OffNews.bg

Изгревът на Тръмп или залезът на традиционната политическа класа

Бранимир Ботев е социолог, бивш зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, съветник в Българската академия на науките

Не знам защо победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ продължава да се определя от редица наблюдатели като изненада. Всъщност на 8-ми ноември американският народ още един път показа защо Америка е най-демократичната държава. Може би не най-съвършената, но със сигурност най-демократичната. Изконните качества на американците като прагматичен дух, здравомислие, свободолюбие се преляха към кандидатурата на Доналд Тръмп, защото в техните очи той е по-истинския, по-неподправения американец, истински self-made man, който им говореше разбираемо и понятно за техните проблеми.

Да, езикът, поведението, действията на Тръмп често бяха чепати, на границата на политическата деликатност, но искрени и директни, такива каквито са в ежедневния си живот голяма част от американците. Тръмп е еманация на американската мечта, не само с младата си и красива жена Мелания (трета подред), с личните си яхти и самолети, с казината, хотелите си и половината Манхатън, но и с това, че няколко пъти фалира и отново се възражда, по-силен и по-богат от преди и все така популярен. Затова острата атака на неговия опонент, професионалния политик Хилари Клинтън от юни 2016 г., че „Тръмп ще фалира Америка“ се оказа удар в празно пространство. Истинските американци предпочетоха да се доверят на някой, който сам поема риска да спечели, да фалира и отново да се възроди, отколкото на професионалния политик като Хилари, отъждествявана с всички корпоративни недъзи на политическата класа.

Донякъде популистко острите изказвания на Тръмп за мигрантите, социалните програми, гарантиране на традиционните американски ценности като свободната инициатива и правото за носене на оръжие, бяха по-близо до слуха и сърцето на средния американец, отколкото политическите послания на Хилари, които често размахваха пред тях призрака на нова студена война, милитаризиране на външнополитическия процес и остро втвърдяване на тона по оста Запад – Изток. Още повече, че в съзнанието на публиката фамилия Клинтън винаги ще бъдат свързани за добро или лошо с бомбардировките над бивша Югославия и непредвидените, но тежки последици от контролираната намеса в Либия и Сирия, за която бившия държавен секретар Хилари Клинтън сама призна, че е допуснала грешки в оценката си. 

Тръмп говореше това, което средния американец искаше да чуе, по начин, по който средният американец можеше да го разбере и фокусираше своите бъдещи намерения и решения върху Америка в запазване, съхраняване и увеличаване на нейните традиции и просперитет. Трудно можеш да обясниш на хората от Средния Запад или Аризона и Арканзас, защо трябва да се харчат милиарди и милиарди в Прибалтийските републики, Грузия, Ирак или Афганистан, а да не могат да бъдат решени техните проблеми. Не казвам, че не е важно, Америка е световният лидер, но все пак проблемите на редовия американец са в неговата къща, неговия град и неговия окръг или щат, а не на 10 000 мили, на място, което не може да намери на картата. В този смисъл заиграването на Тръмп с Путин и Русия, за които каза няколко добри думи, бяха естествено продължение на лансираната от него теза: Нека да се съсредоточим върху нас, върху Америка, а навън аз като президент ще ви гарантирам спокойствие. Към това можем да прибавим и личните му предпочитания към славянките - две от от трите му жени са такива.

Дали собственото му участие в правенето на бизнеса „очи в очи“ Тръмп ще успее да пренесе и във външнополитическите си отношения, е въпрос, на който тепърва ще търсим отговора. Дипломацията има своите правила и своя език, но по някой път „the real human relationship“ е в състояние да постигне много повече, отколкото хиляди страници дипломатически преписки.

Победата на Тръмп означава и друго, хората са уморени от професионалната политическа класа, от платените политици, които са се превърнали в самостоятелна каста, и които искат да управляват с нашите права, нашата воля и нашите пари, убеждавайки ни, колко сложна материя е политиката и как ние сме некомпетентни сами да отстояваме правата или да харчим парите си. Сивотата, двуличието, корумпираността, арогантността на тъй наречените политици изпрати махалото на общественото мнение на обратната страна. Бъдещето е на несистемни играчи, дошли извън политическото статукво, доказали се в своята сфера с успешна лична кариера и несвързани тясно с политическата класа и нейните партии.

Победата на Тръмп е предизвестеният залез на неолибералната политическа класа от преходния период след падане на Берлинската стена, които мечтаеха да реанимират Студената война с нови средства и нов мащаб, за да бетонират собствената си политическа парадигма и безкраен престой във властта.

Победата на Тръмп означава и възвръщане на умерения консерватизъм, крах на експеримента мултикултурализъм, толериране на различните и различното, налагане на неясното мултинационално над националното чувство и усещане за принадлежност. С две думи крах на глобализма на Сорос в неговата интерпретация, на „отвореното“ общество целящо да размие и унищожи традиционното общество и неговите консервативни ценности. Прекият резултат ще бъде намаляване и замиране на финансовите потоци към досегашните think tank-ове създадени от Сорос в Европа, най-вече в Източна, търсене на нови парадигми за масови обществени послания, реформиране на мозъчните тръстове и лавинообразна ерозия на класическите политически партии, техните политически лидери и използвания от тях властови инструментариум.

Не знам дали самият Доналд Тръмп осъзнава, но за една нощ той е на път да промени мисленето в света и да изпрати старата политическа класа в хранилището на историята. Ето затова Америка е велика, защото изразената воля на нейните граждани на 08.11.2016 г. ще резонира за дълго време в света и може би вече ценностите на отделните хора ще имат повече тежест от кабинетните доктринерски постулати, които професионалните политици се опитваха да ни налагат.

И аз вече спокойно мога да кажа, че съм старомодно хетеросексуален християнин, който обича рода и страната си, и който не мисли, че ценностите измислени преди 25 години от един много богат финансов спекулант от Унгария са в състояние да изтрият ценностите, в които американци, унгарци, българи и всички онези, които имат родова и национална памет са съхранявали, опазвали и развивали през вековете. И ако някога угнетените, отчаяни, но свободомислещи хора на Европа заселиха и създадоха Америка, сега се надявам американският дух, американската воля и предприемчивост да дадат нов тласък за промени на всичко закостеняло и старо на Стария континент.