Как El Helicoide, гордостта на модерна Венецуела, се превърна в политзатвор

От стр. 1

Междувременно и градът се променя. По-богатите жители се преместват на изток, а гетата пълзят към Хеликс и постепенно го обграждат напълно.

Започват дълги съдебни спорове между някогашните инвеститори, държавата и собствениците на магазините, които са предплатили за помещенията. През 1975 г. сградата е национализирана. Дотогава архитектът й е банкрутирал и съкрушен от съдбата на своята рожба.

В средата на 70-те El Helicoide се сдобива с първите си официални обитатели. Те са точната противоположност на първоначално очакваните - вместо клиенти на скъпи бутици, тук се заселват бездомници. Хеликсът става техен приют. Условията са тежки - никога не е прокарвано нито електричество, нито водоносна мрежа. Не след дълго тук вече живеят 2000 семейства, общо около 10 000 души. Продажбата на дрога, проституцията и престъпленията процъфтяват.

През 1982 г. бездомниците са изселени и от там и започват планове Хеликс да се превърне в културен център. Те пропадат само две години по-късно заради вътрешнополитическа криза и сградата отново е оставена на произвола. Опасявайки се, че бездомниците ще я превземат, правителството решава да премести в нея тайната полиция през 1985-а. Горните етажи били седалище на ръководството й, а долните два - килии. А те били тесни и препълнени, защото макар сградата да изглежда обемна, това е по-скоро оптическа измама. "Пълнежът" е самият хълм. Между скалата и полегатия път има малко усвояемо пространство.

Дори неуморният Уго Чавес не могъл да надвие Хеликса. Смятал го за прокълнат, но и за много важен. Чавес наредил тайната полиция да напусне седалището си, за да превърне Спиралата в място за публични събития. Но това така и не се случило.

Малко се знае за първите затворници в сградата. Сред по-късните е астролог на име Хосе Бернардоа Гомес, затворен през 1990 г., защото предрекъл смъртта на тогавашния държавен глава Рафаел Калдера. "Прекарах там 21 години. Затвориха ме, защото разказах какво предричам на президента на едно частно събитие с предприемачи", казва той.

Килиите се пълнят с политически и криминални затворници. "El Helicoide е венецуелският център за мъчения. Адът на земята", разкрива Росмит Мантила, активист за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и политически опозиционер. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" го нарича "затворник на съзнанието". Прекарва две години в килия, подложен на психологически и физически мъчения. Но смята, че най-лошото му е било спестено благодарение на международна кампания в негова защита. Мантила описва недостига на храна и препълнените килии. И мъченията: "Има поне три стаи за мъчения. Не можехме да спим, чувайки писъци по цели нощи. Хора се появяваха и изчезваха."

Мъжете и жените са държани на отделни етажи. За мъченията се използва бой, електричество, увесване за крайниците и много други способи. Килиите са крайно пренаселени - има такива с по 300 души.

Някои венецуелци все още се надяват, че един ден за El helicoide най-накрая ще дойдат светли дни. Вярват, че това ще стане, ако на власт е правителство, отдадено на хората.