Ицо Стоичков - студент, студент!

Автор: Ивайло Стоименов

Щеше да е смешно, ако не посягаха към Орлов мост

Настоящата статия не е за футбол и това е тъжното. През лятото на 1994, когато националният отбор стана четвърти в света, почти цяла България скандираше по улиците „Ицо Стоичков - президент, президент!”. До ден днешен на мачовете на Левски по адрес на бившата звезда на ЦСКА пък се скандира една друга думичка с „п”. Безспорно е, че и първото, и второто нямат общо с действителността и никога няма да имат.

Само че наскоро станахме свидетели на трето, даже по-абсурдно, превъплъщение на прочутия футболист. Сякаш задвижен от „безкрайно невероятностния двигател”, познат от класиката „Пътеводител на галактическия стопаджия”, Стоичков цъфна в Арена Армеец като патрон на някакви уж протестиращи студенти.

Идеята именно той да бъде такъв е добра почти колкото в Софийската опера да има портрет на Сашка Васева или улица в квартал "Факултета" да носи името на Волен Сидеров.

Този антипод на академичното да изникне в ролята на лице на студентите е концепция, толкова прескачаща евристичната бариера, че човек се чуди дали не е гениална. Като стане ясно откъде идва тя обаче, изненадата намалява - поканилата барселонската Кама организация Национално представителство на Студентските съвети е синекурна структура, която се занимава основно с усвояването на средства, полагащи ù се по Закона за висшето образование.

Малко хора са чували за НПСС и това е напълно обяснимо. През 13-годишната си история представителството не се запомни с повече от едно смислено действие (изключение е активната позиция за спортната база на НСА в Несебър) и по-често бе изразител на интересите на ректорите пред студентите, вместо обратното.

Затова фарсът в събота, когато дългогодишните „студентски представители” решиха да се самопровъзгласят за лидери на протестната вълна в страната, е една достойна кулминация на тяхното дело.

Щеше да е смешно, ако не бяха посегнали към символа „Орлов мост”, обявявайки, че създават движение със същото име. А не е никак смешно по две причини.

Движението, което разтърси България през лятото на 2012 и спря скандалните промени в Закона за горите, няма нищо общо с тези промъкващи се към политическата сцена хитреци. Тях ги нямаше на Орлов мост тогава, там бяха хора с чисти помисли, излъчващи положителна енергия. Нямаше го и Стоичков, чийто близък приятел и бизнес партньор Емил Димитров бе главният лобист за законопроекта в основата на протестите.

И на второ място, построеният през 1891 г. Орлов мост е непреходен символ на стара София, на градската култура, на духа на столицата. И нито Свищовският университет, откъдето идва председателят на НПСС, нито народните танци и кукерите, нито докараните с безплатни автобуси от цялата страна възрастни хора, които не знаеха защо са там, нито Христо Стоичков имат връзка с този дух.