Юнак Груйо и конят му Букефал

Така се случи, че точно в деня, в който избухнаха размириците в Скопие, бях и в Албания, и Македония.

Не знам дали можете да си представите, че още има българин, който да не е ходил в Македония, но с един такъв на път за Албания спирам в Скопие до тяхното Външно министерство.

Виждаме сградата и ме пита:

- Това декор за някакъв филм ли е?
- Не, това е македонското външно министерство – отговарям аз.
- А тази кръглата сграда до него, сигурно е някакво увеселително заведение?
- Не, това е прокуратурата.

Излизаме покрай реката при дългата наредена редица от еднотипни паметници.

Моят приятел е прагматичен човек и му е трудно да повярва на очите си. Казва:

- Ясно е, че целта е била да откраднат държавни пари, но защо не са построили път или болница и пак да си откраднат своето, а е трябвало и неоткраднатите пари да изхвърлят така?

Опитвам се да му обясня политическите реалии в Македония. Знам, че обобщенията са опасни и генерализирам прекалено, но е в името на яснотата.

Македонците са 70% от населението на страната. Половината са българофили, другата половина са сърбомани. Но понеже нито едното е престижно, нито другото, всички вкупом са македонци и искат да се изкарат наследници на Александър Македонски. Строят огромни паметници, за да убедят самите себе си в това. Незасеганатите от общата лудост подиграват зомбираните, че не са наследници на Александър Македонски, а на коня му Буцефал и им викат „букефали“.

Управляващата сега ВМРО-ДПМНЕ се крепи на гласовете на българофилите, опозицията СДСМ – на гласовете на сърбоманите. И едните, и другите са „югоносталгичари“ – с любов въздишат по времето на Тито, когато в Македония се е живяло много по-добре от сега.

И без значение дали управляващата партия е дошла с гласовете на българофилите или на сърбоманите, не прави бизнес нито с България, нито със Сърбия, а с Гърция, защото там са и парите, и рушветите. И без значение кой е гласувал за нея, управлява с ченгетата, които са сръбско-руски възпитаници.

Допреди протестите в Македония дебат за бъдещето нямаше. Всичките им проблеми и спорове бяха от историята. Едни живеят във времето на Буцефал, други – на Гоце Делчев, трети на княз Александър, всички вкупом – във времето на Тито. Нация от професионални „историчари“.

От другата страна на каменния мост на Вардар са албанците.

За разлика от заспалата македонска част на Скопие, в албанската всичко ври и кипи. Има много млади хора. Братята им са гастарбайтери в Европа. След година ще се върнат, защото е дошъл техния ред да пазят жените вкъщи и тогава тези тук ще заминат да гастарбайтестват.

В новата албанска митология Европа е обетованата земя. Албанците мечтаят да са италианци или поне германци. За тях България е обект на завист - хем е на изток от тях, хем Европа я е въздигнала до себе си, прескачайки тях, които са по на запад.

През 2001 г., в разгара на конфликта, имах възможност да задам въпрос на Арбен Джафери – най-големият албански политик и идеолог.

Питах го: „Коя е столицата на албанците – Прищина, Тетово или Тирана?“

Отговори ми: „Нашата столица е Брюсел“.

На връщане от Албания в Охрид си говорим с един изключително приятен човек. Казва се Наум и е на 75 г. Едната му сестра живее в София, втората в Белград, третата в Скопие.

- Знеш ли, че всичките тия паметници са поръчани във Флоренция? Цената на поръчката е по-голяма от всички поръчки взети заедно, които работилницата е имала през последните 20 години.

- Видя ли албанските села между Гостивар и Кичево? Видя ли какви палати са? Видя ли училищата им? Видя ли колко млади хора имат? Как да им се сърдя. Работят като грешни дяволи из Европа. Всичко, което изкарат, вкарват в къщи и училища. А ние? Ние строим паметници.

Наум презира Груевски, въпреки че, ако е вярна логиката ми на какъв принцип гласуват македонците, очевидно е гласувал за него.

От точно 100 години, когато сръбската войска е изместила оттеглящата се българска войска от Вардарско, македонците водят спор дали е по-добре, ако пътят им е с България или със Сърбия.

Едва днес, благодарение на Груевски, са разбрали, че терзанията им са излишни. Каквито и надежди да възлагат на властта, тя винаги прави едно и също. Обръжава се със старите сръбско-руски ченгета. Най-напред краде умерено, а след това нагло. Груевски обаче управлява достатъчно дълго, за да влезе в трета фаза – когато вече смята себе си за богоравен. А на Олимп няма място нито за българофили, нито за сърбомани – само за Господ и антуража му.

- Видя ли магистралата, която се строи между Кичево и Охрид. Строят я едни китайци. Оня ден излезе запис, как Груевски получава 15 милиона рушвет, за да им възложи строежа, разказва Наум.

Никола Груевски е от онази порода малки диктатори, типични за банановите републики, арабския свят и постсъветското пространство. Великите сили ги държат на власт, когато искат подопечната им територия да е спокойна, въпреки очевидните нарушения на демократичните правила.

При него в Македония се живее добре. Не много добре, но по-добре, отколкото у нас. Заплатите и пенсиите са малко по-високи от нашите, цигарите струват 2,50 лв., дизелът 1,84 лв., когато при нас е 2,33 лв., а преяждане, полято с 2 бири в най-хубавия ресторант на чаршията в Скопие излиза под 15 лева.

2 часа след като се разделяме с Наум, обядваме в албанската част на Тетово. Само двама от шестимата сервитьори знаят официалния език на страната, като един от двамата се затруднява при думата „хляб“, добре че я знаем на албански.

Това не пречи и шестимата да пърхат около нас, опитвайки се всячески да ни угодят за сметката от 50 лева, която седмина души ще оставим.

Точно по това време в Скопие са ставали сблъсъците с многото ранени. В кръчмата вървяха балади на Скорпиънс от 80-те и очевидно никой не се интересуваше от политика, никой не беше разбрал, че на 32 км от там става нещо.

Преди 14 години не беше така. През 2001 г. бях първият журналист добрал се до щаба на АОК в Мала речица. Тетово беше пусто. С вързани очи ме закараха в една кръчма с 50 налягали по земята въоръжени бойци. С охрана от двама от тях – студенти по медицина в България и пак със завързани очи, ме заведоха в щаба на командира Илир. Беше по-скоро театрално, отколкото страшно, но тогава и въздухът беше наелектризиран от етническо напрежение.

Сегашният самозабравил се Груевски е проблем на македонците, не на албанците. И при него, и при следващия Груйо, те ще си имат своите 30% във властта и администрацията, гарантирани им от Охридското споразумение от 2001 г.

Допреди Груевски, разделеният по въпроса за "идентитетот" си мaкедонски нaрод се обединяваше, само когато му навираха в очите „албанската заплаха“. Груевски направи от сърбоманите и бугарашите букефали. След разкритията за корупция букефалското театро рухна. И най-преките наследници на Александър Македонски и коня му Буцефал разбраха в какъв цирк живеят.

Тогава Груевски извади старата мантра. Преди месец, след поредното разкритие на подслушан разговор на Груевски, властта внезапно обяви, че в Арачиново са влезли 40 въоръжени албанци.

Беше толкова очевидно, че албанците не се интересуват от Груйо (както повечето в Македония го наричат), че хората се присмяха на оперетката на властта.

След големите размирици в четвъртък, властта продължи да настоява, че има проблем с нахлуващи терористи от Косово и в събота „оперетката“ прерастна в кървава масакра.

Управлението на ченгетата и Груевски, избран с гласовете на българофилите, но управлявал точно като сърбоманите и бившите комунисти, доказа една истина, която ние сме разбрали след 2 национални катастрофи, а македонците – чак сега: че историческата пропаганда е само прикритие за корупция.

Хубавата новина е, че гражданска война в Македония няма да стане. Никой няма да тръгне да се бие за Груевски, както никой няма да тръгне да се бие за Зоран Заев – лидерът на бившата комунистическа и просръбска партия СДСМ, който очевидно е „по-готиният“ в конфликта и очарованието му ще продължи точно един месец след като вземе властта, което очевидно и ще стане.

Положението в Македония много повече прилича на мирните протести у нас. Македонците знаят, че следващият не е по-различен от сегашния, но им е писнало и от едните, и от другите и искат да живеят в нормална държава, а не в бивша югославска република.

А албанците? Албанците са като нашето ДПС. Те си имат своите 30% от баницата и са абонирани за коалиционен партньор на всяка власт. Защо им е да разтурят такава прекрасна държава?

--------------

Текстът е писан специално за "Новини Лондон" и е публикуван в последния му брой