Изборът на патриарх не е конкурс за миски

Климент Христов, богослов и журналист

В неделя ще се проведе изборът за глава на Бълграската православна църква (БПЦ). Такова “чудо” не се е случвало от 41 години, но изглежда то ще бъде засенчено от поредната голяма протестна акция. Или както каза по радиото един демонстрант: “K`ъф патриарх, к`ъф избор, бе, има по-важни неща ся”. Констатацията - на улицата.

Тя не бива да учудва никого всъщност. Има си и причини. От една страна от години Църквата умишлено е изолирана, но и сама страни от големия обществен интерес, тъй като в продължение на почти две десетилетия попадаше в новините само със скандали. Това ще е и част от задачите на новия патриарх - да избере дали да запази такава линия или да търси много по-голяма публичност за БПЦ. От друга страна и медиите свикнаха да търсят сред духовенството главно скандалните новини.

Дори сега информацията за избора прилича повече на светска хроника, отколкото на сериозен обзор. Кандидатите се представят повърхностно и силно субективно. Ако трябва да обобщим се оказва, че от тримата кандидати за избора на патриарх в неделя единият бил агент на Държавна сигурност (ДС), другият не е бил агент на ДС, а третият пеел хубаво. Алоу, това да не е конкурс за миски?! Какво ще избираме патриарх или мис България, която после по стара традиция само да водим насам-натам като мечка, да се усмихва и помахва с ръка, но ако може само да не си отваря устата?! Само това ли измислихме, само това ли са характерните черти на тези трима митрополити? Това е обидно!

Обидно е, защото след всеки конкурс по красота дори на плиткоумните хубавелки в един момент им просветва, че искат да бъдат ценени не само заради външния им вид, но и заради личните им качества. Колкото и да е клиширано, е факт.

А в неделя става дома за избор на владици. Защото ще избираме човек за водач, администратор и главен представител на Църквата. Той трябва да бъде отличен стратег и комуникатор, защото е необходимо да обединява своите колеги, събратя владици в рамките на Св.Синод на БПЦ, но същевременно да репрезентира и институцията навън - в обществото, пред държавните институции. И в този смисъл е много по-важно какъв опит е натрупал, какво е постигнал като ръководител в собствената си епархия, как се е спогаждал с другите си събратя владици в Св.Синод, нежели какво досие е имал или как пеел (макар че в затворените богословски среди певческите умения много често са поставяне като изключително важно изискване на висок пиедестал).

Именно поради тази причини и уставът на БПЦ е въвел двете срочни изисквания, които попречиха в състезанието да участват двама от настоящите митрополити. Защото изискването за минимална възраст от 50 години е всъщност изискването да е на лице натрупан достатъчен личен опит, а изискването за петгодишен “стаж” като митрополит на дадена епархия - за натрупан административно-делови и икономически опит. На последно, но най-важно място, идва и вътрешният избор измежду самите владици. Той беше, както видяхме, изключително труден. Но дълбоката му идея е да се намерят най-консенсусните фигури, тези, които да имат преобладаващо в голямата си част одобрение или поне поносимост между останалите в Св.Синод. Характерна черта при подобен тип гласуване е, че могат да излязат напред и неочаквани от никого кандидати. Историята обаче многократно е показвала, че най-лошата тактика е някой да бъде подценяван. Това в много голяма степен в действителност важи и за всеки един от тримата кандидати. Качествата на всеки един от тях бяха омаловажени в различна степен от различните коментари и медии.

Всичко ще се реши обаче в неделя. А то си е на първо място Божа работа.

Още по темата

21/02/2013 България

Хайгашот Агасян оглави протест пред Светия синод

16/02/2013 България

Кой кой е в тройката от кандидатите за патриарх

14/02/2013 България

Севера и Юга в битка за църковно надмощие