото на ноември Си Цзинпин беше на държавно посещение във Виетнам, първата визита на китайски лидер там от десетина години.
Това беше както усилие да се подчертаят търговските успехи на двустранните отношения, така опит да се отстранят напреженията, създадени от това, което Виетнам вижда като китайска провокация. Това е проблемът с оспорваните острови в Южнокитайско море, избухнал в антикитайски протести миналата година

Така дипломацията на Пекин продължи тактиката си от последните години: да се приглушат политическите напрежения като се поддържа фокусът върху търговския напредък и успех.

Развитието в американо-виетнамските отношения от няколко години подсказва, че в случая търговската и финансова стратегия на Китай може да се окаже недостатъчна. Ханой и Вашингтон се сближиха помежду си в различни сфери - от търговията и инвестициите да военното сътрудничество.

Стокообменът им, макар и не на „китайско равнище“, е съществен – на 35 милиарда долара годишно. Той също нараства, като Виетнам започва по-мощни усилия да изнася стоки в Съедините щати, по-специално готово облекло. Нещо повече, Виетнам има търговски излишък в търговията си със САЩ, в противовес на дефицита, който има с Китай. А този факт не е без значение за ръководството на комунистическата партия в Ханой, която настойчиво търси икономически пътища за излизане от бедността на милиони граждани.

Виетнам се присъедини и към Транс-Пасифическото партньорство, което изключва Китай, като прие някои от най-ограничителните политически искания на споразумението за ТПП, засягащи по-специално трудовите стандарти. Това би могло да означава, че Ханой е склонен да пренебрегне някои незабавни търговски предимства (от евтината работна ръка) в интерес на по-близки цялостни икономически отношения със Съединените щати и другите страни от ТПП, а може би и в интерес на балансирането си против Китай.

Вашингтон – поне засега – с удоволствие помага на Виетнам да балансира против ролята на Китай в региона. Министърът на отбраната Аш Картър вече посети Виетнам и може да се върне при следващата си обиколка в Азия. А по-рано тази година лидерът на Виетнамската комунистическа партия Нгуен Фу Тронг беше във Вашингтон – посещение на небивало високо равнище в САЩ от десетилетия.

Това дипломатическо оживление не е просто шум и показност. Виетнам и Съединените щати имат общ интерес да дадат отпор на китайските териториални претенции в Южнокитайско море. И демонстрацията та на сила на американския военен флот против тях беше тихо приветствана от Ханой. Първоначално се очакваше президентът Барак Обама да посети Ханой при неотдавнашната си обиколка в Югоизточна Азия. Но тъй като пътуването дойде скоро след атентатите в Париж, то беше съкратено, и Обама се върна във Вашингтон, за да се съсредоточи над Близкия Изток.

Китай и Съединените щати изглежда ще продължат да се надпреварват за влияние в Югоизточна Азия и ключовото географско положение на Виетнам в региона означава че той ще остане във фокуса на това състезание в близкото бъдеще. Но и двете страни добре помнят, че виетнамците за нищо не се грижат толкова много колкото за своята независимост и автономия и само донякъде могат да бъдат ухажвани и притискани от прищевките на големите сили. В края на краищата, между 1965 и 1979 година, Виетнам е воювал и против Съединените щати, и против Китай – и победи и двата пъти.