Имаме ли реален достъп до правосъдие?

Явор Димитров На пръв поглед въпросът е реторичен. Общественото внимание е изцяло насочено към наказателния процес и развитието по така наречените дела с обществен интерес, а същевременно никой не обръща внимание на стоцитите хиляди данъчни, административни, граждански, търговски и имотни дела, дела, зад които седят разбити надежди за справедливост и пречупени човешки съдби. Лесно ли е в Република България човек да защити имуществото си? Направо е ужасно! Първо, трябва да събере 4% от стойноста на интереса, който иска да бъде защитен за държавна такса. Ако е ответник по заповедно производство и има образувано изпълнително дело (за което той узнава след като е образувано), за да го спре и не допусне продажба на веща, за която се спори, докато съдът се произнесе - процентите вече стават 10 (такава е практиката на съдилищата). След което трябва да си намери адвокат и приготви поне още 2% на инстанция. Дотук добре - делото е в съда и започва безкрайното чакане - първа, втора, трета, първа или втора, трета инстанция. Капацитетът на съдилищата, особено в София, лесно може да се сметне - брой дела, разделен на броя зали и се очертава трагичната картина - един спор е равен на време без обозрим край. След одисея от адвокатски номера и вещи лица - специалисти по всичко идва най-щастливият момент и вие имате влязло в сила решение. Отново сюрприз - очаква ви Частният съдебен изпълнител, следват прости и пропорционални всякакви такси. Пригответе си поне 1,5% за опис (ако става въпрос за недвижим имот) и 1,5% при реализация. Ще кажат за сметка на длъжника, но първо се плащат разноските/таксите и после сте вие - от каквото остане. Но и това не е всичко - изведнъж се оказва, че държавата има вземания към длъжника ви и тя е преди вас. Резултатът - освен, че сте с побелели коси и с пръст в устата, сте се разделили с поне 10-16% от стойността на правото, което сте искали да защитите. Или, както го е казал народът, с по-силен не се бий и с по-богат не се съди! При непредубеден поглед се вижда принципът, по който работи системата - парите - сега, правосъдието - някога после. Още по нелепо е, когато съдите държавата за приченени от нея вреди. Когато тя ви съди е освободена от такси. Когато вие я съдите - не. На практика, ако по някакъв начин държавата в лицето на нейната администрация и предприятия, в които е едноличен собственик, ви нанесе вреди в размер на 100 000 лева (един среден имот), трябва да платите поне 10 000 лева, за да може независимата съдебна власт да ви разгледа претенцията. Видно е, че пред правото ви на справедливост има един сериозен икономически праг, който не всеки може да преодолее. Тогава какво остава на тези, които не могат да си платят за справедливост? Започват да търсят на кого да си продадат правата върху отнетото им, според тях, достойнство и имущество или избират пътя на самоуправството, саморазправата и справедливостта извън закона. Без справедливост, раздадена от съда, няма държава. Има общество без посока, без понятие за доброто и злото, общество извън закона.