Как бяха изхарчени европейските пари за медии

На 3 юли вицепремиерът Зинаида Златанова обяви списък на медиите, които са получавали пари по оперативните програми на ЕС и Програмата за развитие на селските райони. Днес сайтът "Отворен парламент" публикува подробности в анализ с интересни графики.

Достигна ли адекватна информация за програмното финансиране, което България получава от Европейския съюз? Разбраха ли българските граждани, неправителствените организации и бизнесът за възможностите и преимуществата, които предлага европейското членство на България? 

Сумата, изразходвана за периода 2007 – 2013 година за популяризиране на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони е 71 637 781 лв., но въпросите за ефективността и целесъобразността на комуникацията остават. Публикуването на тази информация от страна на правителството е безспорна стъпка в правилната посока. Адекватна и пълна оценка за свършеното обаче, не може да се направи, заради липсата на публични доклади за предоставените услуги. На този етап анализът на продуктите и услугите, предоставени от бенефициенти и изпълнители срещу конкретна сума, е в сферата на предположенията, което създава предпоставки за спекулативни твърдения.

Дейностите, услугите и продуктите, финансирани с цел популяризиране на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони могат да бъдат обобщени в няколко групи: предоставяне на телевизионно време, предоставяне на програмно време в радиостанции, закупуване на реклама в печатните медии, създаване на рекламни материали, логистични услуги и организация на събития, мониторинг и анализ, интернет кампании, изготвяне на стратегически документи и провеждане на проучвания и други. 

Общо за телевизионно време са похарчени над 19 милиона лева, разпределени между 18 медии. Услугите, които са предоставяни от телевизиите са в три основни категории: излъчване на консултантска рубрика, на видеоклипове и на специализирани рубрики. Най-голяма част от евросредствата са усвоени от Нова Броудкастинг Груп - 5 824 081 лв., следвани от БТВ Медиа Груп с 5 138 334 лв., БНТ с 2 594 373 лв., Краун Медиа (TV7, Super7, News7, Телевизия RS) с 1 854 223 лв. и телевизия Европа с 988 920 лв. Най-много средства за телевизионно време са отделени от Програма за развитие на селските райони (8 668 622 лв.), Оперативна програма Околна среда (3 555 265 лв.), Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (3 359 976 лв.). 

Въпросът, на който не може да се отговори пряко чрез тези цифри е свързан с благоприятната среда, в която съществуваше предходното правителство. Използвани ли са тези средства за осигуряване на властови комфорт? Не бихме могли да твърдим подобно нещо категорично, но си струва да си припомним спорния начин, по който бяха отразявани преходни протести в страната. Един от най-емблематичните примери е свързан с протестите в защита на Пирин през лятото на 2012 г., както и първите дни на протестите през февруари 2013 г. Недвусмислена беше реакцията на протестиращите срещу начина на отразяване на протестите, избран от най-голямата частна телевизия в България - bTV. Тенденциозно поведение към протестиращите, този път през юни, демонстрира друга частна медия – TV7. Във всички тези случаи трудно може да се докаже, че властта си купува медиен комфорт, чрез публични средства. Но липсата на достатъчно прозрачност, както по отношение собствеността на медиите (както и какво провокира добронамереност или враждебност), така и по отношение на изразходването на публични средства, създава предпоставки за подобни практики.

Средствата отделени за популяризиране на оперативните програми чрез радиостанции възлизат на 10 747 808 лв. и са разпределени между 15 медии. Най-големи бенефициенти са Дарик радио (4 245 506 лв.), БНР (1 897 882 лв.), Фокус - Нунти (1 594 595 лв.) , БТВ радио груп - N-JOY, Z-ROCK, Melody, 101.1 PRO FM Sofia, Jazz FM и Classic FM (1 243 545 лв.) , радио ФМ-ПЛЮС (661 650 лв.). 

Практиката за закупуване на реклама в печатните медии е сред най-непрозрачните, тъй като имената на изданията остават неизвестни. Причината е, че масово тази дейност по договаряне се извършва чрез медия шопове, рекламни агенции и други посредници между институциите и изданията. 

Сумата, която е отделена за печатни медии е над 7.2 млн. лв.Чрез официалните източници не може да се придобие недвусмислена информация за изданията, които са получили средства, а само да се дефинират някои зависимости между медия шопове и рекламни агенции от една страна и печатни медии от друга. 

Компаниите получили средствата за популяризиране на оперативните програми са Грейн Мастър (938 252 лв.) Грейн Адвертайзинг (1 343 850 лв.) Арчър Айдиъс (2 087 133 лв.), Медия Дайрекшън (996 000лв), Медиа Планинг Груп (960 000 лв.), Сън медия сървисиз (407 616лв) и Зенит Адвертайзинг енд Комюникейшънс (540 000лв). Разпределението на средства за печатни медии по Програма за развитие на селските райони е обект на предходен репортаж, но картината се допълва от Медия Дайрекшън, собственост на София Петрова Пенева (получили средства по ОПТ) и Медиа Планинг Груп, собственост на Йордан Йорданов, бизнес партньор на Красимир Гергов (получили средства по ОПРЧР). 

Въпросът за бенефициентите на тези средства е важен, защото непазaрния и непрозрачен модел на придобиване и управление на печатните медии създава среда на зависимости и все по-ниски стандарти за правене на журналистика. 

Друго перо, по което са разпределяни средствата е създаването на рекламни материали, включително видео, аудио и печатни материали. Общата сума отделена за тази дейност е 11 078 151 лв. 

Най-голяма част от средствата са получили 1.5 млн. лв. Сън аут ъф хоум медия и Маг Адвартайзинг на Красен Кралев, както и ЕА (1 296 539 лв.), ГД Устойчиво земеделие за България и Европа (793 440 лв.) Консорциум БИК-Калини, Актив Груп и Ламбаджиев Стандарт (793 440 лв.) и Консорциум Тандем-Труд, Тандем Филм (793 440 лв.).

Голям дял от средствата за популяризиране на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони са отделени за логистични услуги и организиране на събития, обучения и информационни дни – общо 19 631 297 лв. Основната част от средствата са разпределени между няколко консорциума: Компания за международни конгреси и Международни прояви (собственост на Здравка Илиева Димитрова), агенция Прима, Консорциум Прозрачност за еврофондовете, Консорциум за диалог с администрацията, Обединение логистика и събития – ЛС, както и Меркурий-97. 

Средствата, които са получили фирмите на Здравка Димитрова възлизат на 4 438 342 лв. Агенция Прима, управлявана от Десислава Паунска, е получила 1 127 030 лв. Консорциумите Прозрачност за еврофондовете и Консорциум за диалог с администрацията, с управител Моника Йосифова, са усвоили 2 478 630 лв. Обединение логистика и събития – ЛС са получили 1 800 000 лв. за текуща поръчка по ОПРЧР, средствата са за логистика и провеждане на събития. Меркурий-97 са получили 2 264 209 лв. за изпълнение на 8 поръчки свързани с организация и провеждане на събития. 

Средствата отделени за мониторинг и анализ на оперативните програми са 1 479 528 лв. Поръчки на най-високи стойности са спечелили ГАРБ Аудиенс Рисърч България (600 000 лв.) и Консорциум Рисърч & ПР Юниън (566 280 лв.). 

Средствата за популяризиране на програмите в интернет възлизат на едва 825 773лв, от които 561 598 лв. са получили от Обединение Адей, по Програма за развитие на селксите райони. 

Сравнително малка е и сумата отделена за изготвянето на стратегически документи и провеждането на проучвания – 1 255 331 лв. Най-големи бенефициенти по това перо са Естат (528 869 лв.) и Д енд Д Агенция за проучвания и връзки с обществеността (364 800 лв.). Д енд Д Агенция за проучвания и връзки с обществеността e собственост на Диана Дамянова, участваща също в няколко пенсионни дружества ("ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЛУКОЙЛ ГАРАНТ-БЪЛГАРИЯ" АД, "ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ЦКБ-СИЛА"" АД), близки до България он ер (получили 884 760 лв. за телевизионно време).

Независимо от зорко пазените връзки и зависимости, данните недвусмислено показват един факт, който трови бизнес средата – малък брой фирми (и лица, седящи зад тях) се възползват от публичните средства за сметка на всички останали. Липсата на адекватни инструменти за граждански контрол допълнително усложнява опита за изясняване и разрешаване на тези вече патологични проблеми. Отлагането на решението за публикуването (а защо не и за отварянето) на публичната информация създава допълнителни условия за мистификации, спекула и откровена манипулация.